О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
Гр.С., 12.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.3137 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна Прокуратура С. срещу решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7с., №.1123/16.05.17 по г.д.№.436/17 – с което е потвърдено решение №.70006/ 31.08.16 по г.д.№.999/14 на СГС, ГО, 11с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.2 З. 7500лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 3.07.12г.
Ответната страна Д. Р. П. не взема становище; предявява насрещна касационна жалба при условията на чл.287 ал.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като по повдигнато срещу ищеца от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление, впоследствие той е бил оправдан с влязла в сила присъда. По делото е безспорно, че Д.П. е бил привлечен като обвиняем на 20.10.08. /за това, че като длъжностно лице – управител на дружество, е присвоил негови средства, поверени му да ги управлява, и ги е разходвал за собствени нужди, при условията на продължавано престъпление – чл.202 ал.2 т.1 вр. с чл.201 пр.3 и чл.26 ал.1 НК/; на същата дата е бил задържан с прокурорско постановление за 72 часа /последвано от мярка „подписка”/ и му е била наложена забрана за напускане пределите на страната /отменена на 20.02.09 от СРС/; с решение от 3.07.12 на СГС по внохд №.1120/12 постановена от СРС оправдателна присъда е била изцяло потвърдена. Съдът е установил, че незаконното обвинение е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания – като същите, както и последиците върху психиката и здравето на ищеца /установени от показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи/ – описани по-долу – са в причинна връзка с повдигнатото обвинение. За да определи размера на дължимото за същите обезщетение, е съобразил продължителността на наказателното производство /близо 4 години/, която не е намерил за неразумна; тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, и предвиденото за него наказание; интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката му – притеснение, нервност, безпокойство, сприхавост – които се характеризират с особен интензитет, обем и продължителност; преживеният стрес по време на задържането /за един мъж с добро образование и положение в обществото на средна възраст престоят в ареста за 72часа следва да се приеме обективно като шокиращо и стресиращо изживяване, в пълен разрез с обичайния му живот/ – довел до хипертонични кризи при редовно провеждано лечение за хипертония, страховете от неоснователно наказателно преследване и възможността за престои в ареста; емоционалният срив, резултирал в промяна на психичното функциониране на личността – от екструвертен към интровертен тип, временното влошаване на здравословното състояние на ищеца – установените от вещите лица хипертонични кризи след престоя в ареста – но без неврологични усложнения; обстоятелството, че така описаните изживявания, представляващи сериозна промяна в живота, са довели до повлияване, чиито последиците, вкл. самовглъбяване и изолиране, продължават и до днес. При тези обстоятелства е прието, че обезщетението, което би могло да репарира вредите, следва да се определи в размер на 7500лв.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси относно
определянето на обезщетение за неимуществени вреди и задължението на съда да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и задължението на съда да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди, както и по материалноправния въпрос как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Сочи се противоречие по възприетото от въззивната инстанция по тези правни въпроси със задължителна съдебна практика – т.ІІ от ППВС №.4/1968г., т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г. на ОСГК на ВКС, както и т.19 от ТР №.1/2001г. на ОСГК на ВКС, реш.№.450/14.04.16 по г.д.№.1279/15, ІV ГО, реш.№.175/4.11.15 по г.д.№V./15, ІІІ ГО, реш.№.230/7.11.13 по г.д.№.1630/13, ІІІ ГО.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/. В цитираната от касатора т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. В. съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство – която не е намерил за неразумна, тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, факта, че е била взета мярка „задържане под стража”, довела до здравословни проблеми по време на и след задържането, интензитета и естеството на преживените негативни емоционални преживявания, отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката, здравословното състояние и начина на живот на ищеца, различните проявления и трайността на последиците – при липса на неврологични усложнения. Предвид изложеното въззивната инстанция е съобразил както обстоятелствата, които влияят в посока на присъждане на по-висок размер на обезщетението, така и тези, които обуславят намалянето му, произнесла се е в съответствие с цитираната от жалбоподателя задължителна практика на ВКС и не е налице соченото противоречие с нея.
Доколкото е налице позоваване на противоречие с т.3 и т.11 от ТР №.3/2005г., касаещи намаляне на отговорността на държавата при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и хипотеза на частично оправдаване, касаторът не е формулирал конкретен въпрос, който да е разрешен в противоречие именно с ТР №.3/2005г.
Оплакването за наличие на противоречие с т.19 от ТР №.1 от 4 януари 2001г. на ОСГК – съгласно която мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, също не е конкретизирано. Налице е бланкетно позоваване на липса на мотиви. Дори да се приеме, че е посочено общото основание за допускане на касационното обжалване, подобно противоречие не се наблюдава. Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава е налице, тъй като съответните вреди са причинени именно в резултат на незаконното обвиняване в престъпление – т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
С последния въпрос касаторът цели да постави проблема за съдържанието на понятието „справедливост“ според чл.52 ЗЗД и оттам – за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени вреди. Налице е многобройна практика, вкл. постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /напр. № 532/24.06.2010 по г.д №.1650/2009, III ГО, реш. №.377/22.06.2010г. по гр. д №.1381/2009, IV ГО, реш. от 6.04.2011 по г.д. № 951/2010, III ГО, реш. №.149/2.05.2011 по г.д.№.574/10, III ГО, реш. №.643/15.11.2010г. по г.д.№.1916/2009, IV ГО/, в които са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател; поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии. Както е отразено по-горе, той е обсъдил релевантните факти и обстоятелства, в това число повдигнатите възражения, като при определяне на дължимото обезщетение е съобразил както обстоятелствата, които обосновават присъждане на по-висок размер на обезщетение, така и тези, които е намерил, че следва да го коригират в посока намаляването му. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС – като същевременно представените решения не съставляват такива по сходни случаи по смисъла на реш.№.830/20.12.10 по г.д.№.1898/09, ІV ГО /фактите и обстоятелствата, по които са присъдени обезщетенията – вкл. повдигнати обвинения и тежест на съответните престъпления, продължителност на производствата, мерки за неотклонение, вид, характер и интензитет на уврежданията, търпените негативни изживявания и последиците от тях, както и самите обезщетения, са различни/ – и не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, не са налице условията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното от Апелативна прокуратура С. въззивно решение. При този изход на спора и на основание чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски апелативен съд, ГК, 7с., №.1123/16.05.17 по г.д.№.436/17г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: