О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
Гр.С., 20.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.4225 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. Т. срещу решение №.І-73/19.07.17 по г.д.№.930/17 на Окръжен съд Бургас-с което, след частична отмяна на реш.№.29/2.05.17 по г.д.№.8/17 на Районен съд Царево, е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 З. за сумата над 300лв. до 15000лв.
Прокуратурата на РБ не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. за основателен за сумата 300лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 З. – тъй като ищцата е била обвинена в извършване на престъпление по чл.172б ал.1 НК /престъпление против интелектуалната собственост – за това, че на 30.07.13г. в търговски обект в [населено място] като собственик на ЕТ без правно основание и без съгласието на притежателите на изключително право използвала в търговската дейност, а именно предлагане с цел продажба, пускане на пазара и съхранение, подробно изброени стоки от определени марки/ – по което впоследствие е била оправдана с влязла в сила присъда. Съдът се е позовал на задължителната практика на ВКС, според която ищецът по иск с правно основание чл.2 З. може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване без да ги описва подробно в исковата молба, като не са нужни и формални външни доказателства за установяването им /те настъпват винаги в резултат на наказателното производство/, а когато претендира вреди над обичайните – които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, или конкретно увреждане на здравето, или други специфични увреждания с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги посочи в исковата молба и да ги докаже /реш. №.480/23.04.13 по г.д.№.85/12, ІV ГО, реш.№.165/16.06.15 по г.д.№.288/15, ІІІ ГО/. В случая, за да определи дължимото обезщетението, въззивната инстанция е съобразила продължителността на производството – която е намерена за кратка /по-малко от 1 година (5м. и 18 дни)/, наложената мярка за неотклонение – най-леката /„подписка”/, тежестта на предвиденото наказание /„лишаване от свобода” до 5г./, факта, че наказателното производство се е водело в [населено място], а не в града по местоживеене на Х.Т. /гр.С./, обстоятелството, че е нормално и оправдано ищцата, която не е била осъждана, и към момента на наказателното производство е била на сравнително висока възраст /66г./, да е изпитала срам и неудобство от обвинението, да се е чувствала компрометирана и унижена пред семейството си, както и пред лица, които е уведомила за воденото срещу нея наказателно производство. Ценейки ангажираните свидетелски показания на св.В., съдът е приел, че те са на лице, което не живее в едно и също населено място с ищцата /а в друг, относително отдалечен град – К./, не уточнява броя на срещите, които са имали през време на наказателното произвоство-и поради това са некоректни. Същевременно, по делото не са установени твърдяните от Х.Т. обстоятелства-че реномето й на търговец в [населено място] е било накърнено /такива доказателства не са ангажирани – още повече, че наказателното производство се е водело в Ц. и е неясен механизма на оповестяване на статута й на обвиняемо лице сред нейни семейни приятели, познати и роднини в [населено място]-както се твърди в исковата молба (не се установява и самата прокуратура да е извършвала действия, които уронват престижа на ищцата)/; не се сочи и не се установява влошаване на здравословното състояние като последица от обвиняването. При тези обстоятелства е определено обезщетение в размер на 300лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, като твърди, че съдът се е произнесъл по въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК – каквото задължение да формулира той има. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо това се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се преповтарят съдържащи се в касационната жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното и допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не и в настоящата фаза по селекция на касационните жалби при условията на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че изложението съдържа правен въпрос, хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК е налице, когато разрешението е в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос – като ако по прилагането на определена правна норма съществува противоречива съдебна практика, която вече е била уеднаквена с тълкувателно решение или решение по реда на чл.291 ГПК, и обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.2 и т.3 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Доколкото касатора сочи съдебни решения /първоинстанционни и въззивни/, те не съставляват релевантна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – доколкото не са придружени от доказателства, че са влезли в сила /приложените за част от актовете справки показват обратното – че не са влезли в сила/. Не се касае и за решения по сходни случаи /по смисъла на реш.№.830/20.12.2010г. по г.д.№.1898/2009 на ВКС, ІV ГО/. В тях съдът е определял различен размер на обезщетения за неимуществени вреди въз основа на доказателства за факти, различни от съобразените във въззивното решение – при различна продължителност на наказателното производство, за обвинения за престъпления с различен характер и съпътстващи мерки за неотклонение, както и разлики в настъпилите за пострадалите от незаконно обвинение негативни последици /напр. в реш.от 21.06.16 по г.д.№.57/16 на Окръжен съд Хасково обвинението е по чл.302 т.2 б.”а” срещу длъжностно лице, работило на ГКПП”Капитан А.”, мярката за неотклонение „парична гаранция”, продължителността на наказателното производство 4г. и 4 месеца; в реш. от 31.01.17 по г.д.№.722/16 на Окръжен съд Хасково обвинението е по чл.195 НК вр. с чл.194 НК, продължителността на наказателното производство – 3г. и 6 месеца, при други доказани вреди (разгласяване на обвинението в медите, увреждане на доброто име в обществото и др.)/. Същевременно, по въпросите за определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, както и за обществения критерий за справедливост, е налице задължителна практика на ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.г.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. №.532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО, реш. №.377/22.06.2010г. по гр. д №.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д. № 951/2010, III ГО, реш. №.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш. №.643/15.11.2010г по г.д.№ 1916/2009, IV ГО, реш.№.111/17.03.2014г. по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС, ППВС №.4 от 23.12.1968/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики – които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. В. съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид наведените в исковата молба релевантни факти и обстоятелства /твърдения за понесени вреди предвид наличие на приет за разглеждане граждански иск в наказателното производство за сума над 8000лв. исковата молба не съдържа – а, видно и от приложеното наказателно дело и постановените решения, такъв не е бил предявяван и разглеждан/ и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение /съобразил е продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение, тежестта на престъплението, в което е била обвинена ищцата, възрастта й, чистото й съдебно минало, интензитета на преживените негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху нея, обстоятелството, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдените в исковата молба конкретни, различни от обичайните вреди/.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.І-73/19.07.17 по г.д.№.930/17 на Окръжен съд Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: