О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3797 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби, съответно от прокурор в Апелативна прокуратура София и от И. А. Г., чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 1446 от 17.06.2019г. по в.гр.д. № 5580/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 4301 от 28.06.2018г. по гр.д.№ 194/2015г. на Софийски градски съд като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на И. А. Г., на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, сумата от 8 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство /ДП № 52-Пр/2011г.на ВОП П./, приключило с оправдателна присъда по в.н.ч.х.д.№ 21/2013г.на ВАС, влязла в сила на 15.04.2014г., ведно със законната лихва от посочената дата, като за разликата над тази сума до претендираните 30 000лв. искът е отхвърлен, както и са присъдени разноски.
В двете касационни жалби, като основание за допустимост, касаторите се позовават на нормата на чл.280 ал.1 т.1 по въпроси, касаещи извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Според Прокуратурата неправилно са преценени следните обстоятелства, което е довело до присъждане на завишен размер на обезщетение : спрямо ищеца не е налагана тежка мярка за неотклонение /т.е. в най-малка степен е засегната личната му сфера, тъй като не е бил принудително извеждан от обичайния му начин на живот и среда/, не са му налагани други ограничителни мерки по НПК, наказателното производство – във всичките му фази- се е развило в рамките на разумния срок от три години, като при това процесуално-следствените действия, изискващи участие на ищеца са били малко, не са причинени вреди със значителен интензитет, а само обичайните за сходни случаи, които са без траен характер.
В обратния смисъл е тезата, изложена в подадената от касатора Г. жалба, според която са останали недооценени от съда възприетите като доказани вреди, което налага определеният размер на обезщетение да бъде завишен, а именно: повдигнатите срещу него обвинения са в професионално качество и са получили широка обществена разгласа, бил е отнет достъпа му до класифицирана информация, което е изключило всякаква възможност да си намери работа в сферата на военното дело и отбраната, които са били обичайните за него, бил е принуден да работи несвойствена работа по Черноморието, далеч от семейството си, като наказателното производство е станало причина да се раздели със съпругата си, не е отчетено влиянието, което производството е имало върху здравословното му състояние и върху загубата на социални контакти. Позовава се на противоречие на въззивния акт с конкретна съдебна практика, която прилага.
Срещу подадената от прокурор в Апелативна прокуратура касационна жалба е постъпил отговор от касатора Г., с който се оспорват нейната допустимост, поради липса на посоченото специално основание и нейната основателност.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че с оглед конкретните факти по делото, справедливият размер на обезщетение следва да е 8 000лв. Съобразил е тежестта на повдигнатото обвинение, което е за умишлено престъпление по чл.282, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26 НК, във връзка със заеманата от ищеца длъжност „Директор”в Териториална агенция към ИА”Социални дейности” към Министерството на отбраната, като деянието е квалифицирано като особено тежък случай, съставлява тежко престъпление за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 години и „лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност”, както и че деянието е „сред обичайно сериозно укоримите в обществото”. Отчетено е, че на първа инстанция ищецът е бил признат за виновен и е осъден на четири години лишаване от свобода, както и фактът, че в продължение на година ищецът е живял със съзнанието, че ще изтърпява присъда, без да е виновен, съобразил е и възрастта му /51г./, обстоятелството, че присъдата е била публично оповестена чрез средствата за масова информация с посочване на името и длъжността на ищеца, че е отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация, което е било непреодолима пречка за заемане на отговорна държавна длъжност. От друга страна, въззивният съд е съобразил, че на ищеца не е била наложена мярка за неотклонение, че продължителността на наказателното производство е разумна /3 години за досъдебна и съдебна фаза, като последната се е развила във възможните три инстанции/, че голяма част от преживените напрежение и стрес, както и невъзможността да си намери подходяща работа, се дължат на дисциплинарното му уволнение, което няма връзка с воденото наказателно производство, доколкото е уволенен на различно основание и въз основа на заповед /от 1.12.2009г./, издадена повече от година преди повдигане на обвинението срещу него на 12.04.2011г. Въззивният съд е съобразил, че във времето – воденото наказателно производство е съвпаднало с производството по обжалване на заповедта за дисциплинарно уволнение, както и с други проверки, провеждани във връзка с обществените поръчки по процесните два договора, но причинените във връзка с тях страдания, не следва да се обезщетяват в настоящото производство. Относно очевидно тежкото здравословно състояние на ищеца, въззивният съд е възприел изцяло заключенията на приетите по делото три експертизи, въз основа на които е извел извода си, че част от основните му заболявания – хипертония и мозъчен тумор са проявени преди началото на наказателното производство /поради което не е налице причинна връзка с преживените страдания, в резултата на наказателното производство/, а за останалите /подагра, диабет, чернодробна стеатоза, рефлукс, гастрит/, доколкото са причинени и от други фактори /наследствена обремененост, затлъстяване, възраст, начин на живот и др./, въздействието на воденото наказателно производство следва да се преценява порпорционално.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касаторите въпроси във връзка с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаещи приложението на принципа на справедливост, не следва да се допуска касационно обжалване. Въпросът, касаещ начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, обусловен от преценката на всички релевантни обстоятелства, е решен от въззивния съд съобразено изискванията на ППВС №4/1968г. и установената съдебна практика. При постановяване на окончателния си акт /видно от гореописаните мотиви/, съдът подробно е преценил обстоятелства, от значение за спора и е изследвал конкретното им отражение върху личността на пострадалия. Определил е адекватен размер на обезщетение, съобразно реално причинените неимуществените вреди, след като е преценил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и наведените възражения, произнесъл се е по изложените доводи, преценявайки както обстоятелствата, обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. Противоречие с конкретно цитираната от касаторите съдебна практика не е налице, тъй като съгласно указанията, дадени с Постановление №4 от 23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална /доколкото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни/. Нормално е всяка от страните в процеса да дава различна по тежест оценка на конкретно установените факти и да счита – в зависимост от интереса си, че някои факти са съответно недооценени или преоценени. Преценката се извършва от съда и тя е балансирана, когато са съобразени, както е в конкретния случай, характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, вредоносните последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, данни за водени други производства по същото време, отражението върху начина на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителност на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласата и публичността; причиняването на здравословни увреждания.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице нито едно от посочените от касаторите основания за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1446 от 17.06.2019г. по в.гр.д. № 5580/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.