О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
Гр.С., 02.10.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.809 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. А. срещу решение №.171/23.11.17 по г.д.№.462/17 по описа на АС Варна – с което е потвърдено реш.№.150/11.07.17 по г.д.№.96/17 на ОС Търговище за осъждане на касатора да плати на основание чл.45 ЗЗД 46000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва счштано от 27.06.16г. до окончателното изплащане.
Ответната страна М. А. И. оспорва жалбата, в това число с твърдения, че изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника са налице. Установено е негово виновно противоправно деяние, довело до увреждане – осакатяване – на ищеца /съгласно одобрено от съд споразумение по чл.381 НПК, М.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.128 ал.1 НК – причиняване на тежка телесна повреда на М. И., изразяваща се в две порезно-прободни рани в долната трета на лявата раменница, със срязвания на сухожилие, нервус медианус и нервус улнарие, довело до осакатяване на лявата ръка/. За да определи дължимото обезщетение за търпените във връзка със същото неимуществени вреди, съдът е съобразил вида, характера и последиците от нанесената травма – която, съгласно неоспорената съдебно-медицинска експертиза, е невъзстановима /предвид естеството й, въпреки провередените две операции, не е било възможно възстановяване на функциите на нервите и сухожилието/ и ръката е останала афункционална /към настоящия момент пръстите са в трайна флексионна контрактура /полуюмрук/, напълно неподвижни, със загуба на сетивност; налице е и ограничение в лакетната става /ръката стои свита в лакета//, интензитета и продължителността на болките и страданията, в това число от проведените оперативни интервенции и понастоящем търпените /при махане на носената превръзка ръката започва да трепери и боли/, цялостната промяна в начина и качеството на живот на ищеца вследствие на загубата на функцията на единия крайник /преди имал успешен занаят (отглеждал животни, стрижел овце), който вече не можел да упражняване и съответно да осигурява прехраната на семейството си; сега за него трябвало да се грижат и да му осигуряват издръжка/, неудобствата и негативните емоции от осакатяването, и то в активна трудоспособна възраст /вече не се усмихвал, плачел, чувствал се безполезен, потиснат, отчаян, имал нужда от помощ за ежедневни занимания/, липсата на перспектива за възстановявае. От друга страна е приел, че направеното възражение за съпричиняване е неоснователно – липсват доказателства И. да е предизвикал или наранил ответника, както и да се касае до хипотеза на лекарска грешка. Съдът е намерил за недоказани и твърденията, че ищецът симулира афункционалност, като изрично е отбелязал, че изводът, че при определено положение на ръката той може да шофира, не променя този за наличието на осакатяване. При тези обстоятелства е прието, че обезщетението, което би могло да репарира така търпяните вреди, е в размер на 46000лв.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по същата разпоредба за всеки отделен случай.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря почти дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.171/23.11.17 по г.д.№.462/17 по описа на АС Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: