Определение №250 от 8.4.2020 по гр. дело №4311/4311 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 250

София, 08.04.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемдесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4311 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор М. чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Б. касационна жалба против въззивно решение № 245 от 25.07.2019г. по гр.д. № 356/2019г. на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решение № 103 от 17.04.2019г. по гр.д. № 101/2019г. на РС Козлодуй в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 КТ и частично по чл.344 ал.1 т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ, като е отменено решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за разликата над присъдените 11 809.46лв.до претендираните 28 615.38лв. и вместо това е постановено друго, с което иска е изцяло уважен. Присъдени са разноски.
Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:
Въззивният съд е преценил уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието, като незаконосъобразно с решаващият мотив, че заеманата от ищцата длъжност „Началник отдел Договори” не е ръководна. Този извод е извел след като е преценил следното: 1. По характеристиките си длъжността е на тристепенно подчинение спрямо изпълнителния директор: тя е на пряко подчинение на ръководител Управление „Търговско”, който е подчинен на директор „Икономика и финанси”, който е пряко подчинен на изпълнителния директор, 2. Съгласно Правилника за устройството и дейността на „АЕЦ Козлодуй”, отдел „Договори” организира процесите по сключване на договори само за част от процедурите, като цялата дейност по сключване и управление на договорите се ръководи от ръководител Управление „Търговско”, 3. В длъжностната характеристика за длъжността на ищцата не са предвидени функции по ръководство. Съгласно т.4.1.1. и т.4.2.2 заемащият длъжността „Началник отдел Договори” „организира, координира и контролира цялостната работа в отдел „Договори”, 4.Съгласно чл.11 от Правилника за устройството и дейността на „АЕЦ Козлодуй”, изпълнителният директор осъществява оперативното ръководство и дейността на дружеството, чрез делегиране на такива правомощия в рамките на организационната структура, описана в приложение 1 /схема/, която включва различни дирекции, но не и отдел „Договори”, към който е причислена длъжността на ищцата. Вторият довод на въззивния съд е свързан с липсата на представена релевантна бизнес програма, по смисъла и за нуждите на чл.328 ал.2 КТ. Според съда приетите като доказателство по делото две бизнес програми за периода 2018-2022г. и 2019-2023г., с оглед датите на одобряването им от собственика БЕХ ЕАД, съответно на 9.10.2018г. и 26.02.2019г., защото са преди и след датата на процесното уволнение, което е на 15.01.2019г., не могат да се считат за относими към спора.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. При нов договор за възлагане на управление, от значение ли е обстоятелството дали икономическата бизнес програма е изменяна преди или след сключване на договора за управление, респективно дали програмата е нова, сходна или идентична по съдържание с предходната, с оглед изискванията на чл.328 ал.2 КТ?, 2. Следва ли работодателят да ангажира доказателства за наличие на такава бизнес програма, разработена въз основа на бизнес задача, съдържаща определени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати и за реализирането на които му е предоставено правото на избор на екип, вкл. и на уволнение по чл.328 ал.2 КТ или е достатъчно – ако ползва стопанската програма и задачите на предходен управител на предприятието, само да установи волеизявлението си за изричното му присъединяване към изпълнение по нея?, 3. Включва ли се в основанието за уволнение по чл.328 ал.2 КТ изискването договорът за възлагане на управлението да съдържа бизнес програма и бизнес задачи с конкретни икономически показатели и как следва да се докаже съществуването на последните при оспорване законността на уволнението? и 4. Кои са критериите за определяне на длъжността като ръководна? Поставя и въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички ангажирани по делото доказателства. Позовава се на множество решения на ВКС, които прилага.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. Ц. К.-М., чрез процесуалния представител адвокат И., с който се оспорват, както допустимостта, така и основателността й. Излага подробни доводи по поставените от касатора въпроси и по същество счита въззивния акт за правилен. Претендира по списък, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв., реалното извършване на които установява с представен договор от 28.10.2019г., в който е отразено, че сумата е заплатена в брой.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото релевантният поставен въпрос е разрешен съобразно установената съдебна практика. Съгласно дадените в разяснения в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допустимост е този, който е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. В конкретният случай, това е въпросът за критериите, по които се определя дали длъжността е ръководна. Установената съдебна практика приема, че преценката дали длъжността е ръководна е конкретна. При преценката не са определящи наименованието на длъжността и дали служителят е пряко или посредством други служители подчинен на управителя. От значение са възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Във всички случаи основанието по чл.328 ал.2 КТ е приложимо само по отношение на служител, трудовите функции на който включват освен планиране, организиране и контролиране на трудовия процес, още и ръководене. Освен това основанието е приложимо за длъжности, изпълнението на чието трудови функции трябва да има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. По чл.328 ал.2 КТ могат да се уволняват само лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес /вж.решение по гр.д.№ 4002/2017г. на ІV г.о., гр.д.№ 726/2011г.на ІV г.о./ Целта на посоченото основание за прекратяване на трудовия договор е да улесни изпълнителният директор за постигане на предвидените в „бизнес плана“ стопански резултати, като му дава възможност да формира ръководен екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова основанието трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звената, от които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива звена, от които постигането на тези резултати не зависят /вж. решение по гр.д.№ 117/2016г. на ІV г.о./ Затова не може да се определи като ръководна тази длъжност /каквато е и процесната/, в чиято длъжностна характеристика не е предвидена трудова функция по осъществяване на ръководство, за която действащият Правилник за устройството и дейността на дружеството не предвижда да има определящо значение за стопанските резултати, поставени с договора за управление, както и когато мястото на длъжността в системата на управление на предприятието е такова, че не предполага участие в работата на ръководния екип, от който зависи постигането на поставените цели. В този смисъл, въззивният съд като е съобразил всички ангажирани по делото доказателства, на базата на които е изложил мотивите си съобразно установената практика, е изпълнил задълженията си.
Пред вид посочените решаващи мотиви, ирелевантни се явяват останалите три поставени от касатора въпроса, касаещи значението на приетата като доказателство по делото бизнес програма. Вярно е, че практиката приема, че всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието цели да постигне, за да е ясно какви са параметрите, които той е поел да изпълни по време действието на договора си, но в конкретния случай – при положение, че ищцата, пред вид заеманата от нея длъжност, не е лице по отношение на което да е възможно да се приложи основанието по чл.328 ал.2 КТ, поставените от касатора въпроси досежно обстоятелството дали по делото е представена относимата бизнес програма или не, са без правно значение.
С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78 ал.3 ГПК и при липса на направено възражение за прекомерност, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 245 от 25.07.2019г. по гр.д. № 356/2019г. на Окръжен съд Враца.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор М. да заплати на В. Ц. К.-М. от [населено място], ж.к.3 Юг, [жилищен адрес] сумата от 2 000лв. /две хиляди лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Scroll to Top