О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
Гр.С., 16.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.931 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./ срещу решение №.222/13.12.16 по г.д.№.541/16 на Апелативен съд [населено място] – с което е потвърдено решение №.889/17.06.16г. по г.д.№.3915/13 на Пловдивски окръжен съд, ІІс., за отхвърляне на предявеният иск по чл.28 ал.1 З. /отм./ за отнемане в полза на държавата на имоти, моторни превозни средства /МПС/ и парични суми.
Ответните страни М. Д. С., Р. С. Спиртова и [фирма] оспорват жалбата; претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск по чл.28 ал.1 З. /отм./ за отнемане на имоти, МПС и парични суми е неоснователен, тъй като не е налице фактическия състав на чл.4 от З./отм./. Безспорно ответниците физически лица са осъдени с влязла в сила присъда за престъпления по чл.321, чл.243 ал.1 НК, чл.244 ал.1 пр.1 и 2 НК– които попадат в кръга на изброените в чл.3 ал.1 от закона /т.15 и т.21/ – като проверяваният период е съответно 1985-2009г. за М.С. и 2004-2009 за Р.Спиртова. За да се уважи искане по чл.28, обаче, е необходимо да се установи връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото имущество, времето на осъществяването й и придобитото имущество, при липса на законен източник. В разглежданото искане няма заявени фактически твърдения за получени конкретни доходи от или във връзка с престъпната дейност на ответниците, респективно за размера на такива доходи и времето на получаването им – като доказателства в тази насока не са събирани. Съдът е посочил, че законът не регламентира отнемане на имущество с неустановен произход, а отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност – чл.4 ал.1 З. /отм./, като за да се установи наличие на причинна връзка – пряка и косвена – между престъпната дейност и придобитото имущество, в тежест на ищеца е да установи към момента на придобиване на всеки обект от имуществото на ответниците на каква стойност е, какви средства са вложени в него от ответниците, те от законен източник ли са, какви са били доходите и разходите по същото време на извършителя, съответно на семейството му.. В случая недвижимите имоти и МПС, посочени като придобити в мотивираното искане, вкл. отчуждените впоследствие, са придобити в значителен период преди периода, в който е извършвана престъпната дейност, за която ответниците са осъдени. От друга страта, от доказателствата по делото не може да се направи извод за каквато и да е връзка между тяхното придобиване и установената престъпна дейност, за която ответниците са осъдени. Сумите, чието отнемане се иска, също нямат произход от престъпна дейност. Ответницата Спиртова не е влагала средства от установената престъпна дейност нито при придобиването на дружествените дялове на [фирма], нито е внасяла такива средства в имуществото на дружеството. Имуществото, придобито от ответното дружество, вкл. отчужденото, не е придобито с доходи от каквато и да е престъпна дейност и не подлежи на отнемане по реда на З./отм./ предвид липсата на основанията на чл.4 ал.6 и сл.; значителна част от вложените от дружеството средства за придобиване на имущество са кумулирани от търговската му дейност, а предоставените такива от Р.Спиртова не са свързани с извършваната от нея престъпна дейност. Сумите, открити по банкова сметка на М.С., също нямат произход от престъпна дейност /сумата 12934,95евро е неусвоена част от отпуснат банков кредит от [фирма] и няма как да има връзка с установената престъпна дейност/. В мотивираното искане на К. няма твърдения и не са ангажирани доказателства – при нейна тежест на доказване – да е бил придобит какъвто и да е доход от визираната престъпна дейност, който да е вложен в придобиването на имущество. Комисията не е посочила каква е връзката между извършеното престъпление и придобитото имущество – а съгласно ТР 7/13 следва да е налице връзка между установната престъпна дейност по чл.3 ал.1 и придобитото имущество – като тази връзка е необходимо условие за уважаване на искането по чл.28 З./отм./. При тези обстоятелства, поради липса на твърдения и доказателства за наличие на такава връзка между установената престъпна дейност и придобитото имущество, не е налице основната предпоставка за уважаване на иска.
К. се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Изложението по чл.284 ал.3 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт в своя пунк първи, а в пункт втори е конкретизиран въпроса ”следва ли да се отнема имущество, придобито преди периода на престъпната дейност?” – като се сочи, че същият е разрешен в противоречие със задължителната практика /реш.№.289/ 19.12.14 по г.д.№.612/14, ІІІ ГО, реш.№.1/23.03.11 по г.д.№.697/10, реш.№.463/28.07.11 по г.д.№.463/10, ІІІ ГО, реш.№.53/ 19.02.13 по г.д.№.1324/12, ІV ГО/.
Настоящият състав намира, че основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението в своя пункт първи не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Не е посочен ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос-вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба /това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид/, а от друга страна проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба – а не в настоящата фаза на предварителна селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК; т.1 ТР №.1/09 от 19.02.10 ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното липсва надлежно сезиране с правен въпрос, по който съдът да дължи произнасяне.
Във връзка с формулирания в пункт втори от изложението въпрос, основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната /напр.реш.№.1/21.03.11 по г.д.№.697/10, ІV ГО, реш.№.53/19..02.13 по г.д.№.1324/12, ІV ГО/ при предявена претенция за отнемане на имущество по З. (отм.) подлежи на обследване и отнемане и имуществото, придобито преди извършване на престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда. В. съд не се е отклонил от тази практика. Той не е приемал, че придобито преди извършването на престъпната дейност имущество не подлежи на обследване и отнемане /доколкото е коментирал времето на придобиване на съответните имоти и МПС, е отбелязал, че те са придобити далеч във времето преди извършване на престъпната дейност/. Изложените от съда решаващи мотиви във връзка с отхвърлянето на иска са свързани с друго – с липсата на връзка между конкретната престъпна дейност и придобитто имущество – както на надлежно заявени твърдения за такава, така и на каквито и да е доказателства в тази връзка. Предвид изложеното не се касае за хипотеза на отклонение от задължителната практика на ВКС и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
С оглед на всичко посочено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора пред ВКС, на ответната страна [фирма] се дължат направените пред касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар в размер на 20000лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.222/13.12.16 по г.д.№.541/16 на Апелативен съд [населено място].
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], [улица].9, ет.5, със съдебен адрес [населено място], [улица].67, да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] 4190, общ.П., обл.П., [улица].12, със съдебен адрес [населено място], [улица].5, ет.3, адв. И. Д., на основание чл.78 ал.2 ГПК 20000лв. /двадесет хиляди лева/ разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: