4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 05.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4752 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. А. Л. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Н. и Г. против въззивно решение № 1567 от 3.07.2017г. по в.гр.д. № 964/2017г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 512 от 22.11.2016г. по гр.д.№ 481/2016г. на Софийски окръжен съд, като е осъдена Прокуратурата на РБ, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да му заплати обезщетение в размер на 3 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 изр.1 и 2, във вр.с чл.194, чл.20 ал.2 НК, последвано от оправдателна присъда по н.о.х.д. № 42/2011г. на РС Сливница, като в останалата част до 50 000лв., искът е отхвърлен като неоснователен и са присъдени разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпрос, касаещ начина за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и по-специално относно необходимостта да бъде направена задължителна преценка на всички конкретно установени обстоятелства при съобразяване на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Относно общественият критерии за справедливост, се позовава и на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като твърди, че съдилищата противоречиво определят паричния му еквивалент. В този смисъл посочва конкретни решения на Окръжни съдилища, които не съдържат отбелязване, че са влезли в сила.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил : видът и характерът на деянието, за което е повдигнато обвинение /кражба на куче, порода „Х.”, на стойност 250лв./, фактът, че обвинението е за действия като съизвършител, действащ в съучастие с друго лице, при изпълване на МПС и техническо средство, сравнително кратката продължителност на наказателното производство /две години и половина/, липсата на наложена мярка за неотклонение, както и че след постановяване на първата оправдателна присъда, въззивният съд я е отменил и е върнал делото за ново разглеждане, след което отново е постановена оправдателна присъда, която вече е била потвърдена от въззивния съд и свидетелските показания, съгласно които е прието, че воденото наказателно производство се е отразило тежко на психиката на обвиненото лице не само поради неизбежните вреди върху честта и достойнството, търпими от всяко човешко същество в сходна ситуация, но и поради установеното наличие на широк обществен отзвук, в малкото населено място, в което ищецът живее и наличието на подигравки, които е следвало да изтърпи във връзка с поставеният му прякор „Х.”, за който обаче съдът е приел, че не е с позорящ характер.
При тези мотиви, по поставеният от касатора въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, независимо, че е свързан с решаващите мотиви на съда, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице нито едно от двете посочени специални основания.
Въпросът не е разрешен от въззивният съд в противоречие с цитираната практика на ВКС, определяща критериите за понятието „справедливост”. Това е така, защото в случая, въззивният съд се е съобразил с необходимостта да отчете всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение – вид и характер на деянието, за което е повдигнато обвинение, неговия предмет, продължителността на воденото наказателно производство, неговият интензитет, разгласяване на данните в обществото и произтичащият от това конкретен начин на засягане на честта и доброто име на неправилно обвиненото лице, неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето му и върху взаимоотношенията. Конкретно посочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, доколкото са постановени при друга фактическа обстановка и при други, съответни за тях, релевантни обстоятелства, не могат да бъдат съобразени, тъй като съгласно цитираното от касатора Постановление №4 от 23.12.1968г. – всеки отделен случай е специфичен и дължимата от съда преценка е индивидуална.
Второто посочено от касатора специално основание за допустимост, по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /редакция ДВ бр.49/2009г./ също не е налице, защото съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, то предполага решенията, с които основанието се обосновава, първо да са влезли в сила /в случая това не е установено от касатора/ и второ – да са постановени по идентичен въпрос /а както вече беше посочено, тази предпоставка не е налице, защото съответните за тях релевантни обстоятелства са различни/.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице посочените специални основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1567 от 3.07.2017г. по в.гр.д. № 964/2017г. на Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.