О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
София 17.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 914 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. И. Б. от [населено място], чрез определения процесуален представител адвокат Б. против въззивно решение № 2559 от 5.11.2018г. по в.гр.д. № 1182/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 9 от 11.01.2019г. по гр.д.№ 350/2016г. на Окръжен съд Кюстендил, като са отхвърлени предявените искове против Агенцията за вписванията София, с правно основание чл.49 ЗЗД за сумите 261 140.18лв., причинена имуществена вреда вследствие противоправно поведение на длъжностни лица на ответната агенция, изразяващо се в издаване на справка, съдържаща неистинска информация за притежаваните от ищеца недвижими имоти, довела до прекратяване на производството по гр.д.№ 832/2014г. на СОС и 500лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди и са присъдени разноски.
Касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. В представеното изложение се позовава на противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 1019/2009г. на ІІІ г.о., като развитият довод е за неправилност на постановения акт, с оглед допуснато „неправилно тълкуване на поведението на длъжностните лица, които са обработили неправилно информацията относно притежаваната недвижиам собственост от г-н Б.”. Отделно, според касаторът, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е отговорът на въпроса: „Служителите на Агенцията по вписванията когато генерират справка от системата, извършват ли противоправно поведение, след като съдържаща се в справката информация е въведена в системата от служители на Агенцията и обосновано ли е отхвърлено решение, след като е прието, че е налице противоправно поведение?”
Срещу подадената от касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е преценил като неоснователни предявените искове с правно основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, като е счел, че не са установени два от общо петте комулативно изискуеми елементи от състава – противоправното поведение и причинна връзка между издадената от ответната агенция справка и прекратяването на производството по посоченото дело. Приел е, че – в изпълнение на своите задължения служители на Агенцията по вписванията са извадили генерирана от системата справка с отразени по същата вписвания по партидата на лицето, която са предоставили на съда. Тяхното поведение не е противоправно, защото те са действали в рамките на своите правомощия, които не включват проверка дали лицето притежава или не посочените имоти и съответно не са удостоверявали негови права. Отделно от липсата на противоправно поведение, съдът е констатирал и липса на причинна връзка между поведението на служители на ответната страна и твърдяната от ищеца вреда, тъй като е приел за установено, че прекратяването на производството /от което ищецът е твърдял причиняването на вредата си/ не е в резултат на издадената от Агенцията по вписванията справка, а в резултат на неотстраняване на други изрично посочени от съда недостатъци на исковата молба, които ищецът не е отстранил в предоставения му срок.
Съобразно тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, както поради липса на поставен от касатора въпрос, отговарящна изискването за общо основание за допустимост, така и поради липса на посочените две специални основания.
Противоречие с цитираната практика на ВКС по гр.д.№ 1019/2009г. на ІІІ г.о., не може да се приеме, че е налице, тъй като не е поставен конкретен въпрос, във връзка с който да се извърши преценката /Съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС -противоречие с практиката на ВКС е налице, когато поставеният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения, постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая цитираното решение е постановено по несъотносим за настоящият спор въпрос:”Дали издателят на печатна или електронна медия отговаря като „възложител на работата”по смисъла на чл.49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса читателски писма, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и авторът на публикуваното писмо не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение”.
Единственият поставен от касатора конкретен въпрос относно противоправността на поведението на служителите на Агенцията по вписванията,които генерират справка от системата, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, защото не е правен, а фактически, конкретно свързан с подлежащите на установяване по делото факти. По отношение на същия не е налице и посочено от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от горепосоченото ТР по т.д. №1/2009г. – въпросът, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая – по въпросът за характеристиките на едно деяние /действие или бездействие/, за да бъде определено то като противоправно е налице трайно установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице /вж.решение по гр.д.№ 4857/2017г.на І г.о./ Приема се /вж. решение по гр.д.№ 3201/2017г.на ІV г.о./, че едно действие е неправомерно, ако е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му предпоставки, съответно – бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Не е противоправно поведение, изразяващо се в издаване на справка, генерирана в съответната система от компетентните служители, при положение, че не е установено те да са допуснали нарушение на установени правила или да са предприели действия при несъобразяване с необходимите за извършването му предпоставки. Доказателствената тежест за установяване на поведение, обусловено от волята на извършителя, нарушаващо общата забрана да не се вреди другиму е върху ищеца и в случая е прието, че той не е установил елементите от фактическия състав на чл.49, вр.с чл.45 ЗЗД. В производството по чл.288 ГПК съдът не може да извършва проверка за правилност на постановения въззивен акт, а само наличие на основанията за допустимост, които в случая не са налице.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2559 от 5.11.2018г. по в.гр.д. № 1182/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :