О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
Гр.София, 20.02.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.173 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.3698/8.11.2019 по ч.г.д.№.4826/19 на Софийски апелативен съд, ТО, 3с., е потвърдено определение №.20757/11.09.19 по ч.г.д.№.10828/19 на СГС, ІV Вс. – с което е оставена без разглеждане като просрочена частна жалба от 19.07.19 на КПКОНПИ против определение №.792/25.06.19 на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на представена с молба вх.№.39868/25.06.19 по описа на Службата по вписвания искова молба по г.д.№.7395/19 по описа на СГС, І ГО, 13с.
Постъпила е частна касационна жалба от КПКОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалваният акт САС проследил хронологично извършените процесуални действия и е посочил, че: с определение от 25.06.19 съдията по вписванията при СРС е отказал вписване на искова молба по г.д.№.7395/19 по описа на СГС, І ГО, 13с., представена с молба на КПКОНПИ вх.№.39868/25.06.19; на 10.07.19 пълномощникът на комисията е уведомен за определението; срещу същото е подадена частна жалба – която, според данните от щемпела, положен върху нея в регистратурата на Службата по вписванията, е подадена чрез органа, който е постановил определението, на 19.07.19 и е заведена с вх.№.18-00-123/19.07.19; върху приложения по делото оригинален екземпляр от частната жалба липсва отбелязване тя да е подадена по пощата; към нея не е представен и пликът, в който се твърди, че е доставена, нито са посочени данни за пощенското клеймо. Отразил е, че за да обоснове твърдението си за изпращане по пощата на частната жалба в срока по чл.275 ал.1 ГПК – съответно на 17.07.19, частният жалбоподател е представил удостоверение от „Български пощи”ЕАД, според което пощенска пратка с №.PS270001A58KY е била приета от пощенската служба на 17.07.10, и обратна разписка, удостоверяваща доставяне на пратката под същия номер и получаването й от Службата по вписванията на 22.07.19г. При тези фактически обстоятелства е прието от правна страна, че съгласно чл.62 ал.1 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата; подаването на частната жалба по пощата следва да бъде удостоверено с изходящи от пощенската служба писмени доказателства, които установяват по несъмнен начин нейното подаване в тази служба до изтичане на преклузивния срок за обжалване. Отразено е, че в случая частният жалбоподателят твърди, че в последния ден на срока – 17.07.19, е подал частната жалба по пощата, както и че тя е била регистрирана от пощенската служба под №.PS270001A58KY, под който е била доставена на Службата по вписванията на 22.07.19, съгласно представената обратна разписка. Посочено е, че от представеното пред САС удостоверение от пощенската служба се установява, че пратка под този номер действително е била подадена от КОНПИ на 17.07.19г. – но липсват доказателства, че тя съдържа именно частната жалба на КПКОНПИ против отказа на съдията по вписванията от 25.06.19. Такъв извод не може да се направи нито от издаденото от „Български пощи”ЕАД удостоверение, нито от обратната разписка за доставяне на пратката. При тези обстоятелства е прието, че по делото не е установено изпращане по пощата в срока по чл.275 ал.1 ГПК – поради което и атакуваното определение за оставяне на жалбата без разглеждане като просрочена е правилно.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като се твърди, че изведените от касатора въпроси са разрешение в противоречие с практиката на ВКС /опр.№.1013/21.12.11 по ч.т.д.№.714/11, ІІ ТО, опр.№.269/27.05.09 по г.д.№.240/09, ІV ГО, реш.№.440/31.05.09 по г.д.№.1504/09, ІІІ ГО, опр.№.26/09.01.14 по г.д.№.6754/13, ІІІ ГО, опр.№.323/18.07.16 по ч.т.д.№.976/16, І ТО, опр.№.714/20.12.10 по ч.г.д.№.635/10, ІV ГО, реш.№.439/27.07.05 по т.д.№.714/04, І ТО, опр.№.604/26.10.15 по ч.т.д.№.09/15, ІІ отд., опр.№.74/10.02.05 по ч.т.д.№.33/05, І ТО, опр.№.19/28.02.83 по г.д.№.86/83, ІІ ГО/, като същевременно са и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.”Кои са годните документи за доказване на датата за изпращане по пощата на жалба до съда?”; 2. „Дали доказателствената тежест за изясняване на причините за липсата на пощенски плик и за неотразяване върху жалбата, че е получена по пощата, както и за „идентифициране” на изпратения по пощата документ, пада върху получателя на изпратеното по пощата писмо, който следва да окомплектова преписката до по-горната инстанция, или върху подателя на писмото, при положение, че е налице обратна разписка, в която е отразено името на лицето от Агенцията по вписванията, получило жалбата по пощата?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая формулираните от касатора въпроси не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция /въззивният съд не е излагал общи мотиви във връзка с това кои са принципно годните документи за доказване на датата за изпращане на жалба по пощата и чия е доказателствената тежест за изясняване на причините за липса на пощенски плик и неотразяване върху жалбата, че е получена по пощата/ и не са свързани с решаващата му воля. Напротив – съдът е взел предвид всички представени доказателства, в това число твърдяните такива за подаване на жалбата по пощата, и не е отрекъл принципната постановка на чл.62 ал.2 ГПК, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало в рамките на същия по пощата. Това, което в случая е приел с решаващите си мотиви, е, че от приложените доказателства не се установява подобно спазване–доколкото представената разписка удостоверява предаване по пощата на пратка /№.PS270001A58KY/ на 17.07.19 и доставянето й в Службата по вписванията на 22.07.19 – при поставен щемпел за постъпване на жалбата на дата 19.07.19, респективно че липсват доказателства пощенска пратка под този номер да съдържа именно частната жалба на КПКОНПИ против отказа на съдията по вписвания от 25.06.19 /на практика датата на връчване на подадената на 17.07.19 пратка – 22.07.19, изключва възможността със същата да е била изпратена именно процесната жалба, доколкото върху последната е поставен щемпел за получаването й в Службата по вписванията на 19.07.19 – която дата предхожда 22.07.19/. Отделно от изложеното, в сочената практика, която настоящият състав споделя, действително се приема, че разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК /чл.34 ал.2 ГПК отм./ установява правилото, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата /като на основание чл.18 от Закона за пощенските услуги правилото се отнася и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори/, че при спор относно датата на подаване на пратката следва да се съберат доказателства за проверка на поставената дата върху пратката на пощата, че пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда, респективно, че неотбелязването от страна на съдебната администрация върху първа страница на жалбата на номера на обратната разписка или датата на пощенското клеймо с означение за получаването й и неприлагането на пощенския плик не лишава страната от възможността да докаже подаването на жалбата в срок чрез изпращането й по пощата – като представянето на известие за доставяне на пощенска пратка, разписка за приета пратка и касов бон за пощенска услуга следва да се обсъдят с оглед на тяхното съдържание като доказателства в тази насока /реш.№.440/ 31.05.10 по г.д.№.1504/09, ІІІ ГО, опр.№.323/18.07.16 по ч.т.д.№.976/16, І ТО/. В разглежданата в определение №.323/18.07.16 хипотеза, обаче, съдът е формирал извод за подаване в срок на съответния документ, като е съпоставил датата на получаване на изпратената по пощата пратка /25.09.15/ с тази на поставения щемпел при приемане на жалбата в съответния съдебен орган /25.09.15/– и, като е констатирал, че тези дати съвпадат, е приел, че срокът е спазен при условията на чл.62 ГПК. В процесния случай при съпоставката на датата на получаване на пратката според представения от жалбоподателя документ /22.07.19/ и тази на щемпела върху жалбата /19.07.19/ се установява, че няма съвпадение, респективно не се касае за отклонение от цитираната практика.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.3698/8.11.2019 по ч.г.д.№.4826/19 на Софийски апелативен съд, ТО, 3с.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: