О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 765
Гр.София, 14.11.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2175 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Т. срещу решение от 06.02.19 по г.д.№.348/18 на ОС Монтана – с което е отменено решение от 9.08.18 по г.д.№.111/17 на РС Лом за уважаване на предявения от касатора иск с правно основание чл.200 КТ за сумата над 2000в. до 30000в. и същият е отхвърлен в тази част, ведно със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна „Хъс“ООД, [населено място], не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.200 КТ за основателен за сумата 2000лв. /от претендирани 30000лв./ обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със съответни лихви. Приел е, че са налице предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука /с разп. №.2/23.02.16/. По делото няма спор, че увреждането е настъпило на 15.02.16г., когато, при изпълнение на задължение да подрежда метални тръби, в окото на Н.Т. попаднал борьол /разтвор, с която тръбите били обезмаслявани/. Спорен е въпроса налице ли е причинна връзка между претендираните вреди и трудовата злополука. Съдът е приел, че ищецът е представил ЕР ТЕЛК №.2123/16, в което е определена 52% загуба на работоспособността при диагноза „последици от химическо изгаряне на очите; вторична глаукома, дължаща се на други болести на дясното око”, като пострадалият е бил насочен за освидетелстване от ТЕЛК от личния лекар с направление, в което са посочени три заболявания /контузия на очната ябълка, хиперметропия, тракционно отлепване на ретината/. Позовал се е на заключение на вещо лице по приета съдебно-медицинска експертиза – което е намерил, че опровергава изводите на ЕР на ТЕЛК. Съгласно заключението попадането на химическо вещество в окото на пострадалия не може да е причина за тракционно отлепване на ретина, което от своя страна да е довело до потъмняване на лещата и загуба на зрение; химичното въздействие е причинило дразнене, сълзене, подуване и зачервяване на окото, лечими с медикаменти, а оздравителният период трае около 10 дни /отлепването на ретината се причинява от механично въздействие, което да е проникнало до задния сегмент на окото, от високо кръвно налягане или при наследственост – като при всички случаи то е процес, развиващ се във времето, и не настъпва мигновено/; при пострадалия химическият контакт е бил само с най-външния слой на роговицата, без да я нарани, липсва проникващо механично нараняване; при тези обстоятелства е невъзможно химичният агент да е довел до увреждане на вътрешността на окото – каквото е тракционното отлепване на ретината /при прегледа дори няма останал белег /левкома/ върху роговицата/; повишеното очно налягане също не може да е причинено от борьол в окото. Отбелязал е и, че въздействието, което борьолът може да окаже, предвид представената техническа характеристика на веществото от производителя, може да се състои единствено в дразнене на окото и конюнктивит. При тези обстоятелства съдът е посочил, че действително решението на ТЕЛК установява наличие на причинна връзка между увреждането и настъпилата временна нетрудоспособност съгласно чл.13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки-но, доколкото в случая има данни, че то не е влязло в сила, районният съд е трябвало самостоятелно да формулира изводи относно причинната връзка между претърпяната травма и увреждането на зрението на пострадалия. ЕР ТЕЛК е административен акт, официален документ с удостоверителен характер. С отговора на исковата молба верността му е била оспорена съгласно чл.193 ал.2 ГПК, материалната му доказателствена сила може да се опровергавана с всички доказателствени средства допустими по ГПК, като в случая оспорването е било успешно проведено предвид заключението на медицинската експертиза. При тези обстоятелства е прието, че удостовереното от ТЕЛК наличие на причинна връзка между злополуката на 15.02.16 и загубата на зрението на дясното око е опровергано. От липсата на причинна връзка следва и, че не е осъществен в пълнота фактическия състав на безвиновната отговорност на работодателя по чл.200 КТ и той не дължи обезвреда за пълна загуба на зрението на дясното око. По делото е установено, че при изпълнение на трудовите си задължения ищецът е получил увреждане, последиците от което са напълно преодолени. Симптомите са отшумели в рамките на няколко дин /според вещото лице оздравителният процес от тази травма е до 10 дни/. При това положение се дължи обезщетение само за преките вреди от попадането на химичния реагент в дясното око – заради което е търпяно усещане за парене, сълзене и подуване на окото, като, предвид бързото им отшумяване и краткият период на възстановяване, съдът е намерил, че дължимото съгласно чл.52 ЗЗД обезщетение възлиза на 2000лв. Възражението за съпричиняване поради непроявена достатъчна предпазливост при работа с метални тръби, обработени с борьол /предвид неползване на защитни очила/ е намерено за преклудирано /не е било заявено своевременно от работодателя с отговора на исковата молба-въведено е за първи път с въззивната жалба/.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос за приложението на принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. В задължителната практика, в това число цитираната /ППВС 4/68, решения по чл.290 ГПК/, са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид релевантните факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му – фокусирайки се само върху вредите, за които е намерил, че са в пряка причинна връзка с трудовата злополука – е съобразил вида и характера на същите, продължителността на търпените в тази връзка болки и страдания, в това число оздравителния процес за увреждане от типа на това, което би могло да бъде причинено от борьол /максимум 10 дни/, неприятните усещания и неудобства от дразнене, подуване, парене, сълзене, психическите страдания, които неминуемо се свързват с подобни травми – респективно не е съобразявал такива, които, предвид събраните по делото доказателства /неоспорено от ищеца заключение на единична медицинска експертиза, при липса на поискана допълнителна или тройна такава/ – не са в причинна връзка с трудовата злополука. Предвид изложеното, като е определил дължимото обезщетение с оглед наличните доказателства /без да отчита болки и страдания извън тези, които биха могли да бъдат причинени от химичното въздействие на веществото според медицинската експертиза – т.е. без да взема предвид страдания във връзка с отлепяне на ретината/, въззивният съд се е произнесъл на практика в съответствие с цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие. Други въпроси, извън поставения във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, не са изведени. При тези обстоятелства /касационният съд, предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, е обвързан от релевираните в изложението по чл.284 ГПК основания/ настоящият състав намира, че относно същия не е налице отклонение от задължителната практика на ВКС /евентуално влязло в сила решение на ТЕЛК във връзка с причинена от трудовата злополука нетрудоспособност би било ново релевантно обстоятелство/ и същият не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.02.19 по г.д.№.348/18 на ОС Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: