О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
Гр.С., 25.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д. N.5 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение от 15.10.18 по г.д.№.8670/17 на Софийски градски съд, Втори Б състав, по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на Ц. Б. С. за изменение на постановеното по делото решение от 14.12.17 в частта за разноските.
Постъпила е частна жалба от Ц. С. с искане за отмяна на горепосочения акт. Поддържа се, че съдът неправилно е отказал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, след като в представения договор за правна помощ се съдържа отразяване, че същите са платени – и следователно той съставлява разписка за плащането им.
Ответната страна В. И. Г. не взема становище.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
Въззиваемата страна /ищца в първоинстанционното производство/ Ц. С. е направила искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, като в приложения договор за правна защита и съдействие е отразено, че е договорена сума 980лв. за адвокатско възнаграждение /без да е посочен изрично начина на плащане/, която е платена.
Настоящият състав намира, че в разглежданата хипотеза, при условие, че липсва вписване, че плащането ще бъде по банков път – и е налице отразяване, че при подписването на договора сумата е платена, очевидно се касае за хипотеза, в която не е договорено извършване на отложено във времето плащане по банков път. При това положение и с оглед признанието на факта на получаване на договорената сума още с подписването на договора, същият има характер на разписка. Изискването за представяне на доказателства за извършен банков превод касае само хипотези, в които има изрично отразяване, че е договорено плащане по банков път – какъвто не е разглеждания случай. При тези обстоятелства молбата по чл.248 ГПК е основателна и следва да се уважи, а атакуваният акт – да се отмени.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 15.10.18 по г.д.№.8670/17 на Софийски градски съд, ІІБс., с което молбата на Ц. С. по чл.248 ГПК е оставена без уважение, вместо което постановява:
ОСЪЖДА В. И. Г. да плати на Ц. Б. С. 980лв. /деветстотин и осемдесет лева/ разноски за адвокатски хонорар по г.д.№.8670/17 на СГС, І ІБс., на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: