О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4160 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. против въззивно решение № 2020 от 5.08.2019г. по в.гр.д. № 4508 по описа за 2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4767 от 13.07.2018г. по гр.д.№ 10497/2016г. на Софийски градски съд като „ЧЕЗ Разпределение България” АД е осъдено, на основание чл.49 ЗЗД, да заплати на всеки един от И. Г. Д., М. Н. Д. и Г. Н. Г. сумата от по 50 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. Д., настъпила на 27.07.2012г. в резултат на бездействие на служители на ответника, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2012г. и са отхвърлени исковете в останалата им част до 200 000лв. Присъдени са разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Въззивният съд е приел предявения иск за основателен до посочените размери като е преценил, че ищците са доказали наличието на предпоставките за непозволено увреждане: противоправно бездействие на служител на ответника /без значение кой конкретно е той/, причинени вреди /смърт/, причинна връзка. Съдът е приел за установено, че на 27.07.2012г., в тупик улица, между два стълба, в оста на въздушната линия, по време на кастрене на клони, докато е бил качен върху клон от черница, пострадалият е попаднал под ел.напрежение, в резултат на неволно хващане на провиснал електропроводник, който е бил под изискуемата се височина от шест метра. /Приел е, въз основа на свидетелски показания, че проводниците в района са били стари, неподменяни от 20-25години/. Посоченият механизъм на настъпване на увреждането въззивният съд е извел след обсъждане на всички доказателства по делото. Мотивите му са, че след като ответникът извършва дейност по пренос на енергия чрез електропреносната мрежа /част от която е и процесния електропровод, преминаващ пред имота на пострадалия/, в зона на съществуващ сервитут в негова полза, той следва да спазва установените с Наредба № 16/9.06.2004г., Наредба № 9/9.06.2004г. и Наредба № 16-116/8.02.2008г. изисквания за разстояние от най-ниско разположените проводници до повърхността на земята, като следи за безопасното им състояние. Освен това следва да предприема действия по почистване, включително и чрез изсичане и подкастряне на единични дървета и клони /съгласно т.4 б.”б” чл.83 ЗЕ/, периодично да почиства трасето на ВЕ от дървета и храсти /чл.765 от Наредба № 9/2004г./, както и най-малко веднъж годишно да извършва периодични огледи и обходи на ВЕ /чл.770 ал.1 Наредба №16/2004г./ Изводът на съда е, че ответникът не е представил доказателства за изпълнение на така посочените си задължения досежно процесния проводник. При наличие на скъсан или провиснал проводник, задължение на служителите на „ЧЕЗ Разпределение България” АД е да обезпечат безопасността му. Бездействието при изпълнение на това задължение е противоправно. В случая настъпила смърт на пострадалия е в причинна връзка с установеното противоправно бездействие. Относно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд е приел /след преценка на изготвените заключения по основната, допълнителна и повторна експертиза/, че в случая доколкото инцидентът е настъпил в сервитутна зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на елекрическа енергия, в която са забранени действия на други лица, пострадалият от своя страна също е допуснал нарушение на правила, установени в горепосочените Наредби. Нарушенията, допуснати и от двете страни по делото са еднакви по степен, поради което следва да се определи ? съпричиняване от пострадалото лице. Крайният извод на съда – пред вид изключително близката връзка на ищците с пострадалия /негова съпруга и деца/, установените между тях изключително топли отношения на разбирателство и привързаност – е, че с оглед претърпяната тежка загуба справедливият размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди възлиза на по 100 000лв., от които след намалението следва да се присъдят по 50 000лв.
В представеното изложение, касаторът се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, във връзка със следните четири въпроса: 1. Противоречи ли въззивният акт на Постановление № 7 от 29.12.1958г. и по-специално на основният принцип, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди, но виновни действия? /Според касатора действията и бездействията на неговите служители не са в причинна връзка с настъпилия инцидент/ 2. Налице ли е причинна връзка между приетото като противоправно бездействие и смъртта на пострадалия, след като не е налице осъдителна присъда, а воденото в.ч.н.д.№ 954/2013г. на САС е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление? Според касатора механизмът на настъпване на увреждането е този, който е описан в Постановление от 22.10.2012г. на ДП № 93/2012г., 3. Като трети въпрос, касаторът излага доводи /а не формулира конкретен въпрос/ за неправилност на въззивния акт досежно изложените правни изводи, касаещи възприетия механизъм на настъпване на увреждането, 4. Като четвърти въпрос, отново без да формулира конкретен въпрос, касаторът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на извода на въззивния акт за наличие на 50% съпричиняване на вредоносния резултат. Неговата теза е, че увреждането е причинено изцяло по вина на пострадалия, поради несъобразяване с установените императивни разпоредби на чл.14 от Наредба № 16/2004г., съгласно които „в сервитутна зона на енергиен обект” не се допуска „засаждане на трайни дървесни насаждения”, „складиране на отпадъци и материали”, „действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти”. Счита, че определящ за настъпването на увреждането е фактът на предприемане от страна на пострадалия на непредпазливи действия на работа с моторен трион, с който е въздействал върху проводниците на електропровода. Счита въззивният акт за очевидно неправилен.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от насрещните страни, чрез процесуалния им представител адвокат Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че в представеното изложение не се съдържа въпрос, който да отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, както и не е налице точно и мотивирано изложение на касационните основания за селектиране на подадената касационна жалба. Развива подробни доводи и по съществото на спора. Пред вид осъществяване на защита по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, желае съдът да определи дължимо адвокатско възнаграждение ведно с 20% ДДС.
Пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по нито един от поставените въпроси, поради липса на посочените специалните основания, а частично и на общото за допустимост. Постановеният въззивен акт е в съответствие с установената съдебна практика, по следните съображения:
Въззивният акт не е в противоречие с Постановление № 7 от 29.12.1958г., съгласно което отговорността по чл.49 ЗЗД е налице, когато се установи /както е в конкретния случай/, че „натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа”. Единствените хипотези, при които отговорността по този текст отпада е когато вредата не е причинена при и по повод на възложената работа или когато действията са извършени правомерно. В конкретният случай правните изводи на съда /правилността на които не може да бъде проверявана в настоящето производство по допустимост/ са, че е налице неправомерно бездействие и че вредата е причинена от служители на ответното дружество при и по повод на възложената работа.
Липсата на осъдителна присъда, както и наличието на образувано и прекратено в.ч.н.д на САС поради липса на данни за извършено престъпление, е факт, който е ирелевантен относно наличието или не на причинна връзка между приетото като противоправно бездействие и смъртта на пострадалия. Дали е налице или не причинна връзка е въпрос, който подлежи на доказване, с оглед конкретните данни по делото, от ищеца. Задължителна, съгласно чл.300 ГПК за гражданския съд е само влязлата в сила присъда на наказателния съд /каквато в случая няма/ и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, докато всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело /вж.гр.д.№ 5839/2014г.на ІV г.о., т.д.№ 319/2011г. на ІІ т.о./ Принципът е, че извън посочените в чл.300 ГПК, всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. При противоречие между установените факти в наказателното и в гражданското производство, в което се доказва състава на непозволеното увреждане, релевантни са тези, които са установени в гражданското /вж.гр.д.№ 3149/2017г.на І г.о./ В този смисъл, на поставеният въпрос следва да се отговори, че съдът не е обвързан от констатациите, съдържащи се в прокурорските постановления, вкл. и тези за прекратяване на наказателното производство.
Определените в изложението на касатора като трети и четвърти въпроси по съществото си са доводи за неправилност на постановения въззивен акт. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, липсата на формулиран конкретен правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допустимост само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. По същество, касаторът не приема правните изводи на въззивният съд във връзка с механизма на настъпване на увреждането и приетият процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Изложените в тази връзка от него доводи не могат да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК, съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че не може да е годно общо основание за допустимост въпрос, който е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1 т.2 ЗА, в полза на адвокат Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 5 436лв./изчислена съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2020 от 5.08.2019г. по в.гр.д. № 4508 по описа за 2018г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.София 1784,район Младост,”Бенч Марк Бизнес център”, [улица] да заплати на адвокат Н. Д., на основание чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 5 436лв. /пет хиляди четиристотин и тридесет и шестлева/, адвокатско възнаграждение /с ДДС/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.