О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
Гр.С., 08.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3671 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ и на Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма], [фирма] срещу решение №.138/21.11.16 по г.д.№.384/16г. на Апелативен съд Б.-с което, след частична отмяна на реш.№.36/12.07.13 по г.д.№.144/11 на Сливенски окръжен съд, е постановено отнемане в полза на държавата на парични суми, автомобили и недвижими имоти. К. оспорва решението в отхвърлителната му част за изрично посочено в жалбата имущество, а останалите касатори – в частта, с която искането по чл.28 З./отм./ е уважено.
Всяка страна оспорва жалбата на насрещната страна.
К. жалби са подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че първоинстанционният акт е допустим и частично неправилен-постановено е отнемане на допълнителни имущества, като в останалата отхвърлителна част решението е потвърдено. Доводите за недопустимостта му като постановено по искане, внесено след изтичане на срока за предявяване на бъдещия иск /определен с определението за допускане на обезпечение/ и при неспазване на 10-месечния срок по чл.15 ал.2 З./отм./, са намерени за неоснователни. Посочено е, че непредявяването на искането по чл.28 в горепосочения срок не води до погасяване на правото на иск, а неспазването на срока по чл.15 ал.2 също не се свързва с подобна последица-целта му е да не се накърняват правата на проверяваните извън необходимото преди внасянето на искането в съда и неспазването му не води до преклудиране на процесуалното или погасяване на материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Съдът е изследвал подробно предпоставките на чл.4 З. /отм./ и е приел, че те са налице. На първо място ответникът Й. Б. е осъден за престъпление по чл.257 ал.1 пр.1 НК вр. с чл.255 ал.1 НК /ред.ДВ бр.62/97/ вр. с чл.26 ал.1 НК /за това, че в периода 1.02.04-28.03.05 в [населено място], като собственик и представител на [фирма] е избегнал плащането на данъчни задължения за сумата 150111,85лв., като потвърдил неистина в подадени справки декларации по чл.100 ЗДДС/отм./ през 2004 и 2005г. и в годишната данъчна декларация вх.№.20005820/28.03.05 по чл.41 ал.1 З. /отм./, като укритите данъчни задължения са в особено големи размери/ – което попада в обхвата на чл.3 ал.1 т.17 З. /отмяната на чл.257 НК (ред.ДВ бр.62/97) с ДВ бр.75/06 е ирелевантна, тъй като за всяко деяние се прилага закона към момента на извършването му, деянието не е декриминализирано, налице е само преномериране на текстове, което не се отразява върху смисъла на правната норма – приетото в чл.255 ал.3 НК престъпление укриване на данъчни задължения в големи размери продължава да съществува и никога не е напускало приложното поле на чл.3 З./отм./ – реш.№.148/ 25.09.15 по г.д.№.6797/14, ВКС/. Същевременно придобитото лично от него и в СИО със съпругата му П. Б. имущество е на значителна стойност /над 60000лв. съобразно заключения на съдебни експертизи/. Във връзка с установяване на третата предпоставка – да може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, въззивната инстанция е посочила, че законът не изисква да се установи причинно-следствена връзка между облагата, получена от престъпната дейност, и конкретно придобитите имущества от лицата, срещу които има образувано производство по З./отм./. При всички случаи, обаче, следва да има такава връзка или да може да бъде направено обосновано предположение за съществуването й, което да следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Връзката между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност трябва да се установи от съда при собствено изследване на конкретните установени в производството по делото обстоятелства и чрез обсъждането им се обоснове наличието на тази предпоставка. Н. на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона. При извършване на преценка за законния произход на средствата, с които е придобито имуществото на проверяваното лице, съдът е задължен да изследва с какви средства е придобито всяко конкретно имущество, чието отнемане се иска, и да изложи мотиви дали има връзка между конкретното престъпление и конкретното придобиване на всяко едно от имуществата. В. инстанция е посочила, че правилно при изчисляването на доходите на семейството са включени като приходи дарените от родителите на ответниците парични средства, установени със свидетели, в това число на сватбеното тържество, дарената от майката на ответницата сума, спечелена от български спортен тотализатор, неоспорените трудови възнаграждения, обективираните в декларациите доходи от стопанска дейност и участия в дружества. Във връзка с доказателствената стойност на нотариалния акт е отразила, че той е официален свидетелстващ документ само и единствено за частните изявления на явилите се пред нотариуса лица, но не и досежно стойността на сделката /реш.890/29.01.10, ІІІ ГО/-изявленията не обвързват държавата, която не е участвала в нея, като същевременно това становище не може да се прилага автоматично за всеки случай, а трябва да се обсъдят и бъдат взети предвид конкретните факти и обстоятелства, установени в настоящото производство. Относно разпоредителните сделки с част от имуществото на ответниците физически лица, които са извършени с ответниците юридически лица-чийто капитал есобственост на ответниците физически лица и последните ги представляват, съдът е посочил, че от една страна сделките със земя съставляват т.нар. освободени доставки и по тях не се начислява или приспада ДДС, а от друга-доколкото са извършени между лица в посочените по-горе отношения, и са осъществени по цени действително над средните за имотите, в случая тези продажби очевидно не са били извършени с цел печалба. По аналогия сделките, извършени между ответниците по делото, могат да бъдат сравнени с такива, които се извършват между роднини по права линия, при които обичайно продажната цена е значително по-ниска от пазарната-а по отношение на сделките, извършени с трети лица, следва да бъдат взети пазарните цени на имотите, а не отразените в нотариалните актове. Съдът е намерил за неоснователни възраженията на К. относно разходите, приети за времето, когато семейството на ответниците е живяло с родителите на съпругата, за задграничните пътувания и за парите, получени от Й. Б. през време на работата му в Гърция. Обсъдил е изрично оплакванията за неизясненост на делото от фактическа страна и неустановяване на релевантни за делото факти във връзка с кредитиране доходи на основание прехвърляне на средства между ответниците. Посочил е, че повдигнатите като неизяснени въпроси са били подробно обсъждани в съдебни заседания на 6.02.13 и 6.02.13, дадени са устно отговори и обяснения от вещото лице/ВЛ/, а изготвените и приети експертизи с по няколко варианта не са били оспорени от представителя на К.; комисията не се е възползвала и от предоставената й възможност преди последното съдебно заседание да формулира допълнителна задача, а при приемането на заключението по допуснатата служебно от съда такава, не я е оспорила. Доколкото отговорите по въпрос 7 са дадени на база разсъждения и предположения на ВЛ, нито първоинстанционният съд, нито въззивният приемат такова прехвърляне на средства между ответниците; съдът е изложил подробни мотиви и защо оплакванията за неизпълнение на задачата от вещото лице е неоснователно. В. инстанция е извършила преценка на получаваните приходи и направените разходи за всяка година поотделно, за да установи дали са били налице или не средства от законен източник към съответното време, когато са били извършвани покупки на вещни права върху недвижими имоти или МПС. Аналогично е процедирала и относно притежаваното от дружествата-ответници и ЕТ имущество. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че от една страна, видно от влязлата в сила присъда, ответникът е осъществявал престъпната си дейност през периода м.02-04-м.05.05 – като престъплението, за което е осъден, е генериращо средства и то в много голям размер – имайки предвид данните и годините, в които е осъществявана престъпната дейност. От друга страна при проследяване на извършваните сделки се установява, че до 2000г. ответниците са разполагали със средства от законен източник за купуване на имуществото, придобито до този момент – като за първи път недостиг на такива е констатиран през м.01.2001г. Съдът е разгледал наличието или липсата на такива средства през годините във връзка с приобиването и отчуждаването на конкретните имущества, като е посочвал за кои от тях ответниците са разполагали със законни средства и за кои не /вкл. като е изследвал предпоставките за приложение на разпоредбите на чл.9-чл.10 З./отм./ относно имущества съпружеска имуществена общност/; аналогичен анализ е извършен и по отношение на придобитото от ответните дружества и ЕТ имущества. В резултат е определено кои имущества следва да бъдат отнети предвид кумулативното наличие на всички предпоставки на закона и кои не.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. К. формулира следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /№.1-№.2/ и са от значение за точното приложеине на закона и развитието на правото /№.3-№.4/: 1.”Следва ли в производство във връзка с искове по чл.28 З. П./отм./ съдът, постановявайки решенито си, да изложи мотиви по отношение на всички видове имущество, за което е направено искане за отнемане в полза на държавата?” /реш.№.186/14.01.16 по г.д.№.5080/14, І ГО/: 2.”Задължен ли е въззивният съд да допусне доказателствено искане по установяване на релевантен за спора факт, ако такова е направено във връзка с оплаквания по въззивната жалба, преди даване ход на делото и по време на самото производство пред тази инстанция?”/т.3 ТР 1/9.12.13 по т.д.№.1/13 ОСГТК/; 3.”Допустимо ли е когато искът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е във връзка с деяние, свързано с невярно деклариране /чл.257, чл.313 от НК/ от ответниците, вписванията в счетоводните им книги да служат за доказателство за установяване на законен източник-чл.182, изр.2 ГПК вр. с чл.4 ал.1 З. П./отм./?”; 4.”Достатъчно ли е съдът да установи роднинска връзка при прехвърляне правото на собственост върху имущество между свързани лица, ответници и като физически лица и като контролиращи юридически лица, по иск по чл.28 от З. /отм./, за да приеме цените по тези сделки по нотариални актове?”.
К. Й. Б., П. Б., [фирма], [фирма], се позовават на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.”Законът въвежда ли презумпция за това, че имущество на значителна стойност, притежавано от лице, по отношение на което е установена престъпна дейност по смисъла на З./отм./, е придобито от престъпна дейност?”; 2. „Съдържа ли разпоредбата на чл.4 ал.1 З./отм./ презумпция, приравняваща липсата на законен източник на доходите с наличието на обосновано предположение?”; 3. „Законът изисква ли да е установена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество?” /ТР 7/30.06.14 по т.д. №.7/13, ОСГК на ВКС/; 4..”Законът въвежда ли презумпция за това, че имущество на значителна стойност, притежавано от лице, по отношение на което е установена престъпна дейност по смисъла на З./отм./, е придобито от престъпна дейност?”; 5. „Съдържа ли разпоредбата на чл.4 ал.1 З./отм./ презумпция, приравняваща липсата на законен източник на доходите с наличието на обосновано предположение?”; 3. „Законът изисква ли да е установена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество?” /ТР 7/30.06.14 по т.д.№.7/13, ОСГК на ВКС/; 7. „Нормите на З./отм./, касаещи предметния обхват на отнемането, са със санкционен характер, откъдето поставям правния въпрос: могат ли да се тълкуват разширително, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд?”; 8. „Следва ли да е налице пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, установена с влязъл съдебен акт?”; 9. „Подлежи ли на отнемане по този ред имущество, придобито преди приемане на наказателната оговорност за престъпление, предвидено в чл.3 ал.1 от закона?” /ТР 7/30.06.14 по т.д.№.7/ 13/; 10.”Следва ли да се отнеме в полза на държавата имущество, като придобито от престъпна дейност, закупено през време на брака в режим на СИО, че процесното имущество, което е в режим на СИО, не може да се отнема по реда на З./отм./, нито да се трансформира в идеална част” /реш.г.д.№.1445/11, ІІІГО/;11.„Придобитото е свързано с престъпната дейност”; 12.„Имуществото може ли да се отнема по реда на чл.28 З./отм./?”; 13.„В случая обаче от събраните по делото доказателства, вкл. и представената пред комисията декларация от ответника, се установява, че за закупуването на част от процесните имоти предмет на отнемане е доказано, че са използвани законни средства – по-голяма част от сумата е взет от купувача кредит от банкова институция в случая ответника Д. 2, управлявано от П. Д. Б. и Д. Е., управлявано от П. Д. Б. – банкови кредити от О. банка, и средства, на дружествата в които в стойностно изражение съответстват на финансовите възможности на купувача – търговски дружества, предвид ангажираните по делото доказателства договори за отпуснати заеми и инвестиция за доходите му от трудова и друга законна дейност, а не собственост на проверяваното лице и при данни за пазарни цени на всички имоти”; 14. „Попада ли в хипотезата на чл.3 ал.1 З./отм./, във връзка с пар.1 т.2 ДР на З. /отм./?”; 15.”За да бъде уважен иска по чл.28 ал.1 З./отм./ следва ли да е налице пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, установена с влязъл съдебен акт?” и „подлежи ли на отнемане по този ред имущество, придобито преди приемане на наказателната отговорност за престъпление, предвидено в чл.3 ал.1 от закона?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 16. Правилността му [на определението, с което се допуска или не се допуска изменение на иска] „подлежи на проверка при обжалване на решението по съществото на спора”; 17.”Това искане по същество представлява ли предявяване на нов иск?”; 18.”При формулиране на преценката си за наличието на законни доходи, следва ли съдът да съобрази начина и момента на придобиване на всяко от имуществата и при използване на възможностите на лицето към този момент, или е достатъчно да се установи, че общият размер на доходите за изследвания период надхвърля стойността на придобитото имущество?”; „длъжен ли е съдът да събере доказателства за разполагаемите доходи на лицатата, предоставили средства на ответника, към момента на предаването на сумите?”; 19.”Допустимо ли е наличието на принос от страна на другия съпруг в придобиване на имуществото-съпружеска имуществена общност досежно установяването, както и свидетелски показания, обуславя процесуалния въпрос за допустимостта на свидетелските показания за доказване на получаването на заеми като доход на проверяваното лице, както и по материалноправния въпрос за липсата на установен законен източник на средства запридобиване на имуществото от контролираните лица?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 20.”Какви са критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, т.е. по какъв начин следва да се преценява връзката между конкретното престъпление, повод за образуване на производството по З./отм./, и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на чл.28 от цитирания закон, и следва ли формално да се има предвид периода на извършване на престъплението, предпоставка за започване на проверката с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, или тази връзка следва да се преценява логически за всеки отделен случай с оглед установените по делото факти?” /реш. №.1116/09, ІVГО/; 21.”Той зависи ли от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя /придобиването на имуществото/, както и от начина на придобиване /сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, лотария или печалба от друг вид игра и пр.?”; 22.”Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, следва ли да се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства?”; 23”Нормите на закона могат ли да се тълкуват разширително, и същите трябва ли да се прилагат стриктно?”; 24.„Липсата на законен източник за придобиване на имущество, замества ли предположението за връзка с престъпната дейност или го прави основателно за целите на закона?”; 25.”Във всички случаи съдът длъжен ли е да се обоснове?”; 26.”Попада ли в хипотезата на чл.3 ал.1 З. /отм./ във вр. с пар.1 т.2 ДР на З./отм./ такова имущество?”; 27.”П. 10-месечен срок по чл.15 ал.2 З./отм./ и изтичането му досежно мотивираното заключение по чл.27ал.1 З. П./отм./ и решението по чл.13 ал.1 т.3 З./отм./ за внасяне на мотивирано искане по чл.28 ал.1 З./отм./ обосновава ли основание чл.140 ал.1ГПК съдът оставя без разглеждане, като процесуално недопустимо подаденото от К. обуславя обезсилването му.”; 28. ”Срокът за внасяне на МИ чл.28 обуславя ли се от постановената присъда на проверяваното лице?” /ТР 1/08 от 14.09.09 ОСГТК на ВКС/; 29. „Приложимо ли е тълкуването за срока за предявяване на бъдещия иск, дадено с ТР 1/2009г. на ОСГК на ВКС, по чл.390 ал.3 и задължителната съдебна практика в случая присъдата послужила като основание на производството за отнемане на имуществото е влязла в сила с решение на ВКС №.286 от 2.12.2010 за престъление по чл.257 НК /отм. ДВ бр.75 от 2006г./?”; 30.”Може ли при трансформация на имуществата като предмет на искането за отнемане да се поставя и полученото по всяка сделка в процеса на трансформация наред с последното имущество-получена цена или вещ вследствие на трансформацията, да се отнемат средства, каквито лицето никога не е притежавало?” /реш.№.276/20.11.12 по г.д.№.1393/11, ІІІ ГО, реш.№.56/28.05.12 по г.д.№.1601/10, ІV ГО/; 31.”Съдът в производството по чл.28 З./отм./ може ли да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл.3 ал.1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл.124 ал.5, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл.3 ал.1 т.1-25ЗОПДИППД/отм./, нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход? /ТР 7/13 ОСГК на ВКС, реш.№.160/1.06.12 по г.д. №.787/11, ІІІ ГО, реш.№.834/23.12.10 по г.д.№.1417/09, ІV ГО, реш. №.388/ 22.02.12 по г.д.№.248/11, ІІІ ГО, реш.№.607/29.10.10 по г.д.№.1116/ 09, ІV ГО/ 32.”Изисква ли се имуществото да е налично в патримониума на лицето предмет на отнемане?”; 33.”Неоснователно е при трансформация на имуществата като предмет на искането за отнемане да се поставя и полученото по всяка сделка в процеса на трансформация наред с последното имущество-получена цена или вещ вследствие на трансформация може ли да се отнемат средства, каквито лицето никога не е притежавало /реш.№.276/20.11.10, ІV ГО, реш. по г.д.№.1393/11, ІІІ ГО, реш.№.56/28.05.12 по г.д.№.1601/.
По касационната жалба на К.:
Във връзка с първия изведен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно цитираната практика предвид разпоредбите на чл.235 ал.2 ГПК /чл.188 ГПК /отм.// съдът е длъжен да основе решението си върху приетите за установени факти по делото и върху закона, като обсъди всички допустими и относими доказателства по делото в тяхната взаимовръзка и във връзка с доводите и възраженията на страните. В. съд не е отрекъл това свое задължение и в процедирането си не се е отклонил от задължителната практика. Той е изложил подробни мотиви кои са предпоставките за отнемане на имущество по реда на чл.28 З./отм./ и налице ли са те в конкретния случай, вкл. като е отговорил на наведените от страните доводи и възражения. Извършен е подробен анализ на придобитото и отчуждено имущество по години, респективно във връзка с кои придобивания и към кои моменти са били налице средства от законен източник при наличие на обосновано предположение за връзка с установената престъпна дейност и за кои не; тези мотиви важат за цялото заявено с искането имущество, придобито през съответния период, за което съдът е намерил, че предпоставките за отнемане са или не са налице. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствен иизводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускането до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК–а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии.
Във връзка с втория въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Съгласно ТР 1/13 на ОСГТК на ВКС, т.3, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Разглежданата хипотеза не попада в нито един от визираните по-горе случаи. Доколкото пред въззивнаат инстанция след подаване на жалбата е било направено искане за изслушване на СИЕ, същото е обосновано не с извършено от първата инстанция нарушение във връзка с евентуално допускане или недопускане на такава, а с несъгласие с определени изводи на вещото лице, изготвило икономическата експертиза. Същевременно, приетите първоначално и допълнителни заключения от първоинстанционния съд не са били оспорени, не е било искано допускане на тройна експертиза, не е искано и поставяне на допълнителни задачи, вкл. при изрично дадена възможност преди последното съдебно заседание. Тогава Сливенски окръжен съд сам е допуснал служебно експертиза с цел изясняване на делото – която отново не е била оспорена, а на страните е била давана възможност да задават въпроси, на които вещото лице е отговаряло подробно. Отделно от това, въззивният съд, макар да е приел, че не са налице условия за допускане на нова експертиза, е извършил преразпит на вещото лице и страните са имали още една възможност да отправят питания за изясняване на евентуални неясноти и пропуски. Същевременно, оспорените изводи относно кредитиране на доходи на основание прехвърляне на средства между ответниците не са били приети нито от първата, нито от въззивната инстанция, като съдът е намерил останалите възражения за неоснователни и е посочил, че не се касае за хипотеза на неизясняване на делото и на невъзможност за разграничаване на средства. От друга страна, видно и от самото решение, въззивната инстанция, именно на база вече събраните доказателства, е постановила допълнително отнемане на имущества от ответниците. Предвид изложеното не е налице твърдяното процедиране в противоречие с цитираната задължителна практика.
Третият въпрос е неотносим. Той не е бил предмет на обсъждане от
въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка.
Доколкото е препратила към мотивите на първоинстанционния съд, в същите е обсъждан единствено въпроса дали дружествата / [фирма] и [фирма]-представлявани и управлявани от П. Б., а не от Й. Б. – който е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.257 НК/ са водили правилно и годно счетоводството си; посочено е, че то, поради липса на специфични знания и умения, е било възложено на счетоводна фирма, текущото счетоводно отчитане се извършва по ред, определен със закон, изводите на СИЕ са базирани на данни от проверки на НАП, извършени ревизии и констатациите по тях, като с оглед и наблюденията на ВЛ по повод изискване и предоставяне на информация, документацията е надлежно обработена и съхранена, а счетоводните операции са изпълнени в съответствие с изискванията на законодателството. Предвид изложеното поставеният въпрос не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване.
Във връзка с четвъртия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Относно критерия, по който се определя стойността на имуществото, за отнемането на което е предявен иск, е налице задължителна практика на ВКС /реш.№.671/9.11.10 по г.д.№.875/10, ІV ГО, реш.№..834/23.12.10 по г.д.№.1417/09, ІV ГО, и др./, в която се приема, че преценка за стойността на придобитото имущество е в зависимост от обстоятелствата, установени по всяко конкретно дело; стойността на имуществото се преценява с оглед придобивната му стойност, която се определя въз основа на представените доказателства за право на собственост върху имуществото, а при съмнение, че посочената придобивна цена на имуществото е симулативна, придобивната стойност се определя по средни пазарни цени въз основа на експертно заключение и други доказателства за пазарната цена на имотите към съответния минал момент. В. съд е процедирал в съответствие с тази практика и, като е отчел особеностите на случая /прехвърляне на имоти между физически лица и юридически лица, чиито собственици и управляващи са същите физически лица/, е приел, че следва да третира сделките като извършени между свързани лица, без цел печалба, и да приеме отразената в нотариалните актове стойност на прехвърленото имущество.
По касационната жалба на Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма], [фирма]:
С въпроси №.1-№.6, №.8-№.9, №.15, №.18.1 (№.18.2 не е бил предмет на изследване от съда), №.20-№.22, №.24, №.31 се поставя проблема за това необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, респективно как се извършва преценката за наличие на законни доходи – който е разрешен в ТР 7/13 ОСГК на ВКС. Съгласно същото законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност. Законодателят има предвид само онази престъпна дейност, която е изрично определена в чл.3 ал.1 З.(отм.) – изброените състави по Наказателния кодекс в точки 1-25 (§1 т.3 от закона). За да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на НПК, и само в изключението по чл.3 ал.2 З.(отм.)-от гражданския съд, по мотивираното предложение на Комисията. Съдът в производството по чл.28 З.(отм.) не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл.3 ал.1 от същия закон, когато тя не е установена по реда на НПК или по реда на чл.124 ал.5 ГПК, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл.3 ал.1 т.1-т.25 З.(отм.), нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност (чл.1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл.3 ал.1, чл.4 ал.1). Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл.3 ал.1 З.(отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Н. на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. Отговорът на въпроса кое придобиване – извършеното преди, близко по време или много след извършване на престъплението е релевантно, зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване. Въпросът към кой момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, няма еднозначен отговор. Във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр.).
В. съд е постановил решението си въз основа на правни изводи, които изцяло съответствуват на посочената по-горе задължителна съдебна практика, обобщена в ТР №.7/2013г. на ОСГК на ВКС. Като е приел, че – предвид характера на установената престъпна дейност, която може да генерира неограничени доходи, времето на извършване и размерите, е налице обосновано предположение за връзка мажду същата и придобитото имущество при липса на законен източник, че липсата на такъв не замества наличието на обосновано предположение, че не е необходимо да е налице пряка причинна връзка, а да може да се направи обосновано предположение за връзка, че липсата на законен източник не е приравнена на наличието на обосновано предположение, че на отнемане подлежи и имущество, придобито преди установяването на наказателната отговорност, че при извършване на преценка за законния произход на средствата, с които е придобито имуществото на проверяваното лице, съдът е длъжен да изследва с какви средства е придобито всяко конкретно имущество, чието отнемане се иска – въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Във връзка с въпроси №.7 и №.23 касаторът се позовава на ТР 7/13. В същото е предвидено, че ограничаването и отнемането на имуществени права е неблагоприятна последица и санкция за определено неправомерно поведение на извършителя на престъпното деяние; хипотезите на отнемане са изчерпателно изброени; те не могат да се прилагат по аналогия на закона или правото, недопустимо е разширително или поправително тълкуване. В. съд не се е отклонил от тази практика. Той не е приемал, че хипотезите на отнемане могат да се тълкуват разширително. Напротив, в преценката си дали е налице осъждане за престъпление от кръга на чл.3 изрично е посочил, в това число позовавайки се на задължителна практика, че е налице такова точно за престъпление, попадащо в обхвата на чл.3 /по чл.3 ал.1 т.17/, както и че в случая е релевантна само връзката между конкретно установената престъпна дейност и придобитото имущество – а не такава въобще с извършвана престъпна дейност.
Въпроси №.10 и №.19 са неясно формулирани като цяло, а освен това
допустимост на свидетелски показания за установяване на заем не е обсъждана. Доколкото може да се приеме