О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
Гр.София, 01.11.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …, като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.3756 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.105/14.11.19 по г.д.№.808/18 на Апелативен съд София, 4с., е потвърдено определение от 16.10.17 по г.д.№.17145/13 на СГС, І-3с., за осъждане на М. Л. Д. да плати на Ц. А. П. 866,67лв. разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.4 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от М. Л. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна Ц. А. П. оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не съдържа мотивирано изложение на касационните основания по чл.284 ал.1 ГПК – което е и самостоятелно основание за недопускане на касация.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че при прекратяване на делото ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, като в случая същите съставляват такива за адвокатско възнаграждение. Представеният договор за правна помощ съдържа отразяване, че плащането на договорената сума е извършено в брой – и поради това има характер на разписка съгласно т.1 ТР 6/6.11.13 по тълк.д. №.6/12, ОСГТК на ВКС. Доколкото в него не е отбелязано друго, въззивната инстанция е приела, че всеки от тримата ответници е платил по 1/3 от вписаните 2600лв. – т.е. по 866,67лв., като срещу този размер не е направено възражение за прекомерност. При тези обстоятелства първоинстанционното определение за присъждане на горната сума при условията на чл.78 ал.4 ГПК е намерено за правилно и законосъобразно.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материално- правен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК – при евентуалното разглеждане на касационната жалба по същество – не и в настоящата фаза на селекция по тези критерии /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.105/14.11.19 по г.д.№.808/18 на Апелативен съд София, 4с.
Определението е окончателно.