13
Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
Гр.София, 08.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1829 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение №.57/15.02.19 по г.д.№.553/18 на Окръжен съд София – с което е потвърдено решение №.46/27.04.18 по г.д.№.516/16 на Районен съд Пирдоп за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че Държавата има вземане, предмет на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №.181/14.04.16 по ч.г.д.№.178/16 на РС Пирдоп, съставляващо 14083,18лв. финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ №.08-12-104/27.08.08, 1932,57лв. лихви за периода 31.01.14-8.06.15, законна лихва считано от 8.06.15г. до окончателното изплащане. Поддържа се, че по делото безспорно е установено наличието на претендираното частно държавно вземане във връзка с констатирана нередност по горецитирания договор, но съдът неправилно е приел, че то е погасено по давност. Претендира се отмяна на решението и уважаване на иска ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна Народно читалище „Х.Н.Д.Палавеев-1869“, [населено място], оспорва жалбата.
Третото лице помагач Министерски съвет, Дирекция “Добро управление“, не взема становище.
С определение №.727/1.11.19 по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпрос за началния момент на давността по отношение на процедури, свързани с определяне и налагане на финансови корекции във връзка с „нередности“, установени в операции или оперативни програми, финансирани в Република България със средства от Европейския съюз.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният иск, макар и основателен, е погасен по давност. За да достигне до този извод е приел, че на 27.08.08г. между Министерството на държавната администрация и административната реформа в качеството му на управляващ орган на Оперативна програма „Административен капацитет“ /УО на ОПАК/ и ответника като бенефициент е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект “Граждански парламент-модел за одобряване организацията на работа, контрол и мониторинг при превенция на корупцията и повишаване на отчетността на общинската администрация „Копривщица“”, по силата на който ОУ на ОПАК се задължава да отпусне безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта на бенефициента, а последният – да го изпълни при спазване изискванията на договора. В рамките на проекта ответникът е провел процедура за избор на изпълнител за извършване на услуга „Предпечат, печат и доставка на рекламно-информационни материали и бюлетини“, в резултат на което е сключил договор за услуга с определения изпълнител на стойност 39783лв. без ДДС. Съдът е приел, че процедурата е била проведена в нарушение на законовите изисквания /извършено е договаряне по чл.12 ал.1 т.2 б.“а“ ПМС №.55/12.03.07 (пряко договаряне) вместо при условията на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП//отм./ чл.1 ал.2 т.3 /ред.ДВ 53/06/ посредством възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс съгласно чл.3 ал.2 НВМОП/отм./, доколкото не са били налице условията на чл.53 ал.1 НВМОП /отм./ за възлагане на поръчката чрез договаряне с покана/ – което съставлява „нередност“ по смисъла на чл.15.1. от Общите условия към процесния договор /“нередност“ е налице при всяко нарушение на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопанския субект, което има или би имало като последица нанасяне на вреди на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет – чл.2 пар.7 от Регламент /ЕО/ №.1083/06 на Съвета за определяне на общи разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд/ и е основание за налагане на финансови корекции съобразно приетата с ПМС 134/10 методология. Доколкото налагането на финансови корекции не е обусловено от реално настъпване на вреди, съдът е намерил за неоснователен доводът на ответника за недължимост на сумата поради липса на финансови последици от нарушението; за неотносим към преценката е намерен и изхода на воденото срещу председателя на читалището административно-наказателно производство по повод наложена му глоба. При това положение е прието, че за държавата е възникнало вземане срещу ответника за възстановяване на разходи в резултат на наложена финансова корекция във връзка с установена нередност при определяне на изпълнител на цитираната по-горе услуга. То, обаче, е намерено за погасено по давност. Посочено е, че приложима е общата 5-годишна такава /чл.110 ЗЗД/, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114 ЗЗД/. Прието е, че, предвид естеството на вземането, произтичащо от увреждане в резултат на неправомерни действия, то е възникнало с установяването на нарушението – от който момент е започнала да тече и погасителната давност /чл.114 ал.3 ЗЗД/. В случая нарушението е установено на 14.02.11 – когато е съставен доклада на АДФИ относно изпълнението на проекта, в който е констатирано извършеното нарушение във връзка с определянето на изпълнителя на услугата. От момента на установяването на нарушението /14.02.11г./ до подаването на заявлението по чл.417 ГПК /7.04.16г./ 5-годишният давностен срок вече е бил изтекъл и не са установени обстоятелства, които да водят до спирането или прекъсването му. Предвид изложеното, поради погасяване на претенцията за главното вземане за финансова корекция по давност и с оглед акцесорния характер на тази за лихви, искът по чл.422 ГПК е намерен за неоснователен.
В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
В случай, в който финансовите корекции от страна на държавите-членки се прилагат във връзка с разходи, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, те съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) №.2988/95 на Съвета – който установява общи правила за контрол и налагане на санкции с цел защита на финансовите интереси на Съюза /реш. СЕС от 26 май 2016 година по съединени дела C 260/14 и C 261/14 относно тълкуването на чл.98 пар.2 ал.1 изр.2 Регламент 1083/06/ и представлява пряко приложимо право за държавите-членки. В чл.3 от регламента /към който изрично препраща и чл.10 ал.7 от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“/ са предвидени два срока за давност с начални периоди както следва: срок за давност за процедурите /четири години/ – който тече от момента, в който нередността по смисъла на член 1 параграф 1 е извършена и се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия (legal proceedings), отнасящи се до нередността /срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва/, и срок за изпълнение на решението, налагащо административната санкция /три години/, който започва да тече от деня, в който решението става окончателно – като държавите членки имат възможност да прилагат и срок, който е по-дълъг от горепосочените.
По основателността на касационната жалба:
По делото няма спор, а се установява и от събраните доказателства, че:
Ответникът е бенефициент по договор /№.08-12-104-С/27.08.97/ за безвъзмездна финансова помощ по програма на Европейския съюз /за изпълнение на проект “Граждански парламент – модел за подобряване организацията на работа, контрол и мониторинг при превенция на корупцията и повишаване на отчетността на общинската администрация „Копривщица““/, сключен с Министерството на държавната администрация и административната реформа – УО на ОПАК, съгласно който е получил /на три транша – на 10.06.09, 23.07.09 и 1.09.10 – съответно 47874,55, 20236,58 и 38061,89лв./ средства /за печат на рекламни материали/ в размер на 110000лв. при обща стойност на проекта 233262лв. и задължение на управителния орган да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 230929,40лв. – 99% от общите допустими разходи. В горецитирания договор е предвидено, че бенефициентът поема задължение: да изпълни проекта при спазване изискванията на договора; да спазва изискванията на Закона за обществените поръчки и нормативните актове по прилагането му в случаите, когато се явява възложител по смисъла на чл.7 и чл.14 ал.4 и ал.5 от ЗОП и чл.1 ал.4 от НВМОП – като в останалите случаи прилага ПМС №.55/12.03.07 за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти по договорена безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове на ЕС и от Програма ФАР на ЕС /чл.4.1. ОУ/; да следи за „нередности“ при изпълнението на проекта, като под „нередност“ се разбира всяко нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на икономическия оператор, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет /чл.15.1 ОУ/; в случай на нередности, допуснати и/или извършени от бенефициента, той носи отговорност за възстановяване на точния размер на причинените вреди /чл.15.2./; управителният орган има право да поиска възстановяване на неправомерно получени суми /чл.15 т.3/; за да бъдат признати за допустими, разходите по проекта трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване/указанията за директно предоставяне на безвъзмездна помощ и да не са в противоречие с разпоредбите на Регламент на СЕ №.1083/11.07.06, Регламент на Европейския парламент и на Съвета №.1081/5.07.06, Регламент на Комисията №.1828/ 8.12.06, ПМС №.62/21.03.07, ПМС №.231/20.09.07 /чл.12 ОУ/.
При проверка на ДФИ за законосъобразност на извършените разходи по проекта е съставен доклад /№.ФИ-5СО-0001/14.02.11/, видно от който председателят на читалището е действал в противоречие с разпоредбите на чл.3 ал.2 вр. с чл.1 ал.2 т.3 НВМОП/отм/–въпреки наличието на предпоставките за обявяване на открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка /с предмет „предпечат, печат и доставка на рекламно-информационни материали и бюлетини“/ от страна на читалището в качеството му на „публичноправна организация“ по смисъла на пар.1 т.21 б.“а“ ДР ЗОП, не е открил такъв, а е сключил договор при условията на пряко договаряне по реда на ПМС №.55/12.03.07. Издаден е и акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление от АДФК /№.11010167/8.07.11/, с което на председателя е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл.66 ал.2 вр. с чл.65 НВМОП за извършено нарушение на чл.3 ал.2 вр. с чл.1 ал.2 т.3 от НВМОР /за това, че на 15.12.08, в качеството си на председател на читалището, при наличие на основание за това, не е взел решение за откриване на и не е провел открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка и е сключил договор №.6/15.12.08 с „Дианид“ООД за услуга на обща стойност 47739,60лв. след проведена процедура за избор на изпълнител – договаряне по чл.7 т.3 вр. с чл.12 ал.1 т.2 б.“а“ ПМС 55/12.03.07, като с деянието е нарушен чл.3 ал.2 вр. с чл.1 ал.2 т.3 НВМОП/. Няма спор, че докладът и горепосочените актове са били доведени до знанието съответно на бенефициента /чрез завеждане в деловодството/ и на председателя на читалището, който и е обжалвал постановлението пред съд.
С решение №.РМФ-137/13.12.12 на ръководителя на УО на ОПАК е установено наличие на „нередност“ по смисъла на чл.2 пар.7 от Регламент №.1083/06 при изпълнението на процесния договор, като е определено, че размерът на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ по него ще бъде намален с финансовото изражение на нередовността – 11934,15лв. Посочено е и, че корекцията може да се увеличи или намали с ново решение взависимост от окончателното решение по нахд.№.220/12 на РС Пирдоп, образувано по жалба на председателя на читалището срещу издаденото наказателно постановление. За решението бенефициентът е уведомен с писмо изх.№.08-12-104/19.12.12, във връзка с което е подал възражение вх.№.08-12-104/5.02.13.
С окончателно решение №.293/19.03.13 по канд.№.122/13 на АС София Област е потвърдено решение от 2.11.12 по анд№.220/12 на РС Пирдоп за отмяна на атакуваното наказателно постановление. След подробно изследване на релевантните факти съдилищата са приели, че, като е взел решение за определяне на изпълнител на услуга по реда на чл.7 т.3 вр. с чл.12 ал.1 т.2 б.“а“ на ПМС №.55/12.03.07, жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна твърдяното административно нарушение по чл.3 ал.2 вр. с чл.1 ал.2 т.3 НВМОП, но понастоящем отговорността му не може да бъде ангажирана по две причини: предвид изтекла абсолютна давност по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 НК /3години/, както и с оглед разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗАНН /предвиждаща, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни разпоредби, прилага се тази, която е по-блатоприятна за нарушителя/-доколкото преди влизане в сила на наказателното постановление е извършена законодателна промяна в приложимото законодателство в областта на обществените поръчки, която обосновава отпадане на административно-наказателната отговорност за нарушителя.
С писмо изх.№.08-12-104/26.03.13г. е взето подробно отношение по възраженията на читалището вх.№.08-12-104/5.02.13 във връзка с първото решение за нередността и е коментирано междувременно постановеното окончателно съдебно решение от 19.03.13. Извършена е съпоставка на режимите по НВМОП и ПМС 55/07 /в това число е отграничена съществената разлика, че при открития конкурс по НВМОП е налице публичност и обявлението на поръчката дава възможност за участие на максимално широк кръг субекти (а не само на лица, поканени от бенефициента)-като по този начин процедурата се отваря за състезателност и конкуренция, залагат се конкретни минимални законови изисквания, които гарантират и защитават интересите на обсщността, конкретни задължения за подготовка на офертите, участие на определени субекти при отварянето им с цел прозрачност и публичност, публикуване на информацията за сключения договор и т.н./ и повторен анализ на тежестта на нарушението /обстоятелството, че са били поканени четирима участника, а са получени две оферти, е оценено като наличие на конкуренция, макар и ограничена/, които обуславят конкретната приложимост на т.21 от Приложение 2 на Насоките на ЕК, където е предвидено налагане на финансова корекция 25% от стойността на сключения договор с избрания изпълнител; прието е, че доколкото стойността на поръчката и възлагането й не представлява интерес за икономически оператори, разположени в други държави, предвидената с доклад №.0812-104/21.03.11 финансова корекция може да се намали, като се приложи 25% корекция според горецитираната т.21. Отразено е, че предвид постановеното окончателно съдебно решение, размерът на корекцията е относим към тежестта на нарушението, размерът на допустимите непреки разходи във връзка с предвидената финансова корекция ще бъде преизчислен и бенефициентът – уведомен за нередната сума, която ще подлежи на възстановяване.
С решение №.РМФ-167/14.11.13 на УО на ОПАК, предвид потвърденото със съдебните решения нарушение на приложимото законодателство, е установено окончателното финансово изражение на нередността – същият е увеличен от 11934,15лв. на 14083,18лв. С писмо изх.№.08-12-104/13.01.14 читалището е уведомено за така определения окончателен размер на корекцията /11934,15лв + 2148,28лв. непреки разходи – общо 14083,18лв./ и е даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Писмото е получено с разписка на 16.01.14г. – поради което след изтичането на срока е започнало начисляване на лихви. С писмо вх.№.08-12-104/30.01.14 бенефициентът е направил възражения. С писмо изх.№.08-12-104/4.02.14-получено от него на 6.02.14, същият е уведомен, че възраженията му са намерени за неоснователни.
С писмо от 23.05.14 МФ е предало преписката на НАП с цел принудително събиране на дълга. На 9.06.15 е издаден акт за установяване на частно държавно вземане /въз основа на финансовата корекция по процесния договор, определена с решение №.РМФ-167/14.11.13/ – което към 8.06.15 е общо 16015,75лв. – 140838,18лв. главница и 1932,57лв. лихви. Актът е получен на 8.06.15, като на 24.06.15 председателят на читалището е подал възражение срещу него с искане за анулиране предвид отпадане на административно-наказателната му отговорност поради изтичане на предвидената в ЗАНН тригодишна давност. С писмо от 4.08.15 до читалището са изложени подробни доводи за дължимостта на вземането и необходимостта от предприемане на действия от държавата за събирането му.
Поради липса на доброволно плащане, по подадено на 7.04.16г. искане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на акта за частно държавно вземане, а на 18.10.16, предвид постъпило възражение, е предявен настоящия иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането.
Размерът на лихвата върху главница 14083,18лв. за периода 31.01.14-8.06.15г. е 1932,57лв. /съдебно-счетоводна експертиза/.
При така установените фактически обстоятелства настоящият състав намира от правна страна, че ответникът е бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд. На същия е била предоставена такава във връзка с осъществена дейност по възлагане на печат на рекламно-информационни материали. При изпълнение на проекта /провеждане на процедура по избор на изпълнител/ е било нарушено задължението по чл.1.4. от Общите условия към договорите за безвъзмездна финансова помощ – да се спазват изискванията на Закона за обществените поръчки и нормативните актове по прилагането му в случаите, когато бенефициентът се явява възложител по смисъла на чл.7 и чл.14 ал.4 и ал.5 от ЗОП и чл.1 ал.4 НВМОП/отм./. В нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 и ал.2 и ал.3 от НВМОП/отм./ – въпреки наличие на предпоставките за обявяване на открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „предпечат, печат и доставка на рекламно-информационни материали и бюлетини“ /читалището в качеството си на „публично-правна организация“ по смисъла на пар.1 т.21 б.“а“ от ДР на ЗОП /отм./ към 2008г. – когато е взето решението за определяне на изпълнител за извършване на услугата по реда на ПМС №.55/12.03.07 – е възложител на обществена поръчка по смисъла на чл.7 и чл.14 ал.4 и ал.5 от ЗОП/отм./- поради което цитираното ПМС е било неприложимо/, читалището не е открило такъв, а е сключило договор при условията на пряко договаряне по реда на ПМС №.55/12.03.07. Налице е нередовност по смисъла на чл.15.1 от ОУ и чл.2 пар.7 от Регламент (ЕО) 1083/06 на Съвета от 11.07.06 – която съставлява всяко нарушение на разпоредба на общностното право на бенефициента, неговите партньори и всички негови изпълнители, произтичащо от действие или бездействие, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на Европейския бюджет /т.е. достатъчна е и потенциална възможност за нанасяне на вреда/, като отчете неоправдан разход в общия бюджет. Същевременно, съгласно ПМС 231/20.09.07 /цитирано в чл.12 ОУ/ – чл.2, допустимостта на извършените разходи е предпоставена от редица правила, едно от които е изборът на изпълнител да е извършен в съответствие с действащото национално законодателство и по-специално със Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове за прилагането му или с ПМС 55/07 за условията и реда на определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове на ЕС и от Програма ФАР на ЕС /ДВ бр.24/07/ на основание чл.2 т.6 ЗОП. В случая безспорно е налице нарушение на горецитираното законодателство, същото е надлежно установено от компетентния орган и е наложена финансова корекция в съответния процент съобразно приложимата Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчкии на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство /предвиждаща препоръчителни процентни показатели на финансови корекции за съответните видове нарушения, посочени в приложението – при наличие на диференциран и процентен метод – при които размерът на финансовата корекция е равен съответно на реално установеното финансово отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, респективно на процентен показател – когато не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора/ – при обсъждане на наведените възражения, в това число смегчаващите обстоятелства. При тези обстоятелства и с оглед повторно претегляне на тежестта на нарушението е прието, че е приложима т.21 от Приложение 2 на Насоките на ЕК, предвиждаща корекция в размер на 25% от стойността на сключения договор с избрания изпълнител – 11834,15лв., впоследствие увеличена със съответните непреки разходи.
При това положение следва да се приеме, че са налице сочените от ищеца нарушения в областта на възлагане на обществените поръчки, които са обусловили налагане на финансовата корекция. В полза на държавата е възникнало вземане спрямо ответника – като бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ОПАК в резултат на наложена финансова корекция във връзка с установена нередност при определяне на изпълнител за услуга „предпечат, печат и доставка на рекламно-информационни материали и бюлетини“ в рамките на проекта. Възраженията за липса на такова предвид твърдения, че не е налице нарушение и съответно нередност с оглед решението по нахд срещу председателя на кооперацията, респективно че няма финансови загуби на публични средства, са неоснователни. Въпросът какво представлява „нередност“ по смисъла на член 2 точка 7 от Регламент №.1083/2006 /приложим към разглеждания случай, вкл. изрично посочен в чл.12 ОУ – като цитираната разпоредба е възпроизведена и в чл.15 ал.1 от договора/, обосноваваща необходимостта от прилагане на финансова корекция, е изяснен в практиката на СЕС, на която се е позовавал и ВКС /опр.№.515/26.07.19 по т.д.№.2112/18, ІІ ТО/. В разпоредбата на член 2 точка 7 от Регламент №.1083/2006 е дадена легална дефиниция на понятието „нередност“ в смисъл, че се отнася за всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза /преди правото на Общността/, произтичащо от действие или бездействие на стопански субект /икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондови/, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитане на неоправдан разход в общия бюджет. СЕС е приел, че от това определение следва, че нарушението на правото на Съюза представлява нередност по смисъла на посочената разпоредба, ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него-следователно подобно нарушение трябва да се счита за „нередност“, доколкото само по себе си може да има отражение върху бюджета; за сметка на това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение /решение от 14 юли 2016 г., Wrocіaw – Miasto na prawach powiatu срещу M. Infrastruktury i Rozwoju, дело C-406/14, EU:C:2016:562,т. 44; решение от 21 декември 2011г., Chambre de commerce et d’industrie de l’Indre, C-465/10, EU:C:2011:867, т.47/. Неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява „нередност“ по смисъла на член 2 т.7 от Регламент /ЕО/ №.1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /т.45 от мотивите на решението по дело С-406/14 СЕС/. Компетентният национален орган следва да определи размера на корекцията, която да се приложи, отчитайки три критерия, а именно характера на констатираната нередност, нейната сериозност и финансовата загуба за съответния фонд /т.47 от мотивите и т.2 от диспозитива на решение по дело С-406/14/. Определянето на окончателния размер на корекцията, която следва да се приложи, трябва да отчита всички особености, характеризиращи констатираната нередност спрямо обстоятелствата, съобразени при изготвяне на таблицата, особености, които могат да обосноват прилагането на по-голяма или на намалена корекция /т.49 от мотивите на решението по дело С-406/14/. Видно от изложеното, нарушението на правото на ЕС не изисква непременно конкретно оценима вреда, а на одитния орган е предоставена компетентност да го оцени чрез съответната финансова корекция. В случая безспорно е установено, че бенефициентът е процедирал в отклонение от действащите към момента на откриване на процедурата правила на ЗОП /отм./-в който смисъл е и окончателното съдебно решение №.293/ 19.03.13 по канд.№.122/13 на АС София Област. Обстоятелството, че със същото е отменено наложената с наказателното постановление глоба на председателя на читалището, не променя този факт. С решението изрично е прието, че към момента на извършване на деянието, за което е наложено наказанието, то съставлява административно нарушение, но към настоящия момент ангажирането на административната отговорност е недопустимо поради обстоятелства, която стоят извън вече осъществения към този момент състав на нарушението – поради изтекла абсолютна давност /съставляваща изключващо отговорността обстоятелство/, както и с оглед на факта, че наказателното постановление не е влязло в сила към 28.02.12, когато е отменена Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки – поради което и с оглед чл.3 ал.2 ЗАНН понастоящем деянието по чл.3 ал.2 вр. с чл.1 ал.2 т.3 от наредбата не осъществява административно нарушение. В случая от значение е наличието на нарушение на релевантното националното право на държавата членка на ЕС – доколкото общият принцип е, че Съюзът/общността следва да финансира единствено дейности, провеждани в пълно съответствие с правото на Съюза/общността – а не обстоятелството дали е ангажирана административнонаказателната отговорност на съответното лице, представляващо бенефициента във връзка с дейността му по проекта. От друга страна, съобразно посоченото по-горе, нарушението е факт, пораждащ определени правни последици, вкл. налагане на финансова корекция съгласно правото на ЕС. То не изисква конкретно оценима вреда, като на одитния орган е предоставена компетентност да го оцени чрез съответна финансова корекция. Това той е направил – при спазване на критериите по чл.98 пар.2 ал.1 от регламент ЕО 1083/06 – като е съобразил характера на нередността /нарушение на процедура за обществена поръчка, неправилно проведена по реда на ПМС 55/12.03.07 чрез пряко договаряне вместо чрез обявяване на открит конкурс по реда на НВМОП/, нейната сериозност /при открития конкурс е налице публичност – обявлението на поръчката дава възможност за участие на максимално широк кръг от субекти (не само на поканените от бенефициента) и осигурява конкурентност и състезателност, залагат се конкретни минимални законови изисквания, които гарантират и защитават интересите на общността, конкретни задължения за подготовка на офертите, участие на определени субекти при отварянето им с цел прозрачност и публичност, публикуване на информацията за сключения договор и т.н./ и възможната финансова загуба в резултат на неправомерно разходване на средства – като същевременно са приети като частично основателни и възраженията на бенефициента /във връзка с последвалата законодателна промяна (вдигане на изискуемите прагове за провеждане на процедура по НВМОП) и наличието на макар и ограничена конкуренция предвид поканването на четирима изпълнители за участие в процедурата по пряко договаряне и подаването на две оферти/. Нарушаването на принципа на конкуренцията чрез ограничаване на кръга на участниците в обществената поръчка – т.е. на правните субекти, които биха могли да участват в процедурата, ако беше проведен открит конкурс по НВМОП, има финансово отражение и негативни финансови последици за бюджета на ЕС, респективно съответния фонд, от който е съфинансирана програмата.
Неоснователно е и възражението за погасяване на процесното вземане на държавата по давност. С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че в чл.3 от пряко приложимия Регламент 2988/95 са предвидени два срока за давност с начални периоди както следва: срок за давност за процедурите /четири години/ – който тече от момента, в който нередността по смисъла на член 1 параграф 1 е извършена, и се прекъсва от всяко нотифицирано на лицето действие на компетентните органи, свързано с разследването, или правните действия, отнасящи се до нередността /срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва/, и срок за изпълнение на решението, налагащо административната санкция /три години/, който започва да тече от деня, в който решението става окончателно – като държавите членки имат възможност да прилагат и срок, който е по-дълъг от горепосочените. В случая спорът е във връзка с първия срок. Той започва да тече от момента на извършване на нередността – т.е. от датата на нарушаването на НВМОП – 15.12.08г. Същият, обаче, е бил многократно прекъсван по смисъла на чл.4 пар.1 ал.3 от Регламент (ЕО) 2099/95 – т.е. с нотифицирани до бенефициента действия на компетентните органи, свързани с разследването, или правни действия, отнасящи се до нередността – съответно с уведомяването за Доклада за извършена финансова инспекция и издадените акт за установяване на административно нарушение на Председателя на читалището-бенефициент №.11010156/14.02.11 /при връчването на който е отразено, че ще бъде представено възражение/, наказателно постановление №.11010156/8.07.11 /обжалвано по съдебен ред, обосноваващ приложимост на разпоредбите на чл.6 пар.1 вр. чл.3 пар.4 от Регламента/, решение №.РМФ-137/13.12.12 (писмо изх.№.08-12-104/ 19.12.12) – във връзка с което е постъпило възражение вх.№.08-12-104/5.02.13, писмо изх.№.08-12-104/26.03.13 – с което е взето становище по горецитираното възражение и бенефициентът е уведомен за предстоящо преизчисление на корекцията предвид постановеното решение №.293/19.03.13 на АС София област, писмо изх.№.0812-104/13.01.14, с което се уведомява за решение №.РМФ-167/14.11.13 и окончателния общ размер на финансовата корекция /14083,18лв. – след вземане предвид и на 18% непреки разходи – т.е. на още 2148,828лв. в допълнение към първоначалните/ и се дава 14-дневен срок за доброволно изпълнение – връчено на 16.01.14, писмо изх.№.08-12-104/4.02.14 – с което е даден отговор на възражения вх.№.0812-104/30.01.14 – връчено на 6.02.14 – и при искане за издаване на заповед за изпълнение, депозирано на 12.04.16, като всеки от интервалите между отделните нотифицирани действия е с продължителност по-малка от необходимата за погасяване по давност /най-голямата е от около 2г. и 10м./. При тези обстоятелства не е налице хипотеза на изтичане на релевантния съгласно чл.3 пар.1 вр. с пар.3 от регламента срок, вкл. до момента на вземане на горепосоченото решение и на иницииране на съдебното производство /не се касае и за такава на чл.3 пар.1 ал.4 от регламента – доколкото е постановено решение №.РМФ-167/14.11.13, определящо окончателния размер на финансовата корекция (т.е. не става въпрос за безрезултатно изтичане на срок, а отделно от това е приложим и чл.6 пар.1 от регламента с оглед образуваното административно-наказателно производство във връзка с наложената глоба)/. Предвид изложеното искът относно главницата е основателен и следва да се уважи.
С оглед акцесорния й характер, основателна е и претенцията за заплащане на лихви в размер на 1932,57лв. Ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение, даден му с писмо изх.№.0812-104/13.01.1