О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
Гр.С., 12.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1054 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура П. срещу решение №.530/24.11.16 по г.д.№.712/16 на Плевенски окръжен съд, І въззивен състав–с което е потвърдено решение №.970/28.06.16 по г.д. №.6657/15 на Плевенски районен съд за осъждане на Прокуратурата на РБ да плати на В. Г. В. и Х. Т. Г. на основание чл.2 ал.1 т.3 З. по 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди и съответно по 3610лв. и 3450лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, ведно със съответни лихви и разноски.
В. Г. В. и Х. Т. Г. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и акцесорните такива за лихви. Размерът на исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /по 4250лв. за всеки ищец/ е под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта относно имуществените вреди не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. за основателни за сумите от по 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение. За да достигне до този извод е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди предвид чл.2 ал.1 т.3 З., тъй като срещу ищците е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК /запалване в съучастие на имущество (40дка хибридна царевица) на значителна стойност (9360лв.)/, по отношение на което те са били признати за невинни с влязла в сила присъда. Изложил е съображения, че наказателното производство е било висящо повече от 6г. /17.05.08г-13.10.14г./; наложена е била мярка за неотклонение „подписка”; делото е било четирикратно връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения – и съответно петкратно внасяно в съд с обвинителни актове; при разглеждането му са провеждани множество открити съдебни заседания с лично явяване на ищците /напр. в районния съд 4 преди първото връщане и 7 по последния обвинителен акт/; произнасянето на окончателната оправдателна присъда е било предшествано от връщане на делото за ново гледане и междувременно постановена осъдителна присъда. В. инстанция е установила, че незаконното обвинение е причинило на ищците неимуществени вреди – през цялото време са търпяли притеснение, страх, тревога, неудобство, изолирали са се от общността в малкото населено място, в което са живеели, ограничила се е разнопосочната им житейска активност; същевременно, преживеният продължителен стрес от воденото наказателно производство е сред причините за влошаване на здравословното им състояние. Като е съобразил продължителността на наказателното производство – която е намерил за неразумна предвид фактическата и правна сложност на казуса, въздействието на наложената мярка за неотклонение – която, макар и сама по себе си да не е смутила нормалния живот на ищците, съставлява част от упражнената процесуална принуда, вида и интензитета на търпените психически страдания и вредни последици от наказателното производство, въззивният съд е приел, че обезщетение от по 8000лв. е достатъчно да репарира претърпените вреди.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане
на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. Окръжна прокуратура П. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Сочи, че съдът се е произнесъл по въпросите за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД – в противоречие със задължителната практика на ВКС /т.2 ППВС 4/23.12.68г., т.11 ТР 3/22.04.05 по т.д.№.3/04 ОСГК на ВКС/ и за това как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД – който е решаван противоречиво от съдилищата /реш.№.5/6.01.11 по в.г.д.№.614/10 на Апелативен съд В.; реш. от 12.07.06 по в.г.д.№.160/06 на Апелативен съд В.Т., реш. от 2.06.06 по в.г.д.№.166/06 на Апелативен съд В.Т./.
Настоящият състав намира, че сочените основания за касация не са налице.
Във връзка с въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства не е налице процедиране в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно същата обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. В. съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство-която е намерена за неразумна, включително факта, че е била взета най-леката мярка за неотклонение /„подписка”/, интензитета на преживените негативни емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и личността – вкл. предвид многократното връщане на делото, предявяване на нови обвинителни актове, провеждане на множество съдебни заседания с лично явяване и различни присъди, претърпения стрес, тревоги, притеснения и последвалите ги ограничения в социалния живот, житейската активност и здравословното състояние. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие с нея, респективно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Доколкото е налице позоваване на противоречие с т.11 от ТР №.3/2005г., касаеща хипотеза на частично оправдаване, Окръжна прокуратура П. не е формулирала конкретен въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с цитираната част от ТР №.3/2005г.
С въпроса относно обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД касаторът цели да постави проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл.52 ЗЗД и оттам – за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. №.532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО, реш. №.377/22.06.2010г. по гр. д №.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д. № 951/2010, III ГО, реш. №.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш. №.643/15.11.2010г по г.д.№ 1916/2009, IV ГО, реш.№.111/17.03.2014г. по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС, ППВС №.4 от 23.12.1968/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики – които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната и вече уеднаквена практика, в това число цитираната /ППВС 4/68/. Отделно от изложеното, касаторът не прилага противоречивите решения, на които се позовава, и доказателства за влизането им в сила /т.3 ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС/(в сайтовете на цитираните съдилища се открива единствено реш.№.5/6.01.11 по г.д.№614/10 на Апелативен съд В. /в сайта на Апелативен съд Велико Т. са налични решения само за дела, образувани след 1.01.2008г./, същото не касае сходен случай по смисъла на реш.№.830/ 20.12.10г. по г.д.№.1898/09 на ВКС, ІV ГО, и подлежи на касационно обжалване – без данни за евентуален изход от него). Предвид изложеното не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Окръжна прокуратура П. срещу решение №.530/24.11.16 по г.д.№.712/16 на Плевенски окръжен съд, І въззивен състав, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на В. Г. В. и Х. Т. Г. на основание чл.2 ал.1 т.3 З. съответно по 3610лв. и 3450лв. обезщетение за имуществени вреди.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.530/24.11.16 по г.д.№.712/16 на Плевенски окръжен съд, І въззивен състав, в останалата му част.
Определението в частта за недопускане не подлежи на обжалване.
Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: