О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
Гр.С., 01.03.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3790 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. К. срещу решение от 16.05.2017 на Варненски окръжен съд по г.д.№.1957/16 -с което е потвърдено решение №.1974/19.05.16 по г.д.№.7959/15 на Районен съд Варна, ХХХІХс., за осъждане на касатора да плати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД 12000лв.
Ответната страна С. Ж. Л. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като е отпаднало основанието, на което ответникът е получил претендираната сума. За да достигне до този извод е приел, че между страните е безспорно, че са били обвързани от договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР/, по силата на който ответникът се е задължил да направи ремонт на апартамента на ищеца срещу възнаграждение в размер на 12000лв., че тази сума му е била платена авансово от ищеца и че СМР на обща стойност 4970лв. не са били изпълнени. Във връзка със спорния въпрос дали ответникът е извършил сочените от него СМР /такива извън признатите за неизвършени и други, допълнително възложени/, съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, вкл. съдържащите се в договора уговорки, показанията на разпитаните свидетели /св.П. (който установява, че в края на април 2014 бил повикан в апартамента на ищеца от ответника и му било показано какви работи следва да извърши първоначално и впоследствие след снабдяване с материали – но въпреки уговорките с ответника и опитите да започне работа, това не се случило; че впоследствие ищецът го уведомил, че ремонтът не върви и поискал той сам да го извърши вместо ответника – за което платил лично както на него, така и на повиканите от свидетеля работници – които осъществили възложената им работа), св.К. и св.М. (относно евентуалното им участие в изработването на кухнята); св.А. (във връзка с възникналите противоречия между страните)/, заключението на техническата експертиза и правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Посочил е, че в случая в тежест на изпълнителя е да докаже надлежното извършване на договорените СМР и тяхното приемане от възложителя. Анализът на доказателствата налага извод, че изпълнението на СМР е започнало, но по категоричен начин не е установено нито вида, нито обема на извършената работа. От друга страна, страните са уговорили, че след приключването на всеки етап от работите в последователността на Приложение 1 се подписва приемо-предавателен протокол – като ответникът не представя такъв. Посоченото неизпълнение – което е налице и към датата на подаването на исковата молба /3.07.15г./, след изтичането на срока за изпълнение /10.06.14/ е обусловило потестативното право на възложителя да развали договора на основание чл.87 ал.2 ЗЗД – тъй като то е станало безполезно за него /апартаментът вече е бил ремонтиран от трети лица/. Изявлението за разваляне е обективирано в исковата молба и е достигнало до изпълнителя с получаването на препис от нея. Следователно, договорът за изработка е бил развален и изпълнителят дължи връщане на полученото по него. Предвид липсата на ангажирани доказателства за валидно задържане на платената от ищеца сума по договора, К.К. се е обогатил с нея без основание и предявеният срещу него иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД следва да се уважи. Направеното възражение за прихващане е намерено за неоснователно. Отразено е, че в тежест на ответника е да установи възлагането, респективно извършването на СМР в имота на ищеца извън изрично посочените в Приложение 1 към договора за изработка. Предвид уговорката в чл.2.4.2 от договора, всяка негова промяна следва да бъде в писмен вид. Ответникът не ангажира писмени доказателства в тази насока. От друга страна, от заключението на вещото лице се установява, че сочените от К.К. СМР на обща стойност 9523,60лв. действително са били изпълнени – но не е доказано те да са извършени от ответника.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане
на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с установена от ВКС практика, според която „разваляне на двустранни договори се допуска само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното”, и „по отношение на невъзможността да се разваля двустранен договор от неизправна страна”. Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК формулира въпросите: 1. ”Когато изпълнението на един сключен договор за изработка с уговорен срок за изпълнение вече е започнало, и не е налице невъзможност да бъде изпълнен този договор до изтичане на уговорения краен срок, допустимо ли е изправната страна по договора да упражни правото си на разваляне на договора, без да е дала преди това на неизправната страна подходящ срок за изпълнение на договора и без да е отправила писмено предупреждение /чл.87 ал.1 ЗЗД/?”; 2.”Когато възложителят по сключен договор за изработка с уговорен краен срок за изпълнение е изправна страна, допустимо ли е преди изтичане на крайния срок за изпълнение възложителят да сключи и друг/втори/ договор със същия предмет с друг изпълнител, без да е дал преди това на неизправната страна /на изпълнителя/ подходящ срок за изпълнение на първия сключен договор, и без да е развален преди това този договор?”; 3.”Притежава ли качество „изправен кредитор” възложителят по договор за изработка с уговорен краен срок за изпълнение, ако преди изтичане на уговорения краен срок за изпълнение сключи последващ договор със същия предмет с друг изпълнител, без да е дал на неизправната страна /на изпълнителя/ подходящ срок за изпълнение на договора, и без да е развален/или прекратен на друго основание/ първия сключен договор?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните във връзка с позоваването на чл.280 ал.1 т.1 ГПК въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и той не е излагал изрични мотиви в тази връзка; приел е, че ответникът, в чиято тежест е да установи изпълнение на СМР, не е ангажирал годни доказателства за това, а ищецът е изпълнил задължението си да плати авансово дължимото възнаграждение /не е приемал, че е неизправна страна по договора/. Същото важи и за изведените във връзка с чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпроси. Те също не са били обсъждани от въззивната инстанция. Поради това и не са свързани с решаваща й воля – която е, че искът е основателен, защото ищецът е изпълнил задължението си да плати изцяло договореното възнаграждение; ответникът не е доказал, че е изпълнил възложените работи /т.е. налице е неизпълнение/, респективно че са му били надлежно възложени допълнителни такива и ги е осъществил; ищецът е развалил договора поради това, че изпълнението вече е безполезно за него с оглед извършването на ремонта от трети лица – и за това изявление ответникът е бил уведомен с получаването на исковата молба. Предвид посоченото така изведените въпроси не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – не и в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по горепосочените критерии.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.05.2017 на Варненски окръжен съд по г.д.№.1957/16.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: