О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
Гр.С., 25.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2650 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Медицинска федерация /МФ/ „Подкрепа“ към КТ“Подкрепа“ срещу решение от 15.03.18 по описа на СГС, III Вс., по г.д.№.7928/17 – с което е потвърдено решение №.61649/14.03.17 по г.д.№.50493/16 на СРС, 87с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.
Ответната страна Е. Т. Б. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение съдът е изходил от следните безспорни между страните факти: ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „икономист-финансист“; на отчетно-изборна конференция на 12.06.15 е била избрана за „заместник-председател“ на МФ“Подкрепа“ за срок от 4г., считано от 1.07.15г., на проведено на 18-19.12.15 заседание на Федералния съвет /ФС/ на МФ „Подкрепа“ е било взето решение за предсрочното й освобождаване от длъжност и издадена заповед за уволнение /№.2/5.02.16, връчена на 7.07.16/ – в която е отразено, че прекратяването на трудовото правоотношение е на основание чл.340 КТ вр. с чл.27 ал.6 от Устава на МФ „Подкрепа“ и решение на ФС на МФ „Подкрепа“ от 18.12.15. Съдът е приел, че с оглед спецификата на трудовото правоотношение, възникнало въз основа на избор, следва да се държи сметка за субсидиарното приложение на нормите на КТ при прекратяване на същото, доколкото в закон, друг нормативен акт или устав не е предвидено друго, по аргумент от чл.340 КТ. Към настоящия случай приложими са правилата на Устава на МФ „Подкрепа“ към КТ „Подкрепа“ и тези на Устава на КТ „Подкрепа“. При тази правна рамка и събраните по делото доказателства е преценено, че е правилен изводът на първоинстанционния съд за недоказаност от ответника на предпоставките, необходими за упражняване на потестативното му право да прекрати предсрочно трудовото правоотношение с ищцата – тъй като изложеното в протокола за проверка от 7.12.15, касаеща финансови нарушения и практически отказ за изпълнение на служебни задължения, се явява твърдение, неподкрепено с доказателства. Протоколът не съставлява официален документ с обвързваща съда материална доказателствена сила и, при липса на каквито и да е други доказателства, които да установяват твърдените нарушения на ищцата, заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна, а претенциите по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ – основателни. Във връзка с оплакването, че уволнението е незаконно поради липса на правно основание и мотиви в заповедта, е посочено, че съгласно чл.339 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало въз основа на избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудово правоотношение с изключение на дисциплинарното уволнение; в чл.335 ал.1 КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява писмено и тъй като законът не сочи изрично съдържание или реквизити на писмената заповед /както е предвидено изрично в чл.195 ал.1 КТ – текст, неприложим към избора/, по аналогия на чл.66 ал.1 КТ следва да се приеме, че в нея следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието /което следва да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите прекратителни основания – за да има работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му (реш.№.93/8.04.11 по г.д.№.1141/10, III ГО)/ и момента на прекратяване. В настоящия случай конкретното законово основание е чл.27 ал.6 от Устава на МФ Подкрепа, а характеризиращите го по закон признаци са „доказани нарушения по смисъла на чл.29 ал.2 от Устава на КТ „Подкрепа“ или „безспорно доказани неизпълнения на служебните задължения“. Видно от текста на заповедта, освен формалното позоваване на чл.27 ал.6 от Устава във връзка с чл.340 КТ, подобно индивидуализиране на характеризиращите признаци напълно липсва. Съдът е намерил за основателни и доводите, че уволнението е извършено от нелигитимен орган, в противоречие с изискванията на чл.338 и чл.339 КТ. Посочил е, че съгласно чл.339 ал.2 КТ при прекратяване на трудово правоотношеине, възникнало въз основа на избор, необходимото изявление на работодателя следва да се замени от това на избирателното тяло; съгласно чл.25 ал.9 т.1 Устава на МФ „Подкрепа“ органът по избиране на председател и зам. председател е националната конференция – и това е избирателното тяло по чл.339 ал.2 КТ; в случая решението за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е взето не от конференцията, а от Федеративния съвет на МФ „Подкрепа“ – който, съгласно чл.27 ал.6, може да освобождава предсрочно членове на изпълнителния съвет или председателя или членове на федералната контролна комисия – но не и зам. председателя на МФ „Подкрепа“ – каквато длъжност е заемала ищцата.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроса “при прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор, с работодател юридическо лице – сдружение с нестопанска цел, в конкретния случай синдикална организация – МФ „Подкрепа“ към КТ „Подкрепа“ -следва ли процедурата по прекратяване на ТПО да бъде съобразена със съответния устав на юридическото лице и при съобразяване с изричната разпоредба на чл.338 КТ, или се прилагат общите разпоредби на КТ за прекратяване на ТПО?“. Твърди и, че решението е очевидно неправилно по изложените в касационната жалба оплаквания за неговата незаконосъобразност.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Касаторът не сочи практика, във връзка с която да е налице твърдяното противоречие – поради което и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. От друга страна, не се касае и за хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съществуват ясни законови разпоредби /чл.340 КТ/ и задължителна практика /реш.№.408/26.07.10 по г.д.№.168/09, III ГО/, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. В случая въззивният съд изрично се е позовал на цитираната по-горе правна норма и в съответствие с нея и наличната задължителна практика е изследвал предпоставките, при които, съгласно разпоредбата на чл.27 ал.6 от Устава на МФ „Подкрепа“ вр. с чл.29 ал.2 от Устава на КТ“Подкрепа“, е предвидено предсрочно прекратяване на възникналото въз основа на избор трудово правоотношение на ищцата за длъжостта зам. председател. Същевременно налице са и самостоятелни решаващи мотиви на въззивната инстанция, съгласно които уволнението е незаконно и като извършено от нелигитимен орган – в отклонение от изискванията на чл.338 и чл.339 КТ.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски пред ВКС, които, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, възлизат на 1604лв.
Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.03.18 по описа на СГС, III Вс., по г.д.№.7928/17.
ОСЪЖДА МФ“Подкрепа“ към КТ“Подкрепа“ да плати на Е. Т. Б., ЕГН [ЕГН], 1604лв. /хиляда шестотин и четири лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: