О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
Гр.София, 20.03.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през месец март две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3657 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Ш. и С. П. Ш. срещу решение №.146/29.06.18 по г.д.№.142/18 Окръжен съд Кюстендил – с което е потвърдено решение №.68/14.02.18 по г.д.№.1665/17 на РС Кюстендил за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание 26 ал.2 пр.1 ЗЗД като неоснователен.
Ответните страни В. Г. Ш. и Г. С. Ш. не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалвания акт е прието, че основанието на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД е налице, когато към момента на постигане на съгласието предметът на сделката е фактически или правно невъзможен. Като се е позовал на постановките на ТР №.3/28.06.2017 по тълк.д.№.3/14 на ОСГК на ВКС, въззивният съд е изяснил, че фактическа невъзможност има, когато предметът не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед развитието на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и когато е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигането на съгласието; правна невъзможност ще е налице, ако към момента на постигане на съгласието съществува непреодолима правна пречка, изразяваща се в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или в ограничения за обособяването на обекта. В разглежданата хипотеза се оспорва договор за покупко-продажба на идеална част от приземен етаж. Установяването на невъзможността на предмета /в това число с помощта на заключение на вещо лице/ е в тежест на страната, която претендира нищожност – като в случая такова пълно и главно доказване не е проведено. Съдът е посочил, че фактическа невъзможност не може да бъде обоснована, тъй като предметът обективно е съществувал като такъв. От друга страна, от събраните доказателства /заключение и разпит на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза/ се установява, че макар към настоящия момент да не е изготвен инвестиционен проект, правна възможност за одобряване на такъв съществува – при наличие на изискуеми площ и височина, чрез извършване на съответно преустройство за обособяване на кухня и баня-тоалетна, полуприземният етаж /понастоящем състоящ се от две стаи с легла, други стаи, два гаража, коридор и стълбище/ ще отговаря на нормативно установените изисквания за самостоятелен обект на право на собственост. При това положение и предвид разясненията, дадени в горецитираното тълкувателно решение – че инвестиционният проект по чл.202 ЗУТ може да съвпада, но и да следва по време осъществяването на сделката, като ако такъв не е изготвен към момента на изповядването й, договорът е действителен, но вещният му ефект ще настъпи след осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на придобиването /обособяването на реално определената част като отделна вещ или като придадена част към друга отделна вещ, съгласно сключения договор, и одобрения инвестиционен проект при спазване на строителните правила и норми/, и че разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа и правна невъзможност, въззивната инстанция е приела, че в случая се очертава извод за доказана съществуваща възможност за довършване на фактическия състав на сделката. Не са налице доказателства за непреодолими пречки за одобряване на инвестиционен проект за обособяване на обекта, както и такива, че процесните помещения са обслужващи за горните етажи. При тези обстоятелства е формиран извод за неоснователност на претенцията за прогласяване нищожността на атакуваната сделка поради невъзможен предмет.
Касаторите се позовават на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /ТР №.3/28.06.16 по тълк.д.№.3/14, ОСГК, ТР №.1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК на ВКС/ по въпроси във връзка с валидността на сделка за покупко-продажба на части от жилищна сграда, за които няма издаден одобрен инвестиционен проект по чл.202 ЗУТ, и съществува ли процесният приземен етаж от фактическа страна. Налице е и позоваване на очевидна неправилност на акта предвид извода на въззивния съд, че сключена в противоречие с чл.202 ЗУТ и чл.148 ал.7 ЗУТ сделка е валидна – без на място да съществува приземен етаж-който не е изграден, тъй като липсват сервизни помещения и баня и тоалетна.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
В цитираната от касатора практика във връзка със значението на инвестиционния проект по чл.202 ЗУТ за действителността на правна сделка е прието, че ако към момента на сключването й реално определена част от недвижим имот /сграда, жилище или друг обект/ не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет; правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяването на тази част; разпоредбата на чл.202 ЗУТ не въздига инвестиционния проект като елемент, определящ съдържанието на правните последици, а като елемент, чието проявление е необходимо, за да се осъществи правното действие на сделката; поради това той може да се включи в сложния фактически състав на сделката като елемент, относим към вещно-правното й действие, а не като основен елемент, без който не може да се формира предмета й. Въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика, а изрично се позовал на нея. Именно в съответствие със същата е и приел, че в случая не е налице фактическа и правна невъзможност – тъй като няма пречки полуприземният етаж, който понастоящем обективно съществува, чрез преустройство да се превърне в самостоятелно обособен обект предвид обективните му дадености /площ, височина, брой помещения и др./ и възможността да бъдат изградени кухня и баня-тоалетна, респективно да бъде одобрен съответен инвестиционен проект за преустройството му по реда на чл.202 ЗТСУ – както и че липсата на такъв проект към момента на сключване на договора не води до неговата недействителност, а е относима единствено към момента на настъпване на вещноправния му ефект – който се отлага до одобряването му. От значение е възможността при обективните дадености чрез преустройство да се изградят необходимите помещения, при наличието на които съществуващият полуприземен етаж би могъл да съставлява отговарящ на нормативните изисквания самостоятелен обект-а не факта, че към настоящия момент тези преустройства не са фактически реализирани /не е налице изградена баня-тоалетна и кухня/ и не е издаден одобрен инвестиционен проект. Въззивният съд не се е отклонил и от задължението си да приложи цитираните императивни правни норми – които са съобразени в светлината на разясненията, дадени в задължителната практика на ВКС, посочена по-горе.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №.146/29.06.18 по г.д.№.142/18 Окръжен съд Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: