О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
Гр.София, 01.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3917 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. К. срещу решение №.4999/23.07.18 по г.д.№.16207/17 на Софийски градски съд, III Вс.-с което е потвърдено решение №.20117/5.12.16 по г.д.№.23979/16 на СРС, II ГО, 66с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.
Ответната страна „Българска фондова борса София“ЕАД оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице основанието на чл.325 ал.1 т.2 КТ за уволнение на ищцата, тъй като, след като предходното й уволнение е било признато за незаконно и е била възстановена на работа от съда, не се е явила да я заеме в срока по чл.345 ал.1 КТ. Отразил е, че същият тече от получаване на изпратено от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Посочил е, че целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение, е както с оглед защита интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви на време да я заеме – т.е. да постави началото на срока по чл.345 ал.1 КТ, да установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато, обаче, от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че той е узнал за решението, то независимо от това дали е получил в последващ момент нарочно уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването на страната. В случая по молба на ищцата, подадена чрез пълномощника й адв.Б.В., е било образувано частно изпълнително дело за събиране на разноските, присъдени с влязлото в сила решение за отмяна на предходното уволнение и възстановяването на работа. Доколкото за образуването му тя е подписала изрично пълномощно на адвоката си Б.В. на 27.01.16, съдът е приел, че най-късно към тази дата е узнала за горното решение. При тези обстоятелства срокът по чл.345 ал.1 КТ е започнал да тече на 27.01.2016 и е изтекъл преди ищцата да получи съобщение от съда /на 19.04.16/ и преди да подаде подаде молба до работодателя /на 22.04.16/ за заемане на предишната си работа. Полученото в един значително по-късен момент уведомление от съда е без значение, тъй като съобразно чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения срокът е започнал да тече от узнаването. При това положение издадената на 29.02.16 заповед за уволнение на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ е законосъобразна.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС /т.1/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /т.2/: 1.“Тече ли двуседмичен срок за работника от узнаването, че е съдебно възстановен с влязъл в сила съдебен акт, или от издаването на съобщение за възстановяване по реда на чл.345 ал.1 КТ? /реш.№.1595/05, III ГО, реш. №.2175/05, III ГО, реш.№.298/28.04.10 по г.д.№.3972/08, IV ГО, реш.№.506/ 12.06.00 по г.д.№.1496/99, III ГО, реш.№.2175/21.12.05 по г.д.№.1713/03, III ГО, реш.№.545/7.06.001 по г.д.№.1559/00, III ГО, реш.№.252/31.03.00 по г.д. №.1269/99, III ГО, реш.№.935/26.09.03 по г.д.№.245/02, III ГО, реш.№.184/ 05, III ГО, реш.№.313/99, III ГО/; 2.“Налице ли е основание за уволнение на работника поради неявяване /чл.325 ал.1 т.2 КТ/, когато същият се е явил да заеме длъжността, на която е съдебно възстановен, в срока по чл.345 ал.1 КТ, но е установено, че същият е узнал за възстановяването на по-ранна дата? От кога тече двуседмичният срок за работника да заеме длъжността, на която е съдебно възстановен – от узнаването на съдебнияя акт, с който е възстановен, или следва да се изпълни изискването на КТ и съдът да издаде нарочно съобщение по чл.345 ал.1 КТ, за да започне да тече срока за работника?“. Сочи се и, че решението е очевидно неправилно, тъй като е игнорирано изричното изискване на чл.345 КТ и дългогодишната и устойчива съдебна практика на ВКС по въпроса – и съставлява недопустимо дописване на закона чрез включване на хипотези, каквито той не съдържа.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика, в това число задължителна – реш.№.298/28.04.10 по г.д.№.3972/08, IV ГО по чл.290 ГПК за уеднаквяване на практиката, съдът е този, който следва да изпрати съобщение на работника или служителя по смисъла на чл.345 ал.1 КТ, и след получаването му от последния тече срокът по посочената правна норма; когато такова съобщение не е изпратено, срокът започва да тече от момента, в който работникът се е явил в предприятието, за да заеме длъжността си. Така разгледаните хипотези не обхващат случая, когато, въпреки че не е изпратено съобщение от съда, работникът несъмнено е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа. Въззивната инстанция също е изходила от цитираната по-горе принципна постановка – посочвайки изрично, че срокът тече от получаване на изпратено от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, а при неизпращане на такова – от явяването. Едновременно с това, обаче, в съответствие с друга задължителна практика, доразвиваща предходната относно хипотеза на узнаване по друг начин, независимо от получено впоследствие съобщение от съда, при отчитане на разпоредбата на чл.8 КТ за добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения /реш.№.361/21.12.12 по г.д.№.105/12, IV ГО, реш.№.440/10.06.10 по г.д.№. 537/09, IV ГО, реш.№.228/29.09.16 по г.д.№.1559/16, IV ГО, реш.№.179/ 26.05.14 по г.д.№.7263/13, IV ГО, и др./, е приела, че в последния случай, при безсъмнено установяване, че работникът е узнал за решението, срокът тече от узнаването. Изложените в тази връзка мотиви относно целта на разпоредбата – която е в защита както на интереса на работника /да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно/, така и на работодателя /да съкрати, преобразува или назначи друго лице на длъжността, ако възстановеният работник не се яви на работа/ – са също в съответствие с наличната задължителна практика на ВКС, цитирана по-горе. Предвид изложеното не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС, а въпросът дали е налице безсъмнено установяване на узнаване на решението е такъв на конкретна преценка на фактите и доказателствата по делото. Такава в случая е извършена, обоснована е и не е произволна /самата ищца в обясненията си по реда на чл.176 ГПК (в с.з. на 21.09.16г. на СРС-стр.116-117) признава неизгодния за нея факт, че е узнала, че е възстановена на работа, много повече от два месеца преди 19.04.16 (датата на връчване на съобщението на съда) – сочи, че още през м.11.2015 е видяла на интернет страницата на ВКС определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението за отмяна на уволнението й и възстановяване на работа; същевременно доказателства за установяване на твърдени в защитната й теза факти (чието установяване е в нейна тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК) не са ангажирани/. Предвид изложеното, не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Относно формулираните в контекста на чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпроси, свързани с началния момент на срока по чл.345 ал.1 КТ, в това число в хипотеза, когато работникът е узнал за решението на по-ранна дата от тази на полученото съобщение по чл.345 ал.1 КТ, основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Във връзка със същите е формирана задължителна практика на ВКС, цитирана по-горе /реш.№.361/21.12.12 по г.д.№.105/12, IV ГО, реш.№.440/10.06.10 по г.д.№.537/09, IV ГО, реш.№.228/29.09.16 по г.д.№.1559/16, IV ГО, реш.№.179/ 26.05.14 по г.д.№.7263/13, IV ГО, и др./, която не се нуждае от промяна или осъвременяването /т.4 ТР 1/10 ОСГТК на ВКС/. Съгласно същата срокът по чл.345 ал.1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение-от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването; разпоредбата, задължаваща съда да уведоми работника за влязлото в сила решение, е предвидена както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на работа; изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл.345 ал.1 КТ, т.е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа; когато от доказателствата по делото, обаче, е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо от това дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения тече от момента на узнаването. Въззивният съд изрично е цитирал тази практика и я съобразил в решението си. Поради това и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат 960лв. за платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.4999/23.07.18 по г.д.№.16207/17 на Софийски градски съд, III Вс.
ОСЪЖДА Е. Х. К., ЕГН [ЕГН], да плати на „Българска фондова борса-София”АД, ЕИК[ЕИК], 960лв. /деветстотин и шестдесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: