О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 554 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Образувано е въз основа на молба с вх.№ 3811 от 13.01.2020г. на СГС, подадена от Т. Н. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И., за отмяна на решение № 7813 от 18.11.2019г. по гр.д. № 5769/2019г. на СГС, с което по предявен от нея иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, е обявен за окончателен сключеният на 22.01.2018г. между Т. Н. И., като продавач и Д. Т. А., като купувач предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор …, с адрес: [населено място], район „…”, [улица], с площ от 550кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начина на трайно ползване:ниско застрояване, осъдена е ищцата да заплати държавна такса за прехвърляне на имота, като е разпоредено, на основание чл.364 ал.1 ГПК, вписване на възбрана върху имота, осъден е ответника да заплати дължимия местен данък, както и на ищцата направените разноски по делото.
Молителката се позовава на основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, като твърди, че не е била надлежно представлявана в приключилото производство. Твърди, че не е сключвала предварителния договор, предмет на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД, не познава ответника, от него не е получавала суми, постоянно живее в имота, където притежава къща, не познава адвоката, който е предявил иска от нейно име, не го е упълномощавала и не му е предавала свои документи. За постановеното решение е научила след получаване на уведомително писмо от Агенцията по вписванията за вписаната възбрана. Посочва, че прави впечатление поведението на подалият исковата молба пълномощник, което е „очевидно увреждащо интересите й”, тъй като не е поискал заплащане на разликата в уговорената в представения предварителен договор сума от 35 000лв. и в производството не е претендирал разноски. Има искания по доказателствата: за задължаване на трето лице /адвокат Г. К./ да представи както оригинала от предоставеното му пълномощно, така и заверен препис от акта за собственост, както и да се яви в съдебно заседание и да даде отговор на посочени от молителката въпроси, а така също да бъде задължен ответника да представи оригинала на сключения предварителен договор и да се допусне графическа експертиза, която да изследва подписите на същия.
Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор от Д. Т. А., чрез процесуалният представител адвокат Г., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Оспорва твърденията на молителката за липса на надлежно представителство, пред вид наличието по делото на пълномощно, с което лично е упълномощила адвокат К. да я представлява. Счита, че същият е изпълнявал задълженията си в рамките на предоставената му представителна власт. Изразява становището си, че твърденията на молителката не могат да бъдат установени в производство по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, а само по наказателно правен ред. Едва ако и след като се установи „по надлежния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на представител на страната”, тогава молителката би могла да се позове на основание за отмяна, което е различно от настоящето – чл.303 ал.1 т.2 ГПК. В тази връзка счита за недопустими направените доказателствени искания.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение на като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената молба за отмяна за недопустима поради следното :
В теорията /вж. „Българско гражданско процесуално право”,1988г. Ж.С., стр.466, Коментар на ГПК,2012г., стр.739/ и в практиката /вж.решение № 118/20.02.1985г. по гр.д.№ 90/85г.на ОСГК, определения по т.д.№ 3591/2015г.на І т.о., по гр.д.№ 1403/2014г.на ІІІ г.о., ч.т.д.№ 2084/2019г. на ІІ т.о./ винаги единно и непротиворечиво се е приемало, че заинтересованата страна, която е легитимирана да предяви искане за отмяна е тази, по отношение на която влязлото в сила решение е неблагоприятно /като правен резултата/ изцяло и отчасти, като се има пред вид предявения иск и възраженията по него. Нейният правен интерес да предяви искане за отмяна произтича от това, че е обвързана от неизгодното за нея решение, което е неправилно. Когато страната е предявила иск, който е уважен от съда, по начина по който е предявен от нея /както е в конкретния случай/, тя няма правен интерес да иска отмяна и молбата й следва да бъде върната като недопустима. Изложените от молителката в молбата й твърдения, не дават основание за друг извод, защото тя разполага с други правни способи за защита, които за разлика от настоящия по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, биха били ефективни.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.307 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. Н. И., с адрес за призоваване [населено място], район „…”, [улица] за отмяна на решение № 7813 от 18.11.2019г. по гр.д. № 5769/2019г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :