О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
Гр.С., 24.01.2018
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3008 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. А. срещу решение №.98/12.04.17 по г.д.№.107/17 на Добрички окръжен съд – с което е отменено реш.№.111/2.02.17 по г.д.№.2984/16 на Районен съд Добрич и предявените от касатора искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са отхвърлени.
Ответната страна Център за спешна медицинска помощ [населено място] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице визираното в заповедта за уволнение на ищеца /работил като шофьор на линейка/ дисциплинарно нарушение /непостъпване на 17л. гориво при зареждане на поверения му санитарен автомобил на 18.07.16/, както и че тежестта на наложеното наказание съответства на тази на нарушението. Посочил е, че районният съд неправилно е отменил заповедта на формално основание-нарушение на процедурата по чл.193 КТ-тъй като С. А. не е въвеждал такова основание за незаконност /не е излагал в исковата молба оплаквания за нарушения на изискванията на чл.193 КТ и не е твърдял, че не са му били изисквани и не е предал писмени обяснения/. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Разпоредбата на чл.193 КТ не е императивна и за спазването й съдът не следи служебно /дори да се приеме противното, тогава е следвало да се съберат служебно доказателства за прилагането й, а отделно от това в случая не е било спорно, че обяснения са дадени/. Относно извършването на визираното в заповедта за уволнение нарушение на трудовите задължения съдът е отразил, че в тежест на ищеца е вменено /с длъжностна характеристика/ задължение за материална и финансова отговорност за повереното му МПС /гориво и смазочни материали/, от представените неоспорени писмени документи, издадени от трети лица, се установява, че е налице злоупотреба с гориво /предвид допусната разлика от 17л. между действително зареденото /25л./ и фактурираното /42л.//; показанията на разпитаните свидетели не опровергават тези изводи. Същевременно наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение – макар стойността на липсващото гориво да не е висока, доколкото ищецът е шофьор на линейка и дейността на работодателя е с висока степен на обществена значимост, възможните неблагоприятни последици биха били много по-сериозни от ощетяването на имуществото със 17л. гориво. Това би могло да доведе до сериозни, неизмерими, дори фатални последици, а същевременно – до сериозно увреждане на авторитета на ответника работодател. Поради това извършеното нарушение е достатъчон тежко, за да обоснове налагане на наказание „уволнение”.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К., без да сочи изрично на кое от основанията на чл.280 ал.1 ГПК се позовава, формулира в изложението си шест въпроса – 1.„Следва ли изрично в исковата молба да бъде посочено като основание за незаконност на уволнението неспазването на процедурата по приложението на чл.193 ал.1 КТ?”; 2.”Може ли съда да приложи служебното начало, като разпореди на ответната страна да представи доказателства относно приложението на чл.193 ал.1 КТ, въпреки, че това обстоятелство не е релевирано в исковата молба?”; 3.”Порочни ли са в този случай действията на съда, при условие, че ответната страна не е възразила както по разпореждането на съда за предоставяне на доказателства по приложението на чл.193 ал.1, така и по доклада с оглед евентуално нарушение на принципа на равнопоставеност или диспозитивното начало?”; 4.”Необходимо ли е, след като има задължително разпореждане на съда за представяне на доказателства за приложението на чл.193 ал.1 КТ, ищецът да заяви до първото заседание това обстоятелство като основание за незаконност на уволнението, въпреки, че има повелителна воля на съда и тя замества неговото заявление, т.е. съдът релевира служебно този факт и замества изявлението на ищеца, с оглед дирене и разкриване на обективната истина, процесуална икономия и справедлива защита интересите на работника или служителя?”; 5.”При неправилна правна квалификация на заповедта за уволнение /която естествено не обвързва съда/, може ли съдът да изведе правно основание, което не отговаря на фактическото основание?”; 6.”Следва ли съдът да изложи мотиви относно обективния характер на неузнаването, непосочването и непредставянето на доказателства до подаването на жалбата, с оглед разпоредбите на чл.266 ГПК?”- както и оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение. Прилага практика.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С първия въпрос се поставя проблема за необходимостта от изрично позоваване в исковата молба на нарушение на чл.193 КТ като предпоставка за изследването му от съда и отмяна на уволнението поради неспазването му. Приложената от касатора съдебна практика е неотносима, доколкото в тълкувателната си част касае различни от поставения въпроси. Същевременно по въпроса дали съдът може да признае незаконност на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца, вече е налице задължителна практика на ВКС /реш.№.459/27.10.11 по г.д.№.1532/10, ІV ГО, реш.№.665/01.11.10 по г.д.№. 242/09, ІV ГО/-в която изрично е посочено, че: предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца; основание на иска са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право; ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване – като няма пречка ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът-някои опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти; съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба; след предявяването на иска той може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава; още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство. Като е приел, че при липса на релевирано в исковата молба оплакване за незаконосъобразност на уволнението поради неспазване на процедурата по чл.193 КТ съдът не може да разглежда това основание с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с вече наличната задължителна практика. Предвид изложеното не е налице никоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.
Въпроси №.2-№.6 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора въпроси с горните номера не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, той не е излагал изрични мотиви в тази връзка и поради това не са свързани с решаващата му воля. С оглед на изложеното те са неотносими и не биха могли да обосноват допускане на касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
В останалата си част изложението съдържа оплаквания за незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения и неправилност на атакувания акт. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба – а не в настоящата предварителна фаза на селекция на касацинните жалби по критериите на чл.280 ал.1 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./.
С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените за отговор на касационната жалба разноски в размер на 200лв. за адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.98/12.04.17 по г.д.№.107/17 на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Р. А. да плати на Ц. „Бърза помощ” Д. 200лв. /двеста лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: