О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 715
С. 29.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 531 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Окръжна Прокуратура [населено място] против въззивно решение № 67 от 16.02.2018г. по в.гр.д. № 901/2017г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено решение № 1863 от 3.11.2017г. по гр.д.№ 3662/2017г. на Плевенски районен съд като е осъдена Прокуратурата на РБ, на основание чл.2 ал.1 т.3 З., да заплати на П. И. К. сумата от 4 500лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на неправомерно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.345, вр. с чл.20 ал.2 НК, за което е оправдан с влязло в сила на 20.01.2017г. решение по н.о.х.д.№ 3035/2016г.на П., ведно със законната лихва, считано от 20.01.2017г. и са присъдени разноски.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да постанови акта си след като обсъди всички ангажирани по делото доказателства и на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Позовава се на противоречие на въззивния акт с ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г.на ОСГК на ВКС и с ППВС №4/23.12.1968г., както и с посочени решения на Апелативен съд В. и Велико Т., които не представя. По този начин не установява релевантното с оглед приетото в т.3 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС обстоятелство дали цитираните съдебни актове са окончателни.
Срещу подадената от касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
В. съд е определил размера на дължимото обезщетение като е съобразил спецификата на вида и характера на деянието, за което е повдигнато обвинение, а именно: по чл.345,вр. с чл.20 ал.2 НК, което не е тежко /предвиденото наказание е до една година лишаване от свобода или глоба от 100 до 300лв./, за това, че на 29.07.2015г., в [населено място], като извършител и в съучастие с друго лице, си е служил в двора на сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР П., с контролни знаци АG 541154, издадени за товарен автомобил „Мерцедес 117” в Х., за „С. Л. Х.” Г., поставени на лек автомобил „Шкода Р.”, взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка”, фактът че е било внесено предложение за произнасяне с решение, с което лицето да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, сравнително кратката продължителност на производството /около половин година, от 27.06.2016г., когато е привлечен като обвиняем до 20.01.2017г., когато е влязло в сила съдебно решение, с което лицето е признато за невинно/. От друга страна, съдът е съобразил заеманата от ищеца длъжност – „младши контрольор”в отдел „Охранителна полиция”, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”, която предполага – с оглед установената практика – по-голяма тежест на причинените вреди. В. съд не е възприел довода на ответника за наличие на друго наказателно производство, водено срещу ищеца, през релевантния за делото период, което да е релевантно за определяне на настоящите вреди, тъй като е установил, че предходното обвинение по ДП № 32/2014г.на СП е приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на 14.04.2015г., а настоящето обвинение е повдигнато повече от година след това, на 27.06.2016г. В. съд е определил размера на дължимото обезщетение съобразно установените с гласни доказателства като реално причинени неимуществени вреди, свързани с преживения стрес и притеснения от евентуално неоснователно осъждане, настъпила промяна в характера, влошени взаимоотношения в семейството, степента на накърняване на доброто име и личното достойнство на пострадалия и последвалото негативно отношение към него.
При тези мотиви, поставените въпроси за преценка на релевантните обстоятелства, установени с ангажираните по делото доказателства и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, независимо, че са свързани с решаващите мотиви на съда, са разрешени от въззивният съд в съответствие /а не в противоречие/ с практиката на ВКС. В. състав подробно и последователно е изложил установените факти, обсъдил е всички доказателства, както и всяко наведено от страните възражение и се е произнесъл по изложените доводи.
Относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, ППВС №4/1968г., определящо критериите за „справедливост”, е изцяло съобразено от въззивният съд. Последният е изпълнил задължението си да изложи конкретно установените обстоятелства,от значение за неговата преценка. Доколкото цитираното Постановление №4 изрично посочва, че дължимата от съда преценка е конкретна и всеки отделен случай е специфичен, като релевантните обстоятелствата, които се отчитат са различни, цитираната от касатора съдебна практика, постановена във връзка с други случаи и факти е несъотносима /и не може да обоснове посочените специални основания за допустимост/.
В конкретния случай въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил всички релевантни обстоятелства – вид, характер, тежест на деянието за което е повдигнато обвинението, взета мярка за неотклонение, продължителност и особености на воденото производство, възраст на извършителя, заемана длъжност, наличие или не на съдебна фаза, начин на възприемане и отражение на воденото наказателно производство върху личния и професионалния живот, както и всички допълнителни оттегчаващи и смекчаващи положението на пострадалия обстоятелства.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касаторите специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67 от 16.02.2018г. по в.гр.д. № 901/2017г. на Окръжен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.