О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
Гр.С., 24.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.120 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.22733/15.08.17 по г.д.№.4064/17 на Софийски апелативен съд е отменено определение от 3.08.17 по г.д.№.3437/17 на Софийски градски съд, ГО, 12с., и е допуснато обезпечение на предявените от Р. А. Р. искове по чл.49ЗЗД срещу [фирма] за заплащане на 270000лв. обезщетение за неимуществени вреди от тежки травматични увреди вследствие взривяване на влакова композиция на 10.12.16 в [населено място] – чрез налагане на запор върху вземания на [фирма] от трети лица – [фирма], [фирма], [фирма] – по договори с предмет извършване на железопътен правоз от [фирма] до размер на 1/2 от претендираното вземане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В пункт първи от същото във връзка с чл.280 ал.1 т.1 ГПК се сочи практика и се излагат оплаквания за произнасяне в отклонение от нея – без да е формулиран изричен правен въпос. В пункт втори се поставя въпроса „Допустимо ли е обезпечение чрез налагане на запор върху вземане от трето лице, което вземане не е достатъчно индивидуализирано?”.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт САС е приел, че исковата молба е допустима и подкрепена с доказателства; налице е и обезпечителна нужда. Поисканата обезпечителна мярка – запор върху вземания на ответника – е допустима, в достатъчна степен индивидуализирана /ясно е основанието на вземанията, чийто запор се иска (договори с предмет извършване на железопътен превоз), както и съконтрагентите (трети задължени лица), с които са сключени договорите с ответника по иска/ и съответна на обезпечителната нужда. Предвид спецификата на възникналия спор, приложените доказателства и интереса от обезпечаване, не е необходимо определяне на гаранция. При тези обстоятелства съдът е приел молбата за основателна и е допуснал исканото обезпечение.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В първия пункт на изложението не е формулиран изричен правен въпрос. Вместо такъв са изложени оплаквания за незаконосъобразно отсъждане в отклонение на съдебната практика – които оплаквания биха могли да бъдат предмет на изследване само след евентуално допускане на касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Вместо да формулира въпрос, касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид.
Вторият въпрос е неотносим към изхода на спора. Той съдържа условие, което не е било прието от въззивния съд – съдът не е приел, че се иска налагане на мярка, която не е индивидуализирана. Напротив, изрично е посочил, че исканата обезпечителна мярка е в достатъчна степен индивидуализирана. При тези обстоятелства въпросът не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.22733/15.08.17 по г.д.№.4064/17 на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: