О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
Гр.С., 15.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.404 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.689/3.12.18 по ч.г.д.№.532/18 на Окръжен съд Добрич е потвърдено определение №.2329/12.10.18 по г.д.№.650/18 на Районен съд Добрич, с което молба на касатора по чл.248 ГПК във връзка с решение №.762/18.07.18 по г.д.№.650/18 на Районен съд Добрич в частта му за разноските е оставена без разглеждане като недопустима.
Постъпила е частна касационна жалба от И. В. И. като баща и законен представител на детето Х. И. В., в която се твърди, че определението е постановено в противоречие със законовите разпоредби и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, като се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроси /общо 23бр./, свързани с различията в хипотезите на чл.248 ал.1 пр.1 и пр.2 ГПК и предпоставките за изменение на решение в частта за разноските, тълкуването на постъпилото искане по чл.248 ал.1 ГПК, характера на исковете по чл.143 и чл.149 СК, връзката между присъждането на държавна такса по иск за издръжка и дължимостта на разноски по него.
Ответната страна Т. Х. Р. не взема становище.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че първоинстанционното
решение е постановено по искове във връзка със спор относно родителски права по чл.127 ал.2 СК и по иск за издръжка за минало време по чл.149 СК. След разграничение на съдържащите се в чл.248 ГПК хипотези, съдът е намерил, че в разглеждания случай е налице формирана воля за неоснователност на претенцията за разноски – поради което и предявеното искане за допълване по същността си е такова за изменение на решението в частта за разноските. При това положение то правилно е било оставено без разглеждане предвид разпоредбата на чл.80 ГПК и липсата на представен списък с разноски.
Като се имат предвид изложените от въззивната инстанция мотиви, част от изведените въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства/ – не са общи и абстрактни /а конкретни въпроси по делото, свързани с фактите и обстоятелствата на случая/ и не са свързани с решаващата воля на съда /не са били предмет на обсъждане и изрични митиви във връзка с тях не са били излагани/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса за приложимостта на т.9 от ТР 6/12 и необходимостта от представяне на списък с разноски при искане за допълване на решението. В отговор на същия трябва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС, в това число цитираната, липсата на произнасяне по цялото искане на касатора е непълнота, която следва да бъде отстранена по реда на чл.248 ал.1 ГПК; налице е първата хипотеза на разпоредбата – поради което и, при пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски, правото да се иска допълване не се преклуди при непредставяне на списък по чл.80 ГПК – в този смисъл е и т.8 ТР 6/12 ОСГТК на ВКС, респективно т.9 ТР 6/12 ОСГТК на ВКС отграничава от тази хипотеза случая на искане за изменение на решението в частта за разноските.
Въззивният съд е процедирал в отклонение от така дадения отговор на правния въпрос. Макар да е посочил, че в предявената по реда на чл.248 ГПК молба се иска допълване на решението в частта за разноските, неправилно е приел, че тя съставлява такава за изменението му и необходима предпоставка за произнасянето по нея е представяне на списък с разноски. В молбата касаторът изрично е заявил, че в първоинстанционното решение липсва произнасяне в частта за дължимите разноски предвид изхода по разгледаните искове за издръжка; посочил е и, че те не са от кръга на съдебната администрация – поради което и във връзка с тях има право на разноски – в който смисъл моли да се допълни решението. От друга страна със същото, излагайки мотиви относно разноските, първоинстанционният съд е коментирал единствено производството по чл.127 ал.2 СК – и е посочил, че доколкото то представлява спорна съдебна администрация, а не исков процес, разноските следва да се понесат от страните така, както са направени – поради което и не трябва да се присъждат такива в полза или тежест на която и да е от тях. Съдът не е обсъждал обстоятелството, че предмет на разглеждане, освен претенции по чл.127 ал.2 СК, е и иск за издръжка, в това число за минал период – респективно не е излагал въобще мотиви във връзка с това, с оглед изхода на спора по този иск, дължат ли се разноски или не. На практика липсва произнасяне по цялото направено искане за разноски и при надлежното подаване на молба за допълване на решението в тази част приетото, че непредставянето на списък с разноски прави молбата по чл.248 ал.1 ГПК недопустима, е в отклонение от практиката на ВКС и е довело до постановяване на незаконосъобразен акт. Същият следва да бъде отменен, а делото – да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на молбата за допълване на решението в частта за разноските предвид изхода на спора по претенцията за издръжка.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №.689/3.12.18 по ч.г.д.№.532/18 на Окръжен съд Добрич и потвърденото с него определение №.2329/12.10.18 по г.д.№.650/18 на Районен съд Добрич.
ВРЪЩА делото на РС Добрич за разглеждане по същество на молба вх.№.14462/20.07.18 по чл.248 ал.1 ГПК на И. В. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: