О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
[населено място], 07.02. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.2784 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Д. Д. срещу решение от 20.03.18 по г.д.№.8993/17 на Софийски градски съд, IVДс.– с което е потвърдено решение №.III-144/114068/9.05.17 по г.д.№.52699/16 на СРС, III ГК, 144с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ.
Ответната страна 54 СУ„С. И. Р.“, [населено място], оспорва жалбата, в това число с твърдения за липса на формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение извършеното уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ е намерено за законосъобразно, вкл. поради липса на злоупотреба с право. От фактическа страна е прието, че ищцата е заемала длъжността „помощник директор учебна дейност“; със заповед №.1115/ 12.08.16 трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – поради липса на необходимото образование и професионална квалификация; в заповедта е посочено, че на 12.08.16 е направен опит за връчване на Искане за отговор №.450/12.08.16, нова длъжностна характеристика за длъжност “ЗДУД горен курс“ от 10.08.16 и процесната уволнителна заповед-като, след запознаване с тях, О. Д. е отказала да ги подпише; по новата длъжностна характеристика се изисква висше образование бакалавър „английски език“ или едногодишна преквали фикация с английски език или магистър с присъединена професионална квалификация „учител“ или „педагог“ специалност „английски език“, „преподавател по английски език от първи до дванадесети клас“, както и опит като учител минимум 3г.-каквито ищцата не притежава. От правна страна е посочено, че визираното в заповедта за уволнение основание предпоставя установяване на промяна в изискванията за образование и професионална квалификация за длъжността „помощник директор учебна дейност“ по време на трудовото правоотношение между страните и неудовлетворяването му от служителя. В случая работодателят е доказал наличието на фактическия състав на чл.328 ал.1 т.6 КТ – към момента на подписване на трудовия договор изискването за заеманата длъжност помощник директор учебна дейност е било висше образование, образователна степен „магистър или бакалавър“ – и ищцата е отговаряла на същото /притежава квалификационна степен „магистър“ по специалност „българска филология“ с професионална квалификация „Специалист по български език и литература и преподавател в средните училища“/, а съгласно утвърдената от директора на училището на 10.08.16 нова длъжностна характеристика за длъжността ПДУД/ЗДУД-горен курс /каквото е промененото й наименование съобразно пар.27ал.2 ДР ЗПУО/, изискуемото образование и квалификация са изменени съобразно посоченото по-горе и няма спор, че О.Д. не ги притежава.
Съдът е посочил, че се касае за безвиновно основание /при което уволнението не се дължи на липса на качества или поведение на работника или служителя – и поради това не е необходимо уволнителната заповед да е мотивирана/; субективно право на работодателя е да прецени какви изисквания и кога да въведе за съответните длъжности – ръководен от нуждите на предприятието и развиваната дейност; упражняването му не подлежи на съдебен контрол /то е въпрос на целесъобразност/. Отразено е, че предвид въведения довод за злоупотреба с право следва да се установи и дали работодателят е действал добросъвестно – дали изменението е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действано добросъвестно. Изходено е от принципната постановка, че при извършено на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ уволнение злоупотреба с право ще е налице, ако въведените нови изисквания за заемане на определена длъжност не са обосновани по никакъв начин и нямат връзка с характера на работата, предвид разминаване между логично относимите изисквания за изпълнение на длъжността и въведените нови такива-което налага извод, че със законово допустими средства /изменение на изискванията за длъжността/ се прави опит да се обоснове уволнението на конкретен работник или служител. Съдът е приел, че от показанията на разпитаните свидетели и представените доказателства /вкл. договор за отпускане на финансова подкрепа за проект по програма „Е.+“ от 1.07.16 и учебни планове/ се установява участието на 54 СУ по множество проекти, вкл. международни, с работен език английски, включващи участието в тях на ученици от горен курс; засиленото изучаване на английски език в паралелките; необходимостта от въвеждането в длъжностната характеристика на изискването за английски език „с цел изпълнение на проектите“, в които участват „само ученици от горен курс“ и за „осъществяване на контрол при влизане в часовете в горен курс“, като събраните доказателства си кореспондират и не си противоречат. Съдът е намерил за неоснователни оплакванията, че въведените изисквания са за нова длъжност, към която са прибавени нови трудови функции. Посочил е, че включването на допълнителни трудови функции не води до изменение на длъжността – основните задължения и функции, определящи за длъжността „помощник директор /с ново наименование „заместник директор учебна дейност/” се запазват и са законово установени /в чл.149 ППЗНП е указано, че помощник директорът подпомага директора при организиране и контрола на учебната, административната или учебно-производствената дейност на училището съгласно нормативните актове в системата на народната просвета и съответната длъжностна характеристика, а в чл.3 ал.1 от Инструкция №.1 от 23.01.95 за провеждане контролната дейност в системата на народната просвета са посочени конкретни задължения по организацията на контролната дейност на помощник-директора/. Въвеждането на по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност след възникване на трудовото правоотношение чрез промени в длъжностната характеристика е правомощие на работодателя, подкрепя се от задълженията по т.2,5,8,11 и отговорностите по т.2 от новата длъжностна характеристика, въпрос на работодателска целесъобразност е и не подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 пр.3 ГПК. В контекста на твърденията си по чл.280 ал.2 пр.3 ЗЗД извежда въпрос „Налице ли е злоупотреба с право, при наличие на промяна в изискванията по длъжностна характеристика за владеене на чужд език, които надвишават многократно необходимите за заемане на съответната длъжност изисквания и не кореспондират с нуждите на работодателя?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
От една страна, във връзка с позоваването на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос /доколкото е формулиран такъв, той касае обосновката на хипотеза на очевидна неправилност по чл.280 ал.2 пр.3 ЗЗД – а не тази на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, а и същият не удовлетворява горепосочените изискванията на чл.280 ал.1 ГПК- тъй като е конкретен, свързан с фактите и обстоятелствата на случая и отговорът му може да се даде след разглеждане на спора по същество, с акта по същество – решението/. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК – при евентуалното разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване във връзка с позоваването на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не следва да се допуска.
От друга страна, дори да се приеме, че е налице годно общо основание във връзка с въпрос относно необходимостта от извършване на преценка дали при оплакване за злоупотреба с право съдът следва да прецени дали изменението в изискванията за заемането на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата, основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК отново не би било налице. Формирана е задължителна практика, в това число цитирана от касатора /реш.№.321/31.10.11 по г.д.№.13/11, III ГО, реш.№.8/28.01.10 по г.д.№.598/ 09, III ГО/ – съгласно която когато изискванията са предвидени в закон или нормативен акт, работодателят е длъжен да ги съобрази в длъжностната характеристика, като, с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика; това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол; само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8 ал.1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението-като съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока. В случая, на база свидетелски показания и писмени доказателства, е прието, че въвеждането на изискване за владеене на английски език не е необосновано-напротив,то е било необходимо предвид профила на училището /със засилено изучаване на английски език в горния курс/, работата по и изпълнението на множество, вкл. международни, проекти с работен език английски, в това число с участието на ученици от горен курс, нуждата да се осъществява контрол при влизане в техните часове. При тези обстоятелства и предвид релевираното оплакване за злоупотреба с право, въззивната инстанция не се е отклонила от наличната задължителна практика, а я е съобразила – извършвайки проверка за визираната по-горе обоснованост и излагайки съображения в тази връзка. Поради това и не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предпоставки за спиране на производството /каквото искане се съдържа в отговора на касационната жалба/ предвид чл.229 ал.1 т.6 ГПК и конституционна дело №.10/18 не са налице, тъй като към настоящия момент то е приключено /с решение от 6.11.18/. Предвид изхода на спора на ответната страна трябва да се присъдят 800лв. разноски за платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.03.18 по г.д.№.8993/17 на Софийски градски съд, IVД с.
ОСЪЖДА О. Д. Д. да плати на 54 СУ”Св.И. Р.”, [населено място], 800лв. /осемстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: