О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
Гр.С., 23.11. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.4156 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.2835/4.09.17 по г.д.№.5841/16г. на Софийски апелативен съд, ГО, е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение от 6.10.16 по г.д.№.7864/16 на Софийски градски съд, І-6с., с което подадената от него исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, е върната поради неговата недопустимост.
Постъпила е частна касационна жалба от Е. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт СГС е приел, че производството по предявения от касатора иск с правно основание чл.45 ЗЗД е недопустимо предвид разпоредбата на чл.132 от Конституцията на РБ, тъй като липсва надлежна пасивна процесуална легитимация на ответницата по предявения иск за деликтна отговорност във връзка с изпълнявана професионална дейност. Посочил е, че твърдяните в исковата молба правопораждащи факти произтичат от действия, извършени от ответницата във връзка със заеманата от нея длъжност – съдия във ВКС, и са свързани с изпълнението на служебните й задължения; с оглед разпоредбата на чл.132 от Конституцията тези факти са обхванати от функционалния имунитет – което е пречка за развитието на допустимо производство – съдиите не носят наказателан и гражданска отговорност за служебните си дейстивя и за постановените от тях актове, освен ако са извършили умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда – каквито твърдения и доказателства няма; при тези обстоятелства, след като по силата на Конституцията гражданската отговорност на ответницата е изключена, предявеният иск е недопустим поради липса на надлежна страна.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с 5 въпроса: 1.”Какви са предпоставките за прилагане на правната норма за функционален имунитет, и този въпрос относим ли е към допустимостта на иска, или отговора следва да бъде даден с акта по същество?”; 2.”Допустимо ли е първоинстанционният и въззивният съдилища да освобождават някого от гражданска отговорност, без да е разгледано делото, и без да са събрани необходимите доказателства за наличие, съответно липса на функционален имунитет?”; 3.”Допустимо ли е разширително тълкуване на чл.132 от Конституцията на Република България, като хипотезата се приложи по отношение на лица, извън изчерпателно изброените?”; 4. „Допустимо ли е с мотива за прилагане на понятието „функционален имунитет” да се нарушава чл.6 ал.1 от Е. и чл.47 от Х. за основните права на Европейския съюз, и да се лишава ищеца от правото му на публичен съдебен процес и на ефективни правни средства за защита пред съд?”; 5. „Правните норми на европейското право, ратифицирани от Република България, дерогират ли правните норми на националното законодателство? Длъжен ли е българският съд да ги приложи с предимство?”
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първите два въпроса поставят проблема за пасивната легитимация и приложението на чл.132 от Конституцията на Република България. Във връзка с тях е налице трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС, в това число задължителна, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и с която уеднаквена практика въззивният акт е съобразен /т.4 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/. Никога не е имало спор, че процесуалната легитимация се определя от твърдението в исковата молба, а материалноправната – от материалното правоотношение, което се установява със съдебното решение. Съдът се произнася по материалноправната легитимация с решението по съществото на спора, а само липсата на процесуалноправна легитимация е основание за прекратяване на производството като недопустимо. В случая съображенията на въззивния съд не са свързани с липса на материалноправна легитимация по иска – а с липса на процесуалноправна. П. легитимация обуславя принадлежността на правото на иск и нейната липса е основание за недопустимост на иска. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Ако тя липсва /т.е. липсва право на иск в полза на ищеца по делото/, съдът няма право да решава спора по същество, а следва да прекрати делото /определения на ВКС №.502/1.10.09г. по ч.г.д.№.414/2009, ІІІ ГО по чл.274 ал.3 ГПК, №.100/ 5.03.09 по ч.г.д.№.2308/2008, II ГО, №.668/2.12.09 по ч.г.д. №.634/2009, III ГО, №.307/18.06.10 по ч.г.д.№.324/2010, III ГО, №.348/6.06.2011 по ч.г.д. №.433/10, ІV ГО/. От друга страна, непротиворечива е и съдебната практика по тълкуване на чл.132 от Конституцията, респективно по въпроса дали легитимацията на ответник с оглед притежаван от него функционален имунитет е въпрос по основателността на иска, по който съдът следва да се произнесе едва с окончателния си акт, или такъв по допустимостта на производството /напр. опр. на ВКС №.146/2011 г. по ч.г.д.№.40/201, ІV ГО, опр.№.271/2012 по ч.г.д.№.176/2012, ІІІ ГО, опр. №.569/2011 по ч.г.д.№.516/2011, ІІІ ГО, опр.№.726/2009 по ч.г.д.№.343/ 2009, ІV ГО, опр.№.502/2009 по ч.г.д.№.414/2009, ІІІ ГО, опр.№.100/2009, ІІ ГО и др./. Функционалният имунитет на магистратите е с ограничен обхват и се проявява в гражданската и наказателна неотговорност за служебните им действия и постановените от тях актове по делата и преписките, освен ако е извършено умишлено престъпление. Увредените гражданскоправни субекти не са лишени от правна възможност да търсят обезщетение – само че, не пряко от магистратите в качеството им на физически лица – отговорност за вреди от незаконни служебни действия на съдията по граждански дела, които не са от предвидените в чл.2 от З., се реализира по общия ред на ЗЗД, като искът се насочва срещу съответния съд /реш. по г.д.№.377/09, ІV ГО на ВКС, по реда на чл.290 ГПК/. С. съд служебно преценява дали са налице или липсват абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и за упражняването на правото на иск. Несъмнено наличието на функционален имунитет на магистратите е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на имуществени искове срещу тях за действия и актове във връзка с длъжността им – т.е. съдът не постановява решение, с което отхвърля иска, а преди това, с определение, следва да прекрати производството като недопустимо. Когато исковата молба бъде върната, съответно исковото производство бъде прекратено, поради липса на положителна процесуална препоставка или наличие на отрицателна такава /каквато съставлява функционалния имунитет на магистрата/ – т.е. защото е недопустимо, това не е отказ от правосъдие, а и съдебния акт, който прегражда пътя на делото, подлежи на обжалване /опр.№.502/1.10.09г. по ч.г.д.№.414/2009, ІІІ ГО по чл.274 ал.3 ГПК, опр.№.297/29.04.2015 по г.д.№.1564/015, ІV ГО/. Само за пълнота следва да се посочи и, че служебното качество на ответницата А. Д. и заеманата от нея длъжност са били известни на касатора преди завеждане на делото – като именно с оглед статуса й на съдия и от извършените в това й качество действия той твърди, че е бил увреден. Предвид изложеното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
Въпроси №.3-№.5 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, респективно тя не е излагала мотиви във връзка с тях, и са неотносими към решаващата воля на съда. Предвид изложеното те не биха могли да обусловят допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на атакувания съдебен акт не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.2835/4.09.17 по г.д.№.5841/16г. на Софийски Апелативен съд, ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: