Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
Гр.София, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1370 по описа за 2018., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. М. срещу решение №.1611/15.12.17 по г.д.№.2465/17 на Пловдивски окръжен съд, IХс., в частта, с която е потвърдено решение №.253/19.07.17 по г.д.№.96/17 на Карловски районен съд, 2гр.с., в частта му относно определяне на режим на лични контакти на малолетното дете Т. К. А. с майката Ц. Д. М. както следва – всяка втора събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, половината от Коледната и Великденската ваканция, половината от времето на официалните празници и времето на личните празници на майката – рожден ден и имен ден. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответната страна К. Т. А. оспорва жалбата.
С определение №.729/5.11.18 по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване във връзка със задължението на съда да следи служебно изцяло за интереса на детето и за приложението на материалния закон.
В задължителната практика на ВКС /ППВС №.1/74, ТР №.1/13 на ОСГТК на ВКС, реш.№26/02.03.10 по г.д.№.598/09, IV ГО, реш.№291/ 07.11.12 по г.д.№115/12, III ГО, реш.№.217/27.05.15 по г.д.№.6851/14 на ВКС, ГК, IV и много други/ трайно и безпротиворечиво се приема, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето- а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Той трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители.
В разглежданата хипотеза страните са бивши съпрузи, като след прекратяване на брака им родителските права по отношение на двете им деца Т. /родена на 22.12.09/ и Т. /роден на 15.07.09/ са предоставени на майката. С въззивното решение /в частта му, по която не е допуснато касационно обжалване/ на основание чл.59 ал.9 вр. с ал.4 СК по искане на бащата е постановено изменение във връзка с детето Т. – с оглед на факта, че то е останало да живее преимуществено в жилището, където страните са живели до развода-в дома на родителите на баща си, съответно с него – родителските права са предоставени на бащата. При определяне на режима на лични контакти с майката въззивната инстанция /както и първата/ е възприела изцяло предложения в исковата молба на К.А. такъв /предвиждащ регулярни контакти един уикенд през месеца/ – без да изложи каквито и да е мотиви дали същият е подходящ и съобразен с интереса на детето. На практика е утвърден твърде стеснен режим на контакти – без ограничаването да е обосновано със съответни причини и без да се отчита перспективата в отношенията на детето с двамата родители.
От събраните по делото доказателства /в това число свидетелски показания, заключение и разпит на вещо лице психолог, социален доклад, изслушване на детето/ се установява, че между родителите липсва адекватна на ситуацията комуникация, налични са лоши и неизяснени отношения и това влияе върху емоционалното състояние на детето. То е психомоторно напрегнато, на моменти плачливо /което е обусловено от ситуацията, в която е поставено/, неудовлетворено; налице са индикации на повишени нива на опасения, тревоги и безпокойство; разстроено е от това, че е ангажирано емоционално и физически в конфликтите на родителите си. По отношение на него от тях не са били прилагани поведенчески мерки, които да променят начина им на общуване в положителна посока. В резултат детето е изключително емоционално натоварено, самото то има затруднени в справянето със ситуации, в които се разискват отношенията между него и родителите му, респективно заеманата от него позиция и изграденото мнение – което е напълно обяснимо предвид незрялата възраст, в която се намира /характерни за възрастовата група, към която Т. се числи, са емоционална и личностна незрялост, което определя и наличните незрели поведенчески механизми/. Поддържаните във времето дисхарнонични отношения между родителите водят до повишената активност на майката за връзка с дъщеря й и до понижената активност на бащата в посока осъществяване на емоционалната връзка с майката. Той е спокоен от избора на детето си да живее при него и е в по-близки взаимоотношения с него. От друга страна, контактите на последното с майката са спорадични, по-скоро по задължение, без желание за общуване, понякога съпроводено с отправяне на обиди към нея. Майката се чувства безсилна и безпомощна от факта, че дъщеря й не живее при нея и въз основа на тези свои усещания има поведение, което и тя самата трудно контролира и вероятно не си дава сметка, че именно тези действия не са приятни на детето /пресреща го на улицата, търси го в училище, за да му дава различни неща и разговаря с него, понякога му се кара и вика – като детето само заявява, че причината за това поведение е, че майка му няма друг вариант да се види с него (т.е. осъзнава и си обяснява причината)/. Въпреки това вещото лице психолог е категорично, че синдром на родителско отчуждение все още няма и е налице емоционална и вербална заявка, която говори за желание да се осъществяват съответни отношения с майката /детето заявява, че ако би могло да промени нещо, това би било поведението на майка му, в това число да премахне карането/. Изрично е посочило, че въздействието и на двамата родители следва да е съобразено с възрастта, разбиранията и емоционалните нагласи на дъщеря им, като въпреки данните, че бащата и разширеният му кръг от роднини я насърчават да се среща с майка си, липсата на адекватна комуникация между майка и дете говори вероятно за некачествено насърчаване.
При така установените обстоятелства по делото настоящият съдебен състав намира, че интересите на малолетното дете налагат при определянето на режима на лични контакти с майката най-напред да се постанови един преходен период от време – в случая от шест месеца – през който всеки втори и четвърти петък в месеца, в удобно за детето време според ангажираността му в училище, личните контакти с майката да се осъществяват в присъствието на психолог в съответната дирекция „Социално подпомагане” – в случая Дирекция „Социално подпомагане” Карлово. Целта е с помощта и подкрепата на компетентен специалист от една страна постепенно да се възстанови доверието и желанието на детето за осъществяване на контакти с майката, а от друга – да се помогне на майката да намери верния подход, за да установи пълноценен контакт – който всички данни по делото сочат, че тя желае. Затова обаче са необходими и усилията на бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права, и на неговия разширен кръг от роднини, които следва да положат максимални усилия и реално да съдействат за възстановяване на връзката между майка и дъщеря. Те следва да осъзнаят, че пълноценната връзка на детето с неговата майка е решаваща за формиране на характера и ценностната система на детето и е от съществено значение за неговото спокойствие, сигурност и благополучие – още повече, че в настоящия момент то е в незряла възраст и в натоварено емоционално състояние. При подходяща помощ от психолог и установяване на добра комуникация на родителите–които съвместно и пълноценно да си съдействат и упражняват родителските ангажименти, състоянието на детето би било подобрено, то не би имало повод да прави собствен избор и дори не би имало нужда от определения от съда режим на контакти, за да осъществява такива свободно, нормално и пълноценно и с двамата си родители.
След изтичане на преходния период, настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи обичайния режим на лични отношения за всички непълнолетни деца /предвиждащ на месец два уикенда за срещи-а не един/ – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00часа в събота до 18.00часа в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и половината от Коледната и Великденската ваканции, половината от времето на официалните празници и по време на личните празници на майката – рожден ден и имен ден.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №.1611/15.12.17 по г.д.№.2465/17 на Пловдивски окръжен съд, IХс, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.253/ 19.07.17 по г.д.№.96/17 на Карловски районен съд, 2гр.с., в частта му относно определяне на режим на лични контакти на малолетното дете Т. К. А. с майката Ц. Д. М., вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката Ц. Д. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].1, и детето Т. К. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].16, както следва:
ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на обявяване на решението – срещите да се осъществяват всеки втори и четвърти петък от месеца в присъствието на психолог в Дирекция „Социално подпомагане” Карлово.
СЛЕД ТОЗИ ШЕСТМЕСЕЧЕН ПЕРИОД – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00часа в събота до 18.00 часа в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и половината от Коледната и Великденската ваканции, половината от времето на официалните празници и по време на личните празници на майката – рожден ден и имен ден.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане” Карлово.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: