О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
Гр.С., 14.12. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.2759 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. Р. срещу решение №.ІV-31/24.04.17 по г.д.№.392/17 на Бургаски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.17/3.02.17 по г.д.№.540/16 на Районен съд [населено място] за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна ОП „Озеленяване, горско и селско стопанство” [населено място], не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. От фактическа страна е приел, че ищецът е заемал длъжността „изпълнител автомеханик” в ОП „Озеленяване, горско и селско стопанство”, към момента на започването на работа и към момента на уволнението длъжностната му характеристика в частта относно изискуемата специалност не е била променяна /включвала е изискване за средно специално образование с придобита професионална квалификация за специалности, в които се включва обучение и придобиване на знания, свързани с конструирането, диагностиката, техническото обслужване и ремонта на двигателите с вътрешно горене и техните системи, преценка на база специалните знания дали транспортната техника е изправна/, той не я е притежавал – нито при постъпването, нито впоследствие (специалността му е била в областта на електротехниката), същевременно, с трета длъжностна характеристика, приета през време на действие на трудовия договор, е предвидено изискване за 3г. стаж-на което И. Р. не отговаря. При тези фактически обстоятелства въззивната инстанция е приела, че промяната относно стажа обосновава наличие на основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.11 КТ – но в случая работодателят е упражнил превратно правото си да определя по целесъобразност изискванията за заемане на определена длъжност /новото изискване за стаж не е било наложено от някаква необходимост, свързана с трудовия процес в предприятието/ –поради което и уволнението на това основание е незаконосъобразно. От друга страна, обаче, е налице основанието на чл.328 ал.1 т.6 КТ – доколкото, макар работодателят да е знал към момента на постъпване на работника, че той не отговаря на изискванията за образование, това не го лишава от право впоследствие да го уволни на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „При условие, че при сключване на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквани за заемане на определена длъжност и работодателят знае, но въпреки това го назначава на работа, може ли впоследствие да го уволни на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ?” в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.207/2.10.14 по г.д.№.2355/14, ІІІ ГО/, като въпросът е и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Доколкото въпросът „Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а в последствие го уволнява на основание чл.328, ал.1 т.6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?”, е включен в предмета на разглеждане по т.д.№.4/2017г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д.№.2759/17г. на ІІІ ГО на ВКС до приключване на производството по тълк.д.№.4/2017 г. на ОСГТК на ВКС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: