О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 726
Гр.София, 01.11.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.1792 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Зауба“ЕАД срещу решение №.21/14.01.19 по г.д.№.636/19 на Окръжен съд Перник – в частта, с която, след частична отмяна на решение №.549/14.06.18 по г.д.№.4455/17 на РС Перник, е уважен предявения срещу касатора обратен иск за солидарното му осъждане с „Лиел Констракшън“ЕООД да плати на [община] 3000лв. при условие, че те бъдат заплатени от общината на В. И. Г..
Ответната страна [община] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният срещу касатора обратен иск е основателен за сумата 3000лв. – съставляваща разлика над уважения размер 5000лв. до предявения 8000лв.- тъй като е уважил и главния иск за същата. Първоинстанционното производство е образувано по претенция с правно основание чл.49 ЗЗД срещу [община] с искане за заплащане на 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди от счупване на лявата ръка на ищцата В.Г., настъпило при падането й върху заледен участък на уличната мрежа; общината е привлякла като трети лица помагачи „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“АД, предявявайки срещу тях обратен иск с твърдения, че не са изпълнили възложената им работа по почистването. С постановеното решение РС Перник е приел, че предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на [община] са налице /не е изпълнила законовото си задължение да поддържа улицата, на която е станало падането, в безопасно за придвижване на пешеходци състояние/ и я е осъдил да плати 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди /искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 8000лв./–като същевременно е намерил за основателен и обратния иск срещу изпълнителя на възложеното работа /“Лиел Констракшън“ ЕООД и Зауба“АД като изпълнители под формата на консорциум, организиран като гражданско дружество ДЗЗД Перник Комунал/, осъждайки двете дружества да платят солидарно на общината същата сума при условие, че тя я плати на ищцата. Така постановеното решение е било обжалвано само от В.Г.-в отхвърлителната му част /жалбата на „Зауба“АД е била върната с влязло в сила разпореждане от 14.092018г./, и жалбата й е намерена за основателна. Въззивната инстанция е посочила, че спорът е концентриран около въпроса за тежестта на уврежданията на здравословното състояние на пострадалата и преценката на претърпените болки и страдания, вкл. продължаващите такива, във връзка с определяне на размер на обезщетението /т.е. спорът е по прилагането на чл.52 ЗЗД/. Съдът, позовавайки се на критериите по ППВС 4/68г., в това число препращайки към мотивите на първата инстанция относно фактическите констатации във връзка с увреждането, е приел, че вследствие на падането ищцата е получила травматично увреждане – счупване на олекранона /крайното възвишение/ на лявата лакътна кост, намиращо се в областта на лакътната става, претърпяла е две оперативни интервенции /за поставяне на остеосинтезен материал и за изваждането му/, търпяла е по-силни болки в първите дни след тях, носила е гипсова имобилизация за 35дни след първата операция, след махането й отново е имала интензивни болки при рехабилитацията, възстановителният период е протекъл за 180 дни, през които е ползван болничен отпуск, като счупването е зарастнало напълно и движенията на ставата са възстановени. Същевременно е посочил, че първата инстанция не е отчела в достатъчна степен търпените във връзка с травмата болки и страдания, вкл. битовите и хигиенни неудобства, нуждата от чужда помощ при дейности като хранене, тоалет и др., усложненията предвид необходимостта от поставяне на допълнителни външни тела за закрепване и наместване на костта и последващото им изваждане, обществено-икономическите условия в страната. При тези обстоятелства е формиран извод, че дължимото обезщетение възлиза на 8000лв., първоинстанционното решение е отменено в отхвърлителната му част и [община] е осъдена да плати допълнително още 3000лв. обезщетение – респективно за същите е уважен и обратния иск срещу касатора.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. „Ако работата за изработка е приета без забележки, може ли на по-късен етап да се търси отговорност на изпълнителя /реш.№.9/ 27.03.13 по г.д.№.260/12, ІV ГО, реш.№.5/15.03.10 по т.д.№.390/09, І ТО, реш.№.1100/4.07.03 по г.д.№.1876/02, І ГО, реш.№.1661/6.12.99 по г.д. №.972/99, І ГО/; 2.“Следва ли въззивният съд да изследва правнорелевентните обстоятелства как са изпълнени възложените работи, след като възложителят вече е приел изработеното?“.
Настоящият състав намира, че изведените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставените въпроси не са били предмет на изследване от въззивната инстанция, тя не ги е обсъждала и не е излагала изрични мотиви по тях. Предвид изложеното те са неотносими към решаващата й воля, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не биха могли да обосноват допускане на касационно обжалване. Само за пълнота следва да се посочи, че задължение за подобно обсъждане въззивният съд не е и имал, тъй като отнесеният пред него спор касае единствено размера на дължимото обезщетение – не и въпроса за наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците /в това число на касатора/ – който вече е бил разрешен с влязлото в сила първоинстанционно решение в осъдителната му част.
С оглед на изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.21/14.01.19 по г.д.№.636/19 на Окръжен съд Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: