О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
Гр.С., 12.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1234 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ю. П. и А. Х. А. срещу решение №.989/13.05.16 по г.д.№.3963/15 на Софийски апелативен съд, ГК, 2с. – с което, след частична отмяна на реш.№.2519/ 16.04.15 по г.д.№.2685/13 на СГС, І ГО-14с., на основание чл.42 ал.2 ЗЗД е обявена за недействителна извършената с нот. акт №.121/11.09.06 сделка – покупко-продажба на ап.№.4 в [населено място], [улица].31, като решението в останалата му част – за осъждане на касаторите да предадат владението на имота на основание чл.108 ЗС на ищците М. Л. К., С. В. И., И. Х. К., А. Д. К., Е. Д. Г., А. Д. К., В. Л. К. и Ж. Л. К., е потвърдено.
Ответните страни оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС, по които е постановено валидно и допустимо решение, а самите претенции са основателни. Във връзка с оспорената активна процесуална легитимация на ищците да предявят иска е посочил, че същата на първо място се определя от твърденията в исковата молба – като в случая се съдържат такива, че те са наследници по закон на продавача, а от друга страна това се установява и от представеното удостоверение за наследници, чиято доказателствена сила не е оборена. Съдът е отразил, че с атакуваната сделка П. К. чрез пълномощника си И. Р. е продал на ответниците Д. П. и А. А. собствения си недвижим имот – ап.№.4 на горепосочения адрес; че съгласно заключението на графологичната експертиза представените при изповядването на сделката нотариално-заверени пълномощно и два броя декларации не са били подписани от П.К., посочен като техен издател /възражението за изключване на копията от тези документи от доказателствения материал по делото поради непредставяне на оригиналите е намерено за неоснователно – доколкото те не са били в държане на ищците, не са били унищожени по тяхна вина (нотариалното дело е било унищожено при спазване на съответните нормативни изисквания за служебните архиви на нотариусите) и чл.179 ГПК е неприложим/; че през последните години от живота си /2004-2009/ той е бил в тежко здравословно състояние, в хоспис, нямал никакво намерение да продава жилището си, а ключът и оригиналите на документите за него се намирали у свидетеля Х.Ч.. При така установените фактически обстоятелства съдът е приел, че атакуваната сделка, като сключена от пълномощник без представителна власт, е висящо недействителна. Доколкото впоследствие не е била потвърдена, тя следва да бъде прогласена за недействителна. При този изход на спора по иска по чл.42 ал.2 ЗЗД наследниците на продавача се легитимират като собственици на процесния имот, който ответниците владеят без основавие – поради което и претенцията по чл.108 ЗС за връщането му е също основателна.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане
на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовават общо на основанието на чл.280 ал.1 т.1–т.3 ГПК и конкретизират, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС: 1.”При наличието на по-близък по степен родственик при наследяване съгласно изискванията на чл.8 ал.4 ЗН може ли да се приеме, че наследници по закон се явяват роднините по съребрена линия?” /реш.№.494/3.06.94 по г.д.№.П./94, опр.№.270/26.04.12 по г.д.№.320/12, ІІ ГО/; 2.”Може ли да се приеме като доказателство по делото фотокопие на документ, което е оспорено и чийто оригинал не е представен, както и официално заверен препис от същия?”/ реш.№.1229/9.03.09 по г.д.№.5349/07, ІІ ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Във връзка с първия изведен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. На първо място въпросът не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, доколкото не е бил предмет на изследване от въззивният съд – той не го е обсъждал и не е излагал мотиви в тази връзка, изведеният въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване /въпрос във връзка със задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е поставен и касационната инстанция не би могъл да го формулира служебно – т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/. Същевременно, сочената от касатора практика не съставлява задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – реш.№.494/3.06.94 е постановено при дейстивето на ГПК /отм./, а опр. №.270/26.04.12 е по чл.288 ГПК /т.2 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/ – и поради това не би могла да обоснове наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи и, че доколкото въпросът се задава в контекста на твърдения, че е налице по-близък роднина по съребрена линия – леля на продавача /Е. К./, която изключва призоваването към наследяване на ищците, трябва да се има предвид следното: лелята съставлява наследник от четвърти ред – роднина по съребрена линия от трета степен – като наследството преминава към наследниците от четвърти ред само когато наследодателят няма наследници от първи, втори или трети ред; низходящите на братята и сестрите без ограничение /т.3 ТР 1/98/ от 4.11.98 по т.г.д.№.1/98, ОСГК/ – каквито са ищците-са наследници от трети ред по право на заместване и те изключват наследниците от четвърти ред – какъвто е лелята /а не тя тях/.
По отношение на втория въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК отново не е налице. Цитираната практика не съставлява задължителна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – тъй като е постановена по реда на ГПК /отм./ (пар.2 ал.3 ПЗР ГПК) – и следователно не би могла да обоснове наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК /т.2 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/. Отделно от изложеното тя касае действителност на саморъчно завещание, което съставлява заверка от копие – докато в разглежданата хипотеза приложеното по делото копие на пълномощно е с официална заверка за верността с оригинала, направена от прокуратурата във връзка с образуваното наказателно производство, в което е била изследвана именно автентичността на оргиналното пълномощно /след установяване, че то не е било подписано от соченото за издател лице, производството е прекратено поради изтичане на давност/.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.989/13.05.16 по г.д.№.3963/15 на Софийски апелативен съд, ГК, 2с.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: