О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 997 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от кмета на Община Горна Оряховица, чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. против въззивно решение № 431 от 22.11.2018г. по в.гр.д. № 484/2018г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 93 от 8.05.2018г. по гр.д.№ 2260/2016г. на Районен съд Горна Оряховица и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Община Горна Оряховица, на основание чл.49 ЗЗД, да заплати на Б. Й. К. от [населено място] сумата от 6 000лв., представляваща част от дължимото обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие претърпяно пътно транспортно произшествие, предизвикано от агресивно поведение на безстопанствено куче, ведно със обезщетение за забавено плащане върху главницата от деня на ПТП – 25.09.2014г. и са присъдени разноски.
Касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси : 1. Може ли гражданският съд, в рамките на производството по обезщетение за претърпени вреди, да игнорира разпоредбата на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЗЖ /отм.ДВ бр.34/2016г./, с която законодателят е определил срок до 31.12.2015г. за настаняване на безстопанствените животни в приюти и да приеме, че това следва да се извърши по-рано?, 2. Длъжни ли са общините да имат изградени приюти за настаняване на безстопанствени животни към 25.09.2014г., след като законодателят е определил срок за това до 31.12.2015г.?, 3. Счита ли се бездействие от страна на Общината, ако повече от една година преди изтичане на законово определеният срок /който е до 31.12.2015г./, няма изграден приюти за настаняване на безстопанствени животни?, 4. Каква материална доказателствена сила относно инцидента имат показанията на свидетел, който не е очевидец?, 5. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира едни, а други кредитира напълно?, 6. След като – в сега действащия ЗЗЖ липсва легална дефиниция на понятието „безстопанствени животни”, респ. „безстопанствени кучета”, следва ли да се прилага чл.70 ЗВМД/отм./ за определяне на безстопанствения характер, според който безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от собствениците, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място? и 7. Може ли да се приеме, че едно животно е безстопанствено без да има преки очевидци на инцидента, които да докажат именно, че кучето, което при други поводи са видели разпитаните свидетели е същото, което е станало причина за пътния инцидент? Отделно – според касатора – постановеният въззивен акт е и очевидно неправилен, тъй като със същия се натоварва общината с отговорност на база предположения. Позовава се на актове на районни и окръжни съдилища, но от тях могат да бъдат обсъждани само тези по гр.д.№ 43/2017г.на ОС Търговище и по т.д.№ 1234/2016г. на ОС Варна, които само съдържат отбелязване, че са влезли в сила.
Срещу подадената от касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба. От своя страна се позовава на решения по гр.д.№ 1155/2009г. на ІV г.о., гр.д.№ 2398/2008г. на І г.о., гр.д.№ 1068/2017г.на ІV г.о. на ВКС. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 820лв., съобразно представен списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 11.12.2018г.,в който сумата е посочена като заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е преценил като основателен предявения иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, като е счел, че са установени всички комулативно изискуеми елементи от състава. Досежно спорният по делото въпрос относно наличието на противоправно поведение и причинна връзка между същото и безспорно установените вреди, съдът е приел следното: Механизмът на настъпилото пътно транспортно произшествие е установен с гласни доказателства: на 25.09.2014г., около 3.20ч., на път за работа, ищецът е загубил управлението на личния си мотоциклет марка „МЗ”,рег. [рег.номер на МПС] , поради внезапно нападение от черно голямо куче, което е изкочило на пътя. Съдът е приел, че независимо, че единственият очевидец впоследствие е починал и не е могъл да бъде разпитан, този механизъм се установява от напълно кореспондиращите си показания на двама незаинтересовани и несвързани един с друг свидетели, които по никакъв начин не са били опровергани от насрещната страна. Налице е виновно неизпълнение на задължението от страна на Община Горна Оряховица за предотвратяване на агресивно поведение на безстопанственото куче спрямо хора и животни. Според съда, ангажираните от пострадалият доказателства – относно външния вид, местообитаването и поведението на изкочилото животно, което не е било с нашийник или марка на ухото, скитало е постоянно в района, попадащ в производствената зона на града, дават основание за безпротиворечив извод, че се касае за безстопанствено куче. Като недоказани съдът е преценил твърденията на ответника, че се касае за куче, което е собственост на фирма, което се пуска само нощем, за да пази района. Въззивният съд се е позовал на чл.47 ал.3 ЗЗЖ, установяващ задължение за осъществяване на надзор и грижи за безстопанствените кучета на общината и с оглед конкретно причинените на пострадалия множество увреждания е приел, че в случая то не е изпълнено от Общината – чрез нейните органи. Като ирелавнтни е преценил обстоятелствата, че съгласно §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЗЖ /отм.ДВ бр.34/2016г./, законодателят е определил срок до 31.12.2015г. за настаняване на безстопанствените животни в приюти, който не е изтекъл към момента на увреждането, тъй като общината е разполагала с достатъчен срок за предприемане на адекватни мерки, още повече, че популацията на кучета не е еднократен акт, а процес, изискващ постоянни и целенасочени усилия. Отчитайки установените изключително интензивни претърпени от пострадалия болки и страдания, както по време, така и след инцидента, последвалите няколко оперативни интервенции, невъзможността да се обгрижва сам за дълъг период от време, пълната му безпомощност и зависимост от близки за този период, изтърпяното продължително лечение и рехабилитация, причинените усложнения на възраст, в която човек е в разцвета на силите си /44г./, фактът че възстановяването няма да е пълно и ще търпи болки и дискомфорт постоянно, както и ще има ограничения в обема на движенията с левия си крак, че неизбежно ще предстои и нова операция, съдът изцяло е уважил предявения частичен иск, отхвърляйки като неоснователно направеното възражение за съпричиняване.
Съобразно тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посочените от касатора специални основания за допустимост по отношение и на двете групи въпроси, които са поставени – относно изпълнение на задълженията от страна на общината по ЗЗЖ /въпроси с № 1-3/ и за доказателствената стойност на ангажираните от ищеца доказателства /въпроси № 4-7/. Съображенията:
Съгласно установената съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд /вж. решения по гр.д.№ 2045/2015г. на ІV г.о., гр.д.№ 899/2010г. на ІV гр.о., гр.д.№ 1155/2009г. на ІІІ гр.о., гр.д.№ 1068/2017г. на ІV гр.о./ – при деликта когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Ако е предприело, с дължимата грижа, предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Тя може да опровергае твърденията за наличие на противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да екскулпира своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа – изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината. Когато това не е направено и е установено бездействие на нейните органи и служебни лица, във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определените за това места и от това са последвали вреди за конкретни лица, Общината отговаря по чл.49 ЗЗД.
Наличието на определен от закона срок с разпоредбата на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЗЖ /отм.ДВ бр.34/2016г./ до 31.12.2015г. за настаняване на безстопанствените животни в приюти, само по себе си не може да освободи Общината за отговорност, защото задълженията й, във връзка с ограничаване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, са съществували от влизане в закона в сила през 2008г. Наличието или не на изградени приюти за настаняване на безстопанствени животни към датата на процесното деяние /25.09.2014г./ също само по себе си не е обстоятелство, което би могло да доведе до отпадане на отговорността на ответната страна. В рамките на общото си задължение да полага грижа за опазване живота и здравето на гражданите, въззивният съд е приел, че общината не е доказала, че е положила дължимата грижа – чрез предприемане на поредица от конкретни действия за изпълнение на горепосоченото си задължение. Както вече беше посочено, в нейна тежест е доказването на обстоятелството, че е положила дължимата грижа за изпълнение на предписаните от закона действия. В случая въззивният съд е приел, че независимо от създадената система за мерки на надзор върху безстопанствените кучета, последните не са проведени ефективно. Това е така, защото доказателствата, което е представила Общината са програма, договор и разпит на представителя на ЕТ, с който е сключен договора. Със същите е установено, че е приета програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Горна Оряховица за периода 2013-2015г., едни от заложените цели, на която са: установяване на контрол над популацията на безстопанствените кучета, редуциране на техния брой, безопасност на градската среда и европейски имидж на града. Предвидени са мерки за решаване на установеният проблем с безстопанствените кучета чрез регламентираните в ЗЗЖ методи: кастрация, евтаназия, задомяване, регистрация, надзор, настаняване в общински приют, кампании, във връзка с което е сключен договор от 10.03.2014г., със срок от една година /с възможност за подновяване/ с ЕТ „Илияна Мусева”за обработка на безстопанствените кучета. Разпитана в съдебно заседание, свидетелката Мусева е установила, че по силата на договора, действия са предприемани след подаден сигнал, а конкретно за процесното куче сигнал не е подаван. При тези доказателства и след като е посочил, че подаването на сигнали не е задължение, а право на гражданите, че овладяването на популацията на бездомните кучета е процес, изискващ продължителни и целенасочени усилия, а не еднократен акт, въззивният съд е преценил, че ответната страна не е положила с необходимата грижа предписаните от закона действия. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, включително всички възражения и доводи на страните, относими към правния спор, като е изложил своите подробни мотиви. Поставеният въпрос за доказателствена сила на показанията на свидетел, който не е очевидец, не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Това е така, защото съдът не е обосновал изводите с него, а е преценил за установен механизма на увреждането и конкретно ролята на действията на бездомното куче за причиняването на ПТП, въз основа на показанията на общо пет разпитани свидетели /св.К., К., М., Н. и И./, за които е посочил, че безпротиворечиво и единно установяват фактите по делото. Отделно е приел, че показанията се подкрепят и от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза. При формиране на изводите си, съдът е съобразил установената съдебна практика /вж. решение по гр.д.№ 1155/2009г. на ІІІ г.о./, съгласно която при преценката на доказателствата „съдът е длъжен да се съобрази с естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но и от житейската логика и опитни правила”.
Решенията, на които касаторът се позова, по гр.д.№ 43/2017г.на ОС Търговище и по т.д.№ 1234/2016г. на ОС Варна, не могат да бъдат съобразени, доколкото същите са постановени при други приети за установени факти, при различна фактическа обстановка /по гр.д.№ 43/2017г. е прието, че не е установено по несъмнен начин, че процесното ПТП е причинено от безстопанствено куче, а по т.д.№ 1234/2016г. е прието, че механизмът на настъпване на ПТП е останал неизяснен./
С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените /с представен договор за правна защита и съдействие от 11.12.2018г., в който сумата е посочена като заплатена в брой/ като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 820лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 431 от 22.11.2018г. по в.гр.д. № 484/2018г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Община Горна Оряховица, Булстат[ЕИК], адрес: [населено място] – 5100, пл.”Г.И.” № 5, представлявано от кмета Д. да заплати на ЕГН Б. Й. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], ет.3, ап.3 сумата 820лв. /осемстотин и двадесет лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :