О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
Гр.София, 14.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми януари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.515 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С определение №.207/25.06.18 то е спряно на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд на РБ по к.д.№.10/18. Същото е приключило с приемане на тълкувателно решение №.15/6.11.18, обн.ДВ бр.95/16.11.18. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно.
Образувано е по касационна жалба вх.№.415/19.01.18 на Т. К. Б. срещу решение №.210/20.12.17 по г.д.№.557/17 на ОС Сливен-с което е потвърдено решение №.913/20.10.17 по г.д.№.2538/16 на РС Сливен за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ като неоснователни.
Военен съд С. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил извършеното уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение в щата за законосъобразно и предявените искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ – за неоснователни, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. По делото е безспорно, че с оглед предвидено редуциране на числеността на служителите в съответния съд, взето с решение на В. /Протокол 10/25.02.16/, е намалена щатната численост на съда с 2 щатни бройки за съдебни служители както следва: 1 заета – от ищцата – щатна бройка за „съдебен администратор“ и 1 свободна щатна бройка за „главен специалист“. Изложени са съображения, че предвид разпоредбата на чл.30 ал.3 т.8 ЗСВ /предвиждаща, че колегиите на В. определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност по предложение или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт/, компетентен да посочи броя на служителите в съответния съд и длъжностите им съгласно Правилника за Администрацията в съдилищата е В. /административният ръководител не разполага с правомощия по свое усмотрение да разпределя служители съобразно класификатора на длъжностите/. Същевременно, доколкото в случая В. е приел, че във Военен съд С. следва да бъде съкратена щатна бройка за „съдебен администратор“, административният ръководител е следвало да приведе в изпълнение това решение – което е направил – като е утвърдил ново щатно разписание на съда и го е изпратил на В.. Така извършеното съкращение е реално, по установения ред, от орган, който има право да извърши такива промени в щатното разписание /при компетентност на съдийската колегия да извършва промените преди уволнението/ и при спазване на изискването датата на уволнението да съвпада с или да следва датата, на която е извършено реалното или фактическото съкращаване в щата. Доводите, че не е било налице действително съкращаване на длъжността „съдебен администратор“ – тъй като не е отпаднала трудовата й функция, както и че работодателят е бил длъжен да извърши подбор – тъй като съществуващата длъжност „административен секретар“ по функции се припокрива с тази на „съдебен администратор“, са намерени за неоснователни. Отразено е, че в Правилника за съдебната администрация /действал към уволнението/ двете длъжности са ясно разграничени, правомощията им са конкретно изброени и не се припокриват/т.е. не се касае за сходни и несъществено различаващи се функции/, като по реда на чл.272 ГПК са инкорпорирани подробни съображения във връзка със съпоставката им, практическата липса на заложена ръководна функция по отношение на длъжността „административен секретар“-за разлика от типичната такава на длъжността „съдебен администратор“, респективно различните изисквания за заемането им. Съдът е посочил, че е налице реално съкращение при наличие на трансформация, при която трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции; в тези случаи за работодателя не възниква задължение за подбор /то може да възникне само когато трудовите функции на различните длъжности не се различават съществено/. В разглежданата хипотеза не се променя наименованието на съответната длъжност, а определени изпълнявани от нея дейности са разпределени на други служители – по делото е безспорно, че функциите на съдебния администратор са били възложени на административния секретар /чиито функции, както вече беше посочено, са намерени за несходни/, поради което и работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. За неоснователно е намерено и възражението за недобросъвестно упражняване на права. Посочено е, че щатната численост на съда е намалена с решение на административния ръководител в изпълнение на решение на В., което е било подложено на инстанционен контрол, а освен това на ищцата е било предложено да заеме друга длъжност и да бъде преназначена, но тя е отказала. Поради това и не може да се приеме, че е налице недобросъвестно и не в съответствие със закона упражняване на права от административния ръководител.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по ал.1 и ал.2 на разпоредбата за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 и чл.280 ал.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпросите „кога е налице реално съкращение при трансформация“ /реш.№.404/6.01.14 по г.д.№.1968/13, IV ГО, реш.№.34/16.02.15 по г.д.№.5826/14, IV ГО, реш. №.168/10.06.14 по г.д.№.5342/13, IV ГО/ и „налице ли е задължение на работодателя да извърши подбор по реда на чл.329КТ между лица,заемащи длъжности “съдебен администратор“ и „административен секретар“ /реш. №.404/6.01.14 по г.д.№.1968/13, IV ГО/, както и в противоречие с актове на Конституционния съд /реш.№.10/15.11.11 по к.д.№.6/11, реш.№.11/30.04.98 по к.д.№.10/98/. Поддържа, че решението е и вероятно недопустимо /предвид обстоятелството, че последното съдебно заседание е приключило в 10.40ч., а решението е обявено в 16.00ч.- и този факт създава съмнение за формирането му преди публичното заседание, в нарушение на принципите за публичност, непосредственост /чл.11 ГПК/ и състезателно начало /чл.8 ГПК// и очевидно неправилно /предвид изводите по въпросите дали длъжностите „съдебен администратор“ и „административен секретар“ са сходни и има ли съкращение на трудовата функция, след като тя се запазва и се възлага на друг служител/.
Във връзка с първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Съгласно цитираната задължителна практика реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност има не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности; такова е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности; при наличие на трансформация реално съкращение на щата е налице, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции; в този случай за работодателя не възниква задължение за извършване на подбор /то възниква само когато трудовите функции на различните длъжности не се различават съществено/; преценката за идентичност се извършва с оглед характера и естеството на възложената работа; изводът за идентичност не може да се изведе само от наименованието на длъжността или от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика /едни и същи задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат съществени различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията му/ /реш.№.404/ 6.01.14 по г.д. №.1968/13, IV ГО, реш.№.34/16.02.15 по г.д.№.5826/14, IV ГО, реш.№.168/ 10.06.14 по г.д.№.5342/13, IV ГО/. В случая въззивният съд изрично се е позовал на тази практика /посочил е, че реално съкращение при наличие на транформация е налице, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се функция, както и когато се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се функции/, сравнил е трудовите функции на длъжностите „съдебен администратор“ и „административен секретар“–и, доколкото е приел, че те са съществено различаващи се, е формирал извод, че при съкращаването на първата работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, респективно че съкращението е реално. При тези обстоятелства е налице съобразяване с, а не отклонение от задължителната практика на ВКС. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобраз ността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. И. въпрос не е общ и абстрактен, а конкретен въпрос по делото, свързан с фактите и обстоятелствата на случая, като отговора му може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество. Само за пълнота следва да се посочи, че, доколкото същият зависи от конкретната преценка за идентичност на база същностните характеристики за отделните видове работа към момента на уволнението – и предвид ангажираните доказателства, функциите на съдебния администратор включват ръководни такива и практически се различават съществено от тези на административния секретар /в основната си част изпълнителски/, а възможността последният да го замества при отсъствие, респективно при липса на предвидена такава длъжност да изпълнява и нейните функции, сама по себе си не обосновава извод за сходство. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Във връзка с позоваването на чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът сочи решения на Конституционния съд, но не формулира правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Вместо това излага оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Предвид изложеното касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не би могло да бъде допуснато. За изчерпателност следва да се посочи, че от трудовоправна гледна точка от значение за законосъобразността на уволнението и преценката налице ли е основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ е факта дали има решение на работодателя /в случая съответния съд/ за съкращаване на съответната щатна бройка, респективно утвърдено от него /т.е. от представляващия го-административния ръководител на съответния съд/ ново щатно разписание, в сила към датата на уволнението. Въпросът дали утвърждавайки го той е действал в изпълнение на или в отклонение от решение на друг орган-в случая В., е отделен /свързан с евентуално носене на отговорност при несъобразяване/ и ирелевантен за горната преценка.
Настоящият състав намира, че не са налице и предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Атакуваното решение е допустимо и постановено в рамките на търсената защита. Недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е въпреки липса на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран, респективно произнесъл се е извън границите на търсената защита (plus petitum) /т.е. при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка/. В случая законът поставя изискване решението да бъде постановено след завършване разглеждането на делото /чл.235 ГПК/-като няма пречка това да стане и след приключване на устните състезания още в откритото съдебно заседание. В случая въззивното решение е постановено след това – и обявяването му повече от 5часа след края на съдебното заседание не води до неговата недопустимост
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК и вече обсъдените такива. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 1000лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.210/20.12.17 по г.д.№.557/17 на ОС Сливен.
ОСЪЖДА Т. К. Б. да плати на Военен съд С. 1000лв. /хиляда лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: