О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
Гр.София, 14.11.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2297 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Е. Г. С. срещу решение №.21/6.03.19 по г.д.№.497/17 на АС Варна – с което молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивно решение №.185/8.12.17 по г.д.№.497/17 на АС Варна в частта относно сумата 2135,77евро /4177лв./, с която е било извършено прихващане, е отхвърлена като неоснователна. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК и във връзка с въпрос за допустимостта на поправяне на очевидна фактическа грешка в закрито съдебно заседание; твърди и, че постановеното решение е недопустимо.
Ответните страни Н. А. Х. и С. Н. Р. оспорват жалбата; претендират разноски.
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащо на обжалване решение, но е неоснователна.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
В мотивите на атакувания съдебен акт е посочено, че решението на първоинстанционния съд /ОС Варна/ в отхвърлителната му част – за горницата над сумата 52864,33евро /левова равностойност на 103393,65лв./ до претендирания размер 55000евро /с левова равностойност 107570,65лв./ /претенцията е отхвърлена поради погасяване чрез прихващане с насрещното вземане в размер на 4177лв. – представляващо обезщетение за ползване на същия имот за периода 30.07.12-23.04.14 по влязлото в сила на 16.02.15 решение по г.д.№.1142/14 и издаден изпълнителен лист от 27.08.15г./ – е влязло в сила поради необжалването му от ищеца – поради което и възражението за прихващане със сумата 4177лв. не е предмет на въззивното производство – респективно не е било разглеждано с постановеното решение №.185/8.12.17 по г.д.№.497/17 на АС Варна. При тези обстоятелства съдът е намерил, че именно така формираният извод е намерил израз в диспозитива на решението /който не съдържа произнасяне относно влязлата в сила част от първоинстанционното решение/, като не е налице твърдяната хипотеза на очевидна фактическа грешка. Решението от 6.03.19 по реда на чл.247 ГПК е постановено в закрито съдебно заседание.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
По въпроса за допустимостта на постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка в закрито съдебно заседание е налице ясна правна уредба – чл.247 ал.3 ГПК. Същата изрично предвижда, че съдът може да призове страните в открито съдебно заседание само когато прецени това за необходимо – т.е. по аргумент за противното, решението може да бъде постановено и в закрито заседание – когато съдът намери, че призоваването в открито заседание не е необходимо /в този смисъл и стр.512, „Българско гражданско процесуално право” Ж.С., О.С., В.П., Р.И., ІХ преработено и допълнено издание С. Н. АД, София 2012/. Въззивната инстанция, като се е произнесла по реда на чл.247 ГПК в закрито заседание, не е процедирала в отклонение от ясно предвидената в закона процедура. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 ТР 1/10 ОСГТК на ОСГТК на ВКС/, в това число това по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК /в тази връзка не се сочи и релевантна практика/, както и сочената недопустимост на атакувания акт /чл.280 ал.2 пр.2 ГПК/.
Само за пълнота следва да се посочи, че отразеното в мотивите на атакуваното решение положение и действително съответства на обстоятелствата по делото – в депозираната от Е. С. въззивна жалба /вх.№.34054/9.12.16, уточнен с „въззивна жалба” вх.№.24918/5.09.17/ изрично се сочи, че първоинстанционното решение се атакува в частта, с която е присъдена законна лихва считано от 8.03.16г. – като се иска присъждането й от 23.04.14г. В предоставения от закона и от съда срок – съответно за обжалване и уточнение на жалбата – не е въведено оплакване срещу решението в отхвърлителната му част – за сумата над 52864,33евро до 55000евро. При това положение постановеният от въззивния съд диспозитив – който не включва произнасяне по влязлата в сила отхвърлителна част на първоинстанционното решение – е в съответствие с изложените мотиви, че същата не е била предмет на въззивното производство, и в рамките на търсената защита. Същевременно, не представляват явна фактическа грешка и не могат да бъдат поправяни по реда на чл.247 ГПК евентуални грешки, които съдът е допуснал при формирането на своята воля.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответните страни се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 420лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.21/6.03.19 по г.д.№.497/17 на АС Варна.
ОСЪЖДА Е. Г. С. да плати на Н. А. Х. и С. Н. Р. – Х. 420лв. /четиристотин и двадесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: