Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
Гр.С., 04.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4898 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.
Образувано е по молба вх.№.19533/24.10.17 на А. С. М. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.6 ГПК на влязло в сила решение №.790/28.11.16 по г.д.№.1934/16 на Районен съд [населено място] – с което е уважен предявен срещу молителката иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне до размер на 1/2ид.ч. на договор за издръжка и гледане, инкорпориран в нот. акт №.177, т.І, рег.№.2180, д. №.132/10 от 16.03.10 на И. З., помощник нотариус по заместване при Т. Б., нотариус рег.№.283 в регистъра на НК с район на действие В.. Сочи се, че за съществуването на делото страната разбрала случайно на 15.08.17, а препис от решението получила за първи път на 18.08.17г. Поддържа се, че правото й на участие е било нарушено, тъй като не е била призована в резултат на грешно приложение на чл.47 ал.1 т.6 ГПК /адресът не е бил посещаван съобразно приетите в практиката критерии (с интервал поне един месец между първото и трето посещеиие); не са били изпълнени задълженията да се установи по кое време адресатът може да бъде намерен, да се извършват посещения по различно време, да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, да се осъществи едновременно пускане на съобщение в пощенската кутия и залепване, да се събере информация дали лицето е напуснало адреса/ и й е бил назначен особен представител без да са били налице предпоставките за това. Моли се за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново гледане от друг състав на Районен съд Велико Търново.
Ответната страна И. С. И. оспорва молбата.
Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Заявеното основанието за отмяна следва да се квалифицира по чл.303 ал.1 т.6 от ГПК, тъй като молителката е имала особен представител в производството. Р. въпрос се свежда до това налице ли е било основание за назначаване на такъв представител или не.
Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.6 ГПК е насочена към отмяна на влязло в сила решение, когато страната не е била представлявана от особен представител – въпреки че са били налице предпоставките за това, или когато й е бил назначен особен представител – макар да не е била налице нито една от хипотезите на чл.29 от ГПК, към който препраща тази норма.
В случая молителката твърди, че е била нередовно призована за проведеното на 18.11.16 съдебно заседание по г.д.№.1934/16 на Районен съд Велико Търново, респективно че съдът неправилно е приложил чл.47 ал.6 ГПК.
Фактите във връзка с призоването и уведомяването й са следните:
П. производство е образувано по искова молба на И. И. срещу А. М., с която е предявен иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане. По делото е било проведено само едно съдебно заседание, за което А. М. е била призована на адреса, посочен в исковата молба – който е бил вписан и като неин постоянен и настоящ адрес съгласно справка в Национална база данни „Население”. Призовката е върната с отбелязване, че адресът е посетен на 8, 9 и 11 август 2016г.; в имота не живее никой; на 11.08.2011 е било залепено уведомление на вратата му; оформянето на призовката е извършено на 25.08.2016г. При тези обстоятелства съдът е приел, че ответницата е била редовно призована при условията на чл.47 ал.5 ГПК на 26.08.2016г., назначил й е особен представител /адв. Д.Т./ – явил се в съдебно заседание, и е дал ход на делото /разпитвайки доведена от ищцата свидетелка/ и на устните състезания. За постановеното решение №.790/ 28.11.16 ответницата е била уведомена чрез назначения й представител адв. Д.Т. на 30.11.16 /изпратената на адреса й призовка е оформена на 2.12.16 с отбелязване, че е посетен на 1.12.16 и 2.12.16, видимо в имота не живее никой (по неофициални данни от 4 месеца лицето е във В. Т.) и е било залепено уведомление на пътната врата/.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че призоваването на А. М. за проведеното съдебно заседание е било нередовно, респективно, че не са били налице предпоставките на чл.47 ал.6 ГПК за назначаване на особен представител на същата.
Преценката на съда за приложението на чл.47 ал.5 ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната не може да бъде намерена на адреса по делото, респективно на настоящия или постоянния адрес /чл.38 ГПК/. При удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като адресатът не е намерен, фикцията на чл.47 ал.5 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното за пребиваване на адреса. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не е основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени /в този смисъл реш.№.298/10.07.2012 по г.д.№.505/2011, IV ГО на ВКС, реш.№.40/ 30.03.2015 по г.д.№.4679/2014, ІІ ГО на ВКС/; не е основание за това и посещаването на адреса за време по-малко от един месец, по-малко от три пъти в рамките на този месец и без да е пуснато съобщение и в пощенската кутия /реш.№.26/18.02.16 по г.д.№.5598/15, ІV ГО, реш.№.141/25.03.11 по г.д.№.56/11, ІІ ГО/. В. е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на чл.47 ал.1 ГПК обстоятелства, в това число по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението /реш.№.14/ 20.04.15 по г.д.№.5741/145, І ГО/.
В случая връчителят е отразил, че е посетил имота, в който не живее никой, на две дати – в рамките на два последователни дни, и на третата – след още два дни, е залепил уведомление на входната врата. Не е отразил, че не осъществява пускане в пощенската кутия поради липса на такава, в това число на достъпно място /ответната страна не е и релевирала подобни възражения до даване ход и приключване на устните състезания пред ВКС, в които е била надлежно представлявана (изрично оспорване на наличието на пощенска кутия не е направено и в подадената след приключване на устните състезания писмена защита)/. От посоченото е видно, че се касае за три посещения в рамките на по-малко от месец /4 дни/, като същевременно не е било пускано съобщение и в пощенската кутия и не е отразено, че не може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Липсата на регистрирано движение /отваряне и затваряне на врата/ и алармени събития за проникване в имота през периода 1.08-31.08.16 – предвид данни от монтирани „в отделните помещения на къщата” устройство и обемни датчици на сигнално-охранителна техника, е ирелевантно. То не замества липсата на редовно оформяне на съобщенията предвид непосещаване на имота в рамките на поне един месец считано от 8.08.2016 и непускане на съобщение в пощенската кутия, респективно дава информация само за времето 8.08.-31.08.16 – т.е. за част от релевантния период /не за целия – 8.08.-8.09.16/, само за състоянието на отделните помещения в къщата, и не касае възможността, при надлежно пускане на съобщение в пощенската кутия, същото да бъде получено без регистрация в системата, или да бъде намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотеза на чл.47 ал.5 ГПК и че молителката е била редовно призована с копие от исковата молба за съдебно заседание. Липсата на такова редовно призоваване опорочава и последващото назначаване на особен представител и уведомяването за решението чрез него.
При тези обстоятелства на А.М. е бил назначен особен представител без да са били спазени съответните процесуални правила и без да е имало основание за това. Налице е основанието на чл.303 ал.1 т.6 ГПК и атакуваното решение следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от фазата на първо съдебно заседание след редовно призоваване на молителката в качеството й на ответник с копие от исковата молба и доказателствата.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.790/28.11.16 по г.д.№.1934/16 на Районен съд [населено място].
ВРЪЩА делото на Районен съд Велико Търново за ново разглеждане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: