О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
Гр.София, 25.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през март двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3688 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна Прокуратура Велико Търново срещу решение на Апелативен съд Велико Търново №.183/ 30.07.18 по г.д.№.534/17 – с което е потвърдено решение №.228/9.11.17 по г.д.№.17/17 на Окръжен съд Габрово за осъждане на Прокуратурата на Република България да плати на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвиняване в размери съответно 10000лв. и 12965,64лв., ведно със законната лихва считано от 4.04.14 до окончателното изплащане и съответни разноски.
Ответната страна П. Х. Х. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като водено срещу ищеца досъдебно производство по чл.282 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК /за това, че в условията на продължавано престъпление в периода 1.01.11-14.07.2011г. в качеството си на длъжностно лице – Началник отдел Кадастър, регулация и вертикална планировка към Община Габрово, с цел да набави за себе си и за други лица имотна облага, нарушил служебните си задължения по Закона за държавния служител и Кодекса на служителите в държавната администрация, като извършвал частна дейност по даване на геодезически проекти, заплащана на фирма „Геотехнологии“ЕООД с управител съпругата му, и с това е могъл да бъде уронен престижа и доброто име на служителите в общинската администрация/ впоследствие е било частично прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК /тъй като деянието не е извършено и не съставлява престъпление/ и наблюдавано и ръководено от прокурор при Окръжна прокуратура, а впоследствие от прокурор при Районна прокуратура Габрово. Установил е и, че незаконното обвинение е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото за тях обезщетение, като е съобразил – взетата мярка „задържане“ за 24часа и последващата й промяна на „подписка“ /съставляваща най-лека мярка за неотклонение, неограничаваща личната свобода/, обстоятелствата, при които е бил извършен ареста /показно, на работното място, съпроводен с извършване на обиск и изземване на компютърни конфигурации и документи, извеждане под конвой през площада до офиса на съпругата му, където също бил извършен обиск и изземване на компютърни конфигурации/, отстраняването на ищеца от работа за периода 15.07.11-15.12.12г.-през който бил без работа и доходи и без персонален компютър, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен /тежко престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“ до 8г./, обстоятелството, че то е било свързано с професионалната му дейност, и последиците от това, включително касаещи уронване на авторитета му, широкото медийно отразяване на случая, продължителността на наказателното производство /една година-преценена като разумна/, промяната в отношението на близки и познати, интензитета на преживените психически страдания – стрес, страх, тревоги, чувство на безпомощност и несигурност за бъдещето, затваряне в себе си, дискомфорт, притеснения и неудобства– още повече, че е нормално повдигане на обвинение, задържане за 24часа и отстраняване от работа да са причинили такива, възрастта на ищеца /49г.-в разцвета на силите на човек/, факта, че не е бил неосъждан, съдът е приел, че обезщетение от 10000лв. е достатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди. Изрично е отразил, че прокуратурата не е допринесла за отразяването на случая; тя не е искала и отстраняване от длъжност, но наказателното производство е допринесло за това. То е причинило и имуществени вреди в размер на 12965,64лв. – каквото трудово възнаграждение П.Х. би получил за времето от отстраняването до възстановяването му на работа по реда на чл.100 ЗДС. Предвид прието за основателно възражение за давност /чл.111 б.“в“ ЗЗД/, върху обезщетенията са присъдени лихви считано от 4.04.14 до окончателното изплащане.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроси относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и задължението за излагане на мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди /т.ІІ и т.11 от ППВС №.4/1968, т.11 от ТР №.3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и т.19 от ТР №.1/2001г. на ОСГК на ВКС/.
Във връзка с първия въпрос следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил разумната продължителност на наказателното производство, 24часовото задържане и последващата неограничаваща личната свобода най-лека мярка за неотклонение „подписка“, обстоятелствата, при които е бил извършен ареста – показно, на работното място, съпроводено с обиск и конвоиране през площада, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и социалния му живот, медийния отзвук и отстраняването му от работа – които на практика са свързани с образуваното наказателно производство и в причинна връзка с него, обстоятелството, че обвинението е било в сферата на професионалната дейност /във връзка със заеманата длъжност, изпълняваната работа и упражняваната професия – началник на отдел в Община Габрово, държавен служител-към която обществените изисквания са завишени – като съгласно трайно установената съдебна практика незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии, в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен това важи за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на професионална им реализация /реш.№.344/24.11.14 по г.д.№..2378/14, ІV ГО и др.//, а доколкото е извършена констатация за влошено здравословно състояние предвид усложнила се хипертония, то не е посочено от съда в мотивите от правна страна като повлияло в посока увеличаване на размеря на дължимото обезщетение. Видно от изложеното, въззивната инстанция е обсъдила както обстоятелствата, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение, така и тези, които мотивират намалянето му, като обезщетението е в съответствие и с икономическите условия. Отчитането на вредите във връзка със задържането и обстоятелствата, при които е извършен ареста, е съобразено с разясненията, дадени с тълкувателно решение №.3/22.04.05 по т.г.д.№.3/2004 г., ОСГК на ВКС, т.13 – съгласно които обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража – а отделно от това в разглежданата хипотеза досъдебното производство е било образувано с постановление на окръжен прокурор преди задържането. Възражение за съпричиняване въззивната инстанция не е обсъждала, тъй като такова не е било своевременно направено при условията на чл.131-чл.133 ГПК /за първи път подобни твърдения са изложени пред касационната инстанция/. При тези обстоятелства съдът се е произнесъл в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС и не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с оплакването за наличие на противоречие с т.19 от ТР №.1 от 4 януари 2001г. на ОСГК – съгласно която мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, следва да се посочи, че мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава има, тъй като съответните вреди са причинени именно в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство под ръководството и надзора на прокурор от окръжна, а впоследствие от районна прокуратура – т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото се оспорва присъждането на обезщетение за имуществени вреди за периода след частичното прекратяване на наказателното производство, през същия, видно от материалите по досъдебното производство /вкл. постановление за частично прекратяване от 8.06.12, мнение за прекратяване на наказателното производство от 9.10.12 и постановлението за спиране от 5.11.12г./, при потвърдена мярка „подписка“, досъдебното производство в останалата му част е било висящо и насочено срещу ищеца и липсват данни за уведомяване на Кмета на Община Габрово за отпадане на пречките, обосновали отстраняването от работа по реда на чл.100 ЗДС, до издаването на заповедта за възстановяване.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Апелативен съд Велико Търново №.183/30.07.18 по г.д.№.534/17.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: