О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
Гр.София, 28.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3136 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. В. срещу решение №.158/24.04.18 по г.д.№.89/18 на Окръжен съд Смолян – с което е потвърдено реш.№.9/5.01.18 по г.д.№.626/17 в частта за осъждането му да плати на основание чл.50 ЗЗД 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от притежавано от него куче, ведно със законната лихва от 8.08.16 до окончателното изплащане и разноски.
Ответната страна Р. А. Л. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение е прието за безспорно, че: на 8.08.18 около 11.20ч. е настъпил инцидент, при който притежавано от Д.В. куче порода „кангал“ ухапало ищеца при посещението му в производствена база, като му причинило частично разкъсване на триглавия мускул на дясната подбедрица; пострадалият бил приет в болница със силно кървяща разкъсно-контузна рана (с размери 15/5см.) в областта на дясната подбедрица /за времето 8.08.16-11.08.16/ за извършване на оперативно и медикаментозно лечение; след около месец /през периода 14.09.16-19.09.18/ отново бил хоспитализиран /с оток, зачервяване и секреция от раната, с болезнени и затруднени в пълен обем движения и температура/ за ревизия и отстраняване на некротична тъкан; при трета оперативна интервенция /с болничен престой от 8.11.16 до 14.11.16/ била извършена свободна кожна автотрансплантация на раната за пластично отстраняване на раневия дефект-като за лечението на ухапването са били издадени болнични листа общо за период от около 5месеца (8.08.16-10.10.16; 8.11.16-12.01.17); впоследствие /поради оплаквания за болки, тежест, зачервяване в областта на дясната подбедрица/ се наложила нова хоспитализация /10.10.17-16.10.17/ и след проведено консервативно лечение били дадени 20дни за домашно лечение.
От правна страна е намерено, че ответникът не е взел необходимите мерки да осигури абсолютна безопасност за хората, след като кучето му е порода Кангал-една от най-едрите породи /достигаща 80-85см. височина и тегло 80-100кг/ и е могло да се откъсне от мястото, на което е било вързано. Съдът е посочил, че в хипотеза на чл.50 ЗЗД за вреди, произлезли от вещи и в частност животни, отговаря собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират – като отговорността е безвиновна и не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност. В случай като разглеждания, когато то е от агресивна порода, отговорността на ответника, собственик на кучето, е била по-голяма, тъй като е бил длъжен да осигури безопасност на хората, да постави животното при такива условия и да организира подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него. Неполагането на достатъчна грижа за обезопасяването му е станало причина за настъпването на телесните увреждания и психическия стрес, преживян от ищеца.
Възражението, че вредните последици са настъпили по вина на последния и незачитане на частната собственост, е намерено за неоснователно. Съдът е посочил, че от показанията на свидетелите не се установява ищецът да е извършил действия, с които сам да е предизвикал агресивното поведение на кучето и да е допринесъл за инцидента. Анализирайки ги е изяснил, че махването с ръка поради силния му лай не е било възприето като предизвикало агресивното поведение-тъй като лаят започнал още с появата на Р.Л. в базата /св.Айренски/; именно защото кучето лаело силно и за да не го ухапе, когато ищецът попитал къде е управителят, св.К. го превел до рампата, на която Д. В. тъкмо бил пристигнал (от показанията е видно и, че когато в обекта влизат външни хора, това става с предварителна уговорка, като човек от фирмата ги придружавал до офиса – и в случая и ищецът е бил придружен от свидетеля К., който го превел до рампата, за да не го ухапе кучето, за срещата му с ответника/; самото ухапване станало докато говорил с ответника-кучето се откъснало и въпреки опитите на Д. В. да предпази ищеца, като застане между него и кучето, то се въртяло и го захапало за дясната подбедрица; до този момент животното не се било откъсвало и за него са били купувани най-скъпите каишки и най-здравите синджири – като дори когато е било много раздразнено, никой от свидетелите и колегите им в базата не са предприемали мерки, тъй като не са очаквали да се скъса каишката.
За неоснователно е намерено и възражението, че след като ищецът е влязъл в имота въпреки табелата „Зло куче, влизането е на ваша отговорност“, сам е поставил живота и здравето си в опасност. Съдът е отразил, че от една страна свидетелите говорят за наличие на четири табели с предупреждение „Зло куче, влизането е на ваша отговорност“ /на входа, на бетоновата ограда, на къщичката на кучето, на сградата – но базата се намира на пътя и откъм него няма ограда и порта /тъй като от там влизат товарните автомобили да товарят и разтоварват/, а от друга страна горните показания за наличие на предупредителни табели се опровергават от тези на св.Кокаланчев – който сочи, че на входа на обекта няма ограда и не е видял на влизане предупредителни табели, не е обърнал внимание дали има на сградата /имало на къщичката на кучето/-и твърди, че след като в протокол за предупреждение от 13.10.16 е направил предписание по т.2 и е дал указание за поставяне на табели „Зло куче“, такива не е имало, като протоколът е подписан от Д.В. без възражения. При тези обстоятелства е формиран извод, че, след като влизането в обекта е било опасно и там не били влизали клиенти както твърди ответника, той е трябвало да вземе всички необходими мерки, за да предотврати кучето да ухапе някого. При самия инцидент, след като животното не е престанало да лае, и свидетелите сочат, че е било раздразнено и агресивно, собственикът е следвало да предприеме действия за предотвратяване на инцидента-както го задължава чл.35 ал.2 от Закона за защита на животните /съгласно който собственикът следва да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни/ и чл.172 т.2 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност /според който собствениците на домашщни любимци са длъжни да вземат мерки да не създават опасност за хора или други животни/. При това положение трябва да се ангажира отговорността на ответника като собственик на кучето за причинените вреди предвид неполагането на достатъчна грижа за обезопасяване на животното, което е станало причина за настъпване на телесните увреждания и психическия стрес, преживяни от ищеца. Обезщетението за търпените такива е определено на 15000лв. – като се има предвид характера и степента на увреждането /скъсване на триглавия мускул на дясна подбедрица/, вида, интензитета и продължителността на търпяните болки /не само от ухапването, но и от първоначално предприетите манипулации и хирургически интервенции в болничното заведение, както и последващите такива предвид настъпилото усложнение-за отстраняване на некротична тъкан и пластично възстановяване на кожния дефект чрез кожна автотрансплантация/, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическото състояние на ищеца, възможността му за възстановяване и адаптация, причинените неудобства /физически, психически, емоционални/, изживения силен стрес и страхови преживявания при среща с животни. Във връзка с наличните преди увреждането заболявания разширени вени на краката и тромбофлебит, които до известна степен удължават оздравителния процес /нарушават правилното изхранване на тъканите/, съдът е посочил, че възражението, че те са причина за усложнението и продължителното заболяване, е неоснователно; същите допълнително са довели до усложнения относно възможността за пълно и бързо възстановяване, но и травмата им е повлияла, като така определеният размер в този контекст не е завишен – още повече, че следва да се отчетат и останалите необратими белези, хиперпигментация и загрозяване на съответната част от тялото за цял живот /на мястото на ухапването и там, откъдето е взета кожа за трансплантация/, както и съпътстващите ги негативни преживявания.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. В първия пункт от изложението по чл.284 ал.3 ГПК се съдържат оплаквания за нарушения на материалния закон и отклонения от налична практика без да се сочат изрично формулирани въпроси; във втория пункт се извежда въпроса „Налице ли са материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на мен като собственик на кучето, което е нахапало Р. Л. при положение, че налице доказана изключителна вина на пострадалия, така и наличие на случайно събитие по смисъла на чл.15 от Наказателния кодекс, съдържаща се в акт на орган на държавното обвинение постаноление на РП Смолян по пр.№.1036/16, подкрепена от разпитаните по гражданското дело свидетели М., И. Б., Р. К., С. А.?“, за който се твърди, че е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Сочи се и, че решението е очевидно неправилно, тъй като неправилно е прието, че не е била положена достатъчна грижа за обезопасяване на животното, което е станало причина за настъпване на увреждането, респективно че са били нарушени чл.35 ал.2 ЗЗЖ и чл.172 т.2 ЗВД.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Пункт първи от изложението на касационните основания не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая е налице общо позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност и противоречие с практика на ВКС, респективно неправилно приложение на материалния закон. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че позоваването на ППВС 4/68 е във връзка с въпрос за задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят вредите, то оплакванията се правят в контектста на твърдения за неотчитане на факта, че поведението на ищеца в голяма, дори изключителна степен, е в причинно-следствена връзка с настъпилите за него вреди. Съдът, обаче, не е приемал за установено, че ищецът е допринесъл за вредата, респективно, че тя е била причинена изключително по негова вина–напротив, изрично е посочил, че възраженията в този смисъл са неоснователни. Позовал се е на показания на разпитани свидетели и въз основа на същите е приел, че не са доказани действия, с които да е налице съпричиняване на вредите. В настоящото производство съдът не може да проверява правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, съдът е направил определени доказателствени или фактически изводи. Доколкото са изложени и оплаквания за неотчитане на предходни заболявания, това не кореспондира на приетото. Съдът изрично е отразил, че ищецът е страдал от разширени вени и тромбофлебит, които удължават оздравителния процес, но е посочил и, че от една страна по делото не е установено те да са причина за усложненията и продължителното лечение, а от друга, че размер от 15000лв. не е необоснован, тъй като и самото ухапване е дало отражение на заболяванията, а, отделно от това, след последната интервенция са останали груби необратими белези /на ухапаното място и на участъка, от който е взета кожа за автотрансплантация/ и хиперпигментация, които обективно загрозяват тялото за цял живот-със съответните съпътстващи преживявания. Същевременно изводите за дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди са направени след съобразяване на подробно неоспорено заключение на вещо лице, изготвило съдебно-медицинска експертиза, и разпита му-съдържащи подробна информация относно вида и характера на увреждането, лечението и последиците, търпените болки и неудобства, и свидетелски показания в тази връзка.
Формулираният в пункт втори от изложението въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, изяснен по-горе. Той не е общ и абстрактен, а конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по делото, като отговорът му следва да се даде след преценка на всички доказателствата по делото, с акта по същество – решението. Поради това въпросът не съставлява годно общо основание по чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика /съдът е изложил подробни съображения във връзка с това какво се установява от показанията на свидетелите и защо, предвид разпоредбата на чл.50 ЗЗД, намира, че следва да се ангажира отговорността на собственика на кучето-която е безвиновна (реш.№.249/24.09.12 по г.д.№.1450/11, ІІІ ГО); отделен е въпросът, че обвързваща гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца е само влязлата в сила присъда на наказателен съд (чл.300 ГПК)– каквато в случая няма/. Предвид горното не може да се приеме, че атакуваният акт е очевидно неправилен.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 900лв. за платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.158/24.04.18 по г.д.№.89/18 на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН [ЕГН], да плати на Р. А. Л., ЕГН [ЕГН], 900лв./деветстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: