О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
Гр.София, 17.12.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2583 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. А. В. срещу решение №.1832/13.03.19 по г.д.№.10777/18 на Софийски градски съд, ІІІ Вс. – с което е потвърдено решение №.11-60-23/3.05.18 по г.д. №.42951/12 на Софийски районен съд, ІІ ГК, 60с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.
Ответникът по касационната жалба „БДЖ Товарни превози“ЕООД оспорва жалбата; претендира разноски и юрисконсултско възнагражение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение – ищецът е работил на длъжност „Директор Човешки ресурси” – което е било законосъобразно прекратено на основание на чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ /поради „съкращение в щата”/. Препращайки към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК и обсъждайки самостоятелно повдигнатите с жалбата оплаквания – касаещи неспазването на разпоредбата на чл.333 ал.1 т.4 КТ и непровеждането на подбор, е намерил същите за неоснователни. Относно оспорената дата на връчване на заповедта за уволнение е посочено, че с оглед данните по делото същата е била връчена при отказ на 17.07.12 и преценката на събраните доказателства не може да обоснове друг извод /кредитирани са показанията на св.С. и св.П. относно факта на връчване на заповедта за уволнение на ищеца-като е прието, че, макар да е налице несъответствие в твърденията им относно обстоятелството дали преди това му е била предложена друга работа, то е ирелевантно към предмета на спора; същевременно, относно релевантния факт–връчването на заповедта и отказа да се получи, противоречие няма и той се счита за установен с тези гласни доказателства; от друга страна показанията на св.И. относно това дали св.С. е присъствал на връчването, не са кредитирани, доколкото не кореспондират на останалите доказателства/. Към тази дата ищецът не е бил започнал ползването на разрешен му отпуск, респективно не е бил в такъв поради временна нетрудоспособност /последният е започнал на 18.02.12/. При тези обстоятелства не се е ползвал от закрилата на чл.333 ал.1 т.4 КТ и за законосъобразното му уволнение не е било необходимо предварително разрешение от Инспекцията по труда. От друга страна, работодателят не е имал и задължение за подбор. Това е така, доколкото уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност и не е установено това съкращение да е извършено фиктивно. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, но след като не е негово задължение, а право, отказът му да го извърши не подлежи на съдебен контрол. Съдът е отразил и, че не са налице и сходни със заеманата от ищеца длъжност – доколкото визираните във въззивната жалба такива се намират в различни структурни звена при ответника, както и в различни населени места, и осъществяват различни функции /длъжността на ищеца се различава съществено от трудовите функции на останалите длъжности (включва такива, възложени единствено на него) и става дума за ръководители на различни управленски нива/. Посочил е /позовавайки се и на задължителна практика, цитирана по-долу/, че извършването на подбор по чл.329 ал.1 КТ при съкращение в щата задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията на работници, изпълняващи идентични трудови функции; подборът се осъществява измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращението на щата, а когато съответното обособено звено се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, той не е задължителен; обособена структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически /отделен източник на приходи, отделна разходна сметка/, но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието-самостоятелна организационна единица в цялостната му структура и организация /каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове/. Работодателят е длъжен да извърши подбор при закриване на определено структурно звено, ако в оставащите такива на предприятието /в същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено отличаващи се трудови функции; той, обаче, не е длъжен, нито може да направи подбор между работници и служители с място на работа според трудовите договори в различни населени места, тъй като не може едностранно да променя мястото и характера на работа, определени в сключения договор /реш.№.290/11.07.12 по г.д.№.882/11, ІV ГО, реш.№.329/ 13.07.11 по г.д.№.1073/10, ІV ГО/. От друга страна, подбор по смисъла на чл.329 КТ не се извършва между служители в рамките на структурно обособено звено на едно предприятие, когато единични щатни бройки се намират в различни населени места в страната; такъв следва да се извърши само между работници или служители в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място, при наличие на повече от една щатна бройка за определена длъжност.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Как следва да се обсъждат от съда свидетелски показания?“ /реш.№.189/14.07.05 по г.д.№.2219/03, ІV ГО, реш.№.327/3.04.17 по г.д. №.2119/16, ІV ГО, реш.№.79/12.07.17 по г.д.№.3244/16, ІV ГО, реш.№.176/ 28.05.11 по г.д.№.759/10, ІІ ГО, реш.№.700/28.10.10 по г.д.№.81/10, ІV ГО/; 2.“Как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели?“ /реш.№.79/12.07.17 по г.д.№.3244/16, V ГО, реш.№.140/23.03.10 по г.д. №.4755/08, І ГО, реш.№.176/28.05.11 по г.д.№.759/10, ІІ ГО, реш.№.297/ 22.12.14 по г.д.№.4004/14, І ГО, реш.№.700/28.10.10 по г.д.№.91/ 10, ІV ГО/; 3. „Следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотеза на чл.172 ГПК?“ /реш.№.79/12.07.17 по г.д.№.3244/16, ІV ГО, реш. №.131/12.04.13 по г.д.№.1/13, V ГО, реш.№.176/28.05.11 по г.д.№.759/10, ІІ ГО/; 4. „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводи и възражения, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет?“ /реш. №.85/30.03.15 по г.д.№.4750/14, ІV ГО, реш.№.157/8.11.11 по г.д.№.823/10, ІІ ТО/; 5.“Кога работодателят има задължение да извърши подбор и кога това е негово право?“ /реш.№.246/23.06.11 по г.д.№.1152/10, ІІІ ГО, реш.№.282/1.09.11 по г.д.№.110/10, ІV ГО, реш.№.182/4.06.15 по г.д.№.6457/14, ІV ГО, реш. №.329/13.07.11 по г.д.№.1073/10, ІV ГО, реш.№.507/8.07.10 по г.д.№.978/09, ІV ГО, реш.№.37/20.02.13 по г.д.№.724/12, ІІІ ГО, реш.№.492/ 21.01.13 по г.д.№.1696/11,ІVГО/; 6. „При извършване на преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращение в щата, дали определящо е само мястото на работа или се има предвид преди всичко естеството на трудовите функции?“ /реш.№.329/13.07.11 по г.д.№.1073/10, ІV ГО/.
С първите три въпроса се поставя проблема за преценката на свидетелски показания, в това число при противоречие между тях и при отчитане на евентуална заинтересованост на свидетелите. Съгласно цитираната практика съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани относими и допустими доказателства; казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл.172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал; вземат се предвид всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти–като при противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени тези обстоятелства, вкл. доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите доказателства, респективно да реши казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви съображения-като основе преценката си на фактите и обстоятелствата, установени по категоричен начин от останалите доказателства. В случая въззивната инстанция, вкл. препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, е отчела както че показанията на свидетелите очевидци съвпадат в частта относно връчването на заповедта при отказ, така и разминаването относно неотносимия факт на предлагането на друга работа преди връчването /самият ищец в исковата молба признава, че по време на срещата им на 17.07.12 управителят му е предложил да заеме друга длъжност (експерт „Човешки ресурси“ в Бизнес Център София-за изготвянето на допълнително споразумение за която говори св.П.)/, респективно казаното от св.И., която не е пряк свидетел на връчването и показанията й не се подкрепят от останалите доказателства – като е прието, че изводът за връчване на заповедта на 17.07.12 при отказ е обоснован с оглед данните по делото и преценката на доказателствата не може да доведе до друг такъв. По принцип за установяване на осъществено при отказ връчване е необходимо и достатъчно да свидетелства по реда на ГПК дори само един свидетел очевидец. В случая са налице показания на двама очевидци в този смисъл, те са дадени под страх от наказателна отговорност по реда на ГПК – и не е намерено основание да не се кредитират показанията и на двамата свидетели – всеки от които самостоятелно установява този факт /при евентуално противоречие в показания на свидетели съдът следва да посочи на кого и защо дава вяра – а на който и от двамата свидетели да се кредитират показанията, предвид наличните сочени противоречия, всеки от тях самостоятелно установява релевантния факт на връчването на заповедта за уволнение при отказ/. Същевременно обстоятелството, че всички свидетели са служители на ответника – което е и нормално предвид естеството на установявания факт и служебния характер на отношенията – само по себе си не дисквалифицира дадените от тях показания, респективно не е основание за некредитирането им предвид разпоредбата на чл.172 ГПК, макар и без да е направена изрична референция към текста й в тази връзка-предвид сочената съвкупна преценка на доказателствата. Съдът е ценил показанията на всички свидетели, приел е, че с оглед данните по делото и преценката на доказателствата фактът на връчване на заповедта на 17.07.12 е доказан, като е посочил на кои свидетели в крайна сметка дава вяра и защо. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК-а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяното отконение от практиката на ВКС, респективно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно цитираната във връзка с четвъртия въпрос практика предвидената в чл.272 от ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция не дерогира изискването на чл.236 ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение, респективно не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения и даде отговор на направените пред него оплаквания-при съблюдаване, съгласно чл.269 от ГПК, на очертаните с въззивната жалба, предели на въззивното производство. Въззивната инстанция не се е отклонила от така формираната практика. Тя действително е препратила към мотивите на първоинстанционния съд, но и сама е обсъдила повдигнатите в жалбата оплаквания – изрично ги е очертала, извършила е преценка и е изложила собствени мотиви във връзка с тях. Несъгласието със същите, както вече беше посочено по-горе, не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение биха могли да бъдат обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация.
Относно петия и шестия въпрос се цитира практика, съгласно която работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл.329 ал.1 КТ, респективно винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор; задължение за подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности; преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа – т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата; когато съкращението засяга не цялото предприятие на работодателя, а негово обособено, относително самостоятелно структурно звено (поделение, клон, цех, отдел, сектор, група и пр.), работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на обособената структура – само измежду работниците и служителите, осъществяващи еднородни трудови функции в това обособено звено; ако последното се закрива изцяло или се съкращават всички еднородни длъжности в него, подборът не е задължителен; критерият за наличието на такова обособено структурно звено в предприятието на работодателя не може да е само териториален (населено място, регион, област) или финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка); тези два белега, както и функционалният (осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието) не са определящи /в повечето случаи те са второстепенни и не винаги са налице/, като основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. В случая съдът е приел, че от една страна се съкращава щатна бройка, която е единствена – тази на Директор „Човешки ресурси“ в Дирекция „Човешки ресурси“ – поради което и няма задължение за подбор, а от друга страна е изследван въпроса налице ли е твърдяната хипотеза на сходни длъжности. Прието е, че не се касае за такива, тъй като посочените длъжности се намират в различни структурни звена, в различни населени места и освен това осъществяват различни функции. Видно от изложеното, преценката е извършена не в отклонение, а в съответствие с цитираната практика, при позоваване на задължителна такава на ВКС, и не е произволна. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора, на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение /разноски не са направени/ на основание чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП вр. с чл.25а НПП за отговор на касационна жалба в размер на 50лв. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1832/13.03.19 по г.д.№.10777/18 на Софийски градски съд, ІІІ Вс.
ОСЪЖДА Ф. А. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], да плати на „БДЖ-Товарни превози“ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: