О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
Гр.С., 24.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. №.4232 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение №.1960/13.06.17 по ч.г.д.№.2250/17 на Софийски апелативен съд, ТО, 13с., е потвърдено разпореждане №.5010/03.02.17 по г.д.№.12541/13 на Софийски градски съд, ГО, І-5с. – с което е върната частната жалба на Министерство на правосъдието /МП/ срещу определение от 19.10.16 за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, и е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба от МП срещу „липсата на произнасяне на съда за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца“.
Постъпила е частна жалба от Министерство на правосъдието, в която се твърди, че горепосоченото определение е неправилно и незаконо съобразно. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса „Налице ли е правен интерес от обжалването на определението за спиране на производството и може ли съдът да остави ЧЖ без разглеждане срещу определението за спиране, при положение, че Министерство на правосъдието я е подало в законоустановения срок, внесена е държавна такса, но съдът поради това, че в периода след подаване на ЧЖ е възобновил производството по делото я е оставил без разглеждане?”.
Ответните страни И. И. М. и Б. В. Б. не вземат становище.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По частната жалба срещу определението за потвърждаване на разпореждане за връщане на частна жалба против определение за спиране:
В частта, с която се обжалва определението на САС за потвърждаване разпореждането на СГС за връщането на частната жалба срещу определението за спиране на производството по първоинстанционното дело, частната жалба има характер на частна касационна жалба и подлежи на разглеждане при условията на чл.274 ал.3 ГПК по досегашния ред /подадена е на 03.07.17-§74 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр.86/2017/.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалваното определение САС е приел, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е потвърдил разпореждането за връщане на частната жалба. Посочил е, че безспорно жалбоподателят е имал правен интерес да обжалва постановеното в открито съдебно заседание определение за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Доколкото, обаче, впоследствие производството е било възобновено на основание чл.230 ГПК, този правен интерес е отпаднал, а целеният от жалбоподателя ефект е бил постигнат. Отразил е, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на всяко едно производство, за която съдът следи служебно до приключването му с краен съдебен акт. При това положение, поради последващо отпадане на правния интерес от подадената частна жалба, тя правилно е била върната.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускате на касационно обжалване не са налице. И. от касатора въпрос е фактически, конкретен, свързан с фактите и обстоятелствата по случая, като отговорът му може да се даде с акта по същество – решението. Предвид изложеното той не съставлява правен въпрос по смисъла н ачл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание за допускане на касационно обжалване, следва да се има предвид, че в теорията и практиката на ВКС трайно и безпротиворечиво се приема, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всяко производство, за която съдът следи служебно – като липсата й, на всеки един негов етап, води до недопустимост на производството. Приетото от въззивния съд е в съответствие с така установената практика.
По частната жалба срещу определението за оставяне без разглеждане:
Частната жалба срещу определението на САС в частта, с която е
оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Министерство на правосъдието срещу „липсата на произнасяне на съда за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца“, подлежи на разглеждане по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
САС е приел, че частната жалба срещу „липсата на произнасяне на съда за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца“ е недопустима, тъй като липсва акт, преграждащ по-нататъшното развитие на делото /чл.274 ал.1 т.1 ГПК/, и не е налице хипотеза на обжалване, изрично предвидена в закона /чл.274 ал.1 т.2 ГПК/. И. контрол за правилността на преценката на първоинстанционния съд относно допустимостта на иска ще бъде осъществен във въззивното производство по обжалване на постановеното по делото решение.
Така постановеният акт е правилен и законосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона – т.е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба.
О. „липса на произнасяне на съда за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца“/„отказ на СГС да прекрати производството по делото”, не попада в нито една от визираните по-горе хипотези, респективно не подлежи на самостоятелно обжалване. Евентуална недопустимост на производството ще бъде контролира по повод обжалване на постановеното решение по делото.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване не следва да се допуска, респективно атакуваното определение трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1960/ 13.06.17 по ч.г.д.№.2250/17 на Софийски апелативен съд, ТО, 13с., в частта, с която е потвърдено разпореждане №.5010/03.02.17 по г.д.№.12541/13 на Софийски градски съд, ГО, І-5с. за връщане на частна жалба на Министерство на правосъдието срещу определение от 19.10.16 за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение №.1960/13.06.2017 по ч.г.д.№.2250/17 на Софийски апелативен съд, ТО, 13с., в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ