О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
С. 23.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2527 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Г. Х., понастоящем в Затвора [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 75 от 14.03.2017г. по в.гр.д. № 1030/2017г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 985 от 2.11.2016г. по гр.д.№ 1783/2016г. на Районен съд Стара Загора, като е осъдена Прокуратурата на РБ, на основание чл.2 ал.1 т.3 и т.4 З. да му заплати сумата от 500лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2016г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото производство по ДП № зм-1427/2013г. на І РУП Стара З., като в останалата част искът е отхвърлен като неоснователен и са присъдени разноски.
К., в приложеното изложение, поставя два материалноправни въпроса във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди: 1.Следва ли да се съобразят икономическите условия в страната и жизненият стандарт на населението за съответния период и 2. Какви критерии следва да съблюдава решаващият съд? В касационната жалба се позовава на противоречие на възззивния акт с постановени решения на ВКС – по гр.д.№ 2026/2014г.на ІV г.о., гр.д.№ 4641/2015г.на ІV г.о., гр.д.№ 178/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1381/2010г.на ІІІ г.о. и гр.д.№ 19/2012г.на ІІІ г.о. Според касатора, не е съобразен критерият за справедливост.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е определил размера на следващото се обезщетение, като е съобразил, видът и характерът на деянието, за което е повдигнато обвинение – ДП № зм-1427/2013г. е образувано за престъпление по чл.131а изр.второ, във вр.чл.129 ал.1, вр. ал.2, чл.29 ал.1 б.”а” и „б”НК,образувано е н.о.х.дV№ № 786/2014г. на РС Стара Загора, приключило с осъдителна присъда, след което е отменена от въззивният съд, който е върнал делото на РП Стара З., повдигнато е обвинение за деяние по чл.131 ал.1 т.12,изр.първо, във вр.чл.130 НК, по което производството е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление от общ характер с постановление от 14.12.2015г., фактът че не е налага мярка за неотклонение, тъй като лицето изтърпява присъда „Доживотен затвор” в Затвор [населено място], продължителността на наказателното производство /около две години/, възрастта на пострадалия, данните за личността му и конкретно установените като причинени вреди, установени с гласни доказателства при положение, че установеното негативно влияние върху психологичното му състояние е в рамките на обичайното за подобни случаи. Изрично въззивният съд е посочил, че не присъжда обезщетение – поради липса на наведени подобни основания в исковата молба – за част от установените като реално причинени неимуществени вреди в резултат на воденото наказателно производство, а именно за влошаване на отношенията с другите затворници и с близките.
При тези мотиви, по поставените от касатора въпроси, във връзка с начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, свързани с решаващите мотиви на съда, следва да се приеме, че не са разрешени от въззивният съд в противоречие с посочената практика на ВКС /т.е. не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. Установеният критерий за присъждане на обезщетението – „справедливост”, в случая е съобразен. В. съд е взел пред вид всички релевантни обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен, релевантните обстоятелства са различни, дължимата преценка е индивидуална, поради което и цитираната съдебна практика, която е постановена за случаи с различни факти и обстоятелства, е несъотносима. При положение, че са съобразени от въззивния съд фактите, от значение за процесното право и съобразно тях е направена оценка на конкретно посочените от ищеца като засегнати блага, както и е оценена стойността им за техния притежател, следва да с приеме, че установеният критерии е съобразен. Икономическите условия в страната и жизненият стандарт на населението се сред релевантните обстоятелства и изрични мотиви за тях не са необходими, защото тяхното съобразяване е имплицитно. Освен това следва да се има пред вид, че вредите се присъждат към момента на увреждането /т.е. релевантните за конкретния случай икономически условия и жизнен стандарт, са тези към периода 2013-2015г./
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 14.03.2017г. по в.гр.д. № 1030/2017г. на Окръжен съд Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.