Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
Гр.София, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: И. Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3910 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.
Образувано е по молба на „Боляри“ЕАД, [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №.127/2.10.17 по г.д.№.328/17 на АС Варна-с което е потвърдено решение №.468/27.03.17 по г.д.№.3688/13 на ОС Варна /опр.№.110/15.02.19 по г.д.№.819/19 на ВКС, ІІІ ГО по чл.288 ГПК за недопускане на касация/. Сочи се, че към момента на постановяване на решенията на окръжния и апелативния съд вече е било налице влязло в сила решение №.8/19.01.16 по г.д.№.529/15 на АС Варна-чиято задължителна сила на пресъдено нещо е била пренебрегната. Твърди се, че по двете дела се търсят различни части на едно и също обезщетение за действия, произтекли от едни и същи правопораждащи факти, в резултат на едни и същи противоправни действия на ответниците – поради което и решаващият съд не е имал право да пререшава въпроса за правопораждащите факти, а само да се произнесе относно доказаността на претендирания размер, респективно че са приложими постановките на тълкувателно решение №.3 по т.д.№.3/16 ОСГТК на ВКС за частичния иск. Поддържа се, че са налице две противоречиви решения между същите страни, за същото искане, на едно и също основание, поради което се иска отмяна на постановеното по-късно решение.
Ответните страни А. Л. Н., О. Л. Н. и И. Л. М. оспорват молбата.
Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно, че с реш.№.8/19.01.16 по г.д.№.529/15 на АС Велико Търново реш.№.1154/11.06.15 по г.д.№2561/14 на ОС Варна е: потвърдено – в частта, с която е отхвърлен предявения от „Боляри“ЕАД срещу А. Л. Н. и И. Л. М. иск с правно основание чл.45 вр. с чл.53 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 120157,18лв., и отменено – в отхвърлителната спрямо ответника О. Л. Н. част, като същият е осъден да плати на „Боляри“ЕАД 120157,18лв. обезщетение за вреди под формата на разноски – адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество “К. и съдружници“, платено на 9.07.14 за защита по вад №.2/11 на Арбитражен съд София съобразно анекс №.4/6.06.14, както и 15478,87лв. разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК. Решението не е допуснато до касация с опр.№.966/28.12.16 по г.д.№.3125/16, ІV ГО на ВКС. Прието е, че е предявен иск за вреди от ненадлежно предявяване на иск пред арбитраж, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено в случай на отхвърляне на иска или прекратяване на делото. Ответникът, като представляващ търговско дружество, е предявил иск срещу ищеца пред арбитраж и не е представил оригинала на допълнителното споразумение (съдържащо арбитражната клауза) към договора за посредничество, чието изпълнение е претендирал. След прекратяването на арбитражното дело ищецът е изплатил на представляващото го адвокатско дружество исковата сума като възнаграждение при отхвърляне на иска или прекратяване на делото-което съставлява за него вреда в причинна връзка с поведението на ответника О. Н., който отговаря и лично за действията си като представител на търговското дружество.
С решение №.468/27.03.17 по г.д.№.3688/13 на ОС Варна, потвърдено с реш.№.127/2.10.17 по г.д.№.328/17 на АС Варна – недопуснато до касация с опр.№.110/15.02.19 по г.д.№.819/18 на ВКС, ІІІ ГО, предявеният от „Боляри“ ЕАД срещу А. Л. Н., О. Л. Н. и И. Г. М. иск за солидарното им осъждане за сумата 303439,43лв. е отхвърлен като неоснователен. Изложени са мотиви, че претендираната в този размер имуществена вреда съставлява направени от ищеца разноски за защита по вад №.2/11 на АС София – присъдени му с определението на арбитражния съд /от 8.11.13/ за прекратяване на производството като недопустимо /поради липса на арбитражна клауза/ – по твърдения, че са в пряка причинна връзка с противоправно и виновно поведение на ответниците, представляващо съставяне на неистински документи, тяхното подписване и ползване с цел предявяване на иск пред арбитражна институция за събиране на несъществуващо вземане от ищец трето за спора лице – „Енерджи“ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е О. Н.. Прието е, че фактът, че ищецът се е снабдил с изпълнителен титул за разноските по прекратеното производство, не препятства възможността да се търси отговорност от физическото лице, което с действията си е причинило вредата, но в случая не е установено цитираните документи да са неистински. При тези обстоятелства липсва елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – твърдяното противоправно поведение, и претенцията е отхвърлена като неоснователна. Апелативната и касационната инстанции изрично са обсъдили връзката на делото с влязлото в сила решение по г.д.№.2561/14 на АС Варна и са приели, че между двете дела липсва идентитет, цитираното решение е постановено при друга фактическа установеност и касае различно от настоящото вземане – което и не е предявено като частичен иск.
Ваз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна следното:
Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание, са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат.
В случая предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 ГПК не са налице – тъй като, видно от посочения по-горе предмет на двете решения, липсва твърдяното от молителя тъждество /вкл. като се има предвид, че по отношение на ответниците А. Л. Н. и И. Л. М. с всички решения претенциите са отхвърлени/.
Влязлото в законна сила решение №.468/27.03.17 по г.д.№.3688/13 на ОС Варна, потвърдено с реш.№.127/2.10.17 по г.д.№.328/17 на АС Варна, е постановено по предявен от „Боляри“ЕАД против А. Л. Н., О. Л. Н. и И. Л. М. иск с правно основание 45 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят сумата 303439,43лв. разноски за арбитражно дело – вреда, претърпяна в резултат на тяхно виновно противоправно поведение – съставяне и използване на неистински документ в арбитражното производство, впоследствие прекратено. Видно от данните по делото и постановените съдебни актове, при разглеждането му от апелативната и касационната инстанции е било представено влязлото в сила към този момент решение №.8/19.01.16 по г.д.№.529/15 на АС Варна; то е било коментирано от тях, респективно оплакванията за разпростиране на силата му на пресъдено нещо и върху разглеждания спор са били обсъдени – и намерени за неоснователни, в това число предвид липсата на идентитет между двата спора и на хипотеза на предявяване на частичен иск.
От друга страна, по г.д.№.2561/14 предмет на изследване не е било дали ответниците са съставили и използвали неистински документи, респективно дали неистинността на същите е била установена по съответния ред като предпоставка за уважаване на предявения иск. Отделно от изложеното, имуществената вреда по това дело е възникнала от други факти – допълнително споразумение от 6.06.14 и плащане на 9.07.14 – които са настъпили през 2014г. – т.е. след предявяването през 2013г. на исковата молба, по която е образувано г.д.№.3688/13 на ОС Варна. Същевременно в самата искова молба, по която е образувано г.д.№.3688/13, изрично е посочено, че претендираната сума 303439,43лв. – която е била и присъдена на ищеца от арбитражния съд през 2013г. /“Енерджи“ЕООД е било осъдено да я плати на „Боляри“ЕАД/, е „общата стойност на причинените на „Боляри“ЕАД вреди от предявяването на този неподведомствен иск“. Налице е ясно изразена воля, че се предявява иск за целия размер на вземането – а не само за част от него. Предвид изложеното не се касае за хипотеза, в която искът е бил предявен като частичен, респективно образуваното по-късно – през 2014г. – г.д.№2561/14 на ОС Варна не съставлява такова по иск, с който се претендира останалата част – разлика до пълен размер на вземане, част от което вече е била предявена с първоначален иск. Отразяването в исковата молба на по-късно заведеното дело, че с нея се предявява частичен иск за друга част от предявено с предходен частичен иск вземане, не придава на първия по време иск характер на частичен при условие, че в него липсва подобно изявление, респективно не санира обективната липса на воля в него за предявяване само на част от вземането.. Когато в петитума няма съответно искане за присъждане на сума при условията на частичен иск, се приема, че е предявено цялото вземане – респективно страната не би могла да се позовава на последици, които се свързват с предявяване на частичен иск /а именно – че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право – в който смисъл е и т.2 ТР 3/16 ОСГТК на ВКС/.
С изложените в молбата за отмяна оплаквания молителят на практика цели преразглеждане на отнесения до съд спор по влязлото в сила решение, чиято отмяна претендира, от поредна, четвърта инстанция – респективно ново обсъждане и преценка на доводите му във връзка със значението на предходното производство за резултата по оспореното. Следва да се има предвид, че отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване. „Боляри“ЕАД е изчерпало възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл.303 ГПК, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице визираните в член 303 ал.1 т.4 от ГПК условия, поради което молбата за отмяна на влязлото в законна сила решение се явява неоснователна.
Водим от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Боляри“ЕАД, [населено място], за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязло в сила решение №.127/2.10.17 по г.д.№.328/17 на АС Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: