О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
Гр.С., 26.04.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4831 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г. срещу решение №.ІІІ-88/16.08.17 по г.д.№.966/17 на Окръжен съд Бургас – с което е потвърдено решение №.64/25.04.17 по г.д.№.570/17 на РС Карнобат за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ, чл.220 ал.1 КТ за 800лв., чл.222 ал.1 КТ за 650лв., чл.224 ал.1 КТ за 800лв., чл.159 КТ вр. с чл.34 ал.1 от Б. на Ю. С. – за периода 20.06.13-19.04.16 за 709,08лв., чл.107а ал.14 т.5 от КТ вр. с чл.11 ал.1 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата на Ю. С. за допълнително трудово възнаграждение общо 1950лв., чл.296 КТ вр. с чл.41 от Б. на Ю. за общо 1800лв.
Ответната страна Държавно горско стопанство К. оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенциите с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Размерите на останалите искове са под предвидения в чл.280 ал.2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези му части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горните части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за неоснователни, тъй като трудовото правоотношение на ищцата за длъжност „отчетник счетоводство” е било законосъобразно прекратено /със Заповед №.РД-019/17.06.16г./ на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение в щата. За да достигне до този извод е приел, че е било взето надлежно решение за съкращаване на 20щатни бройки считано от 4.01.16, вкл. тази на ищцата /заеманата от нея длъжност не съществува по новото щатно разписание/ и за работодателя не е съществувало задължение да извърши подбор; предварителната закрила по чл.333 КТ е била спазена – преди уволнението са били дадени разрешения от ИА „Главна инспекция по труда”, дирекция „Инспекция по труда” [населено място] /предвид представено ЕР ТЕЛК №.0703/078/21.04.16/ и от ръководството на Ф. на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост към К. /предвид заеманата от ищцата длъжност „секретар на синдикална организация при ТП Д. К.”/; неспазването на едномесечния срок на предизвестието не опорочава законосъобразността на уволнението – то поражда единствено право на обезщетение съобразно чл.220 ал.1 КТ, в случая признато с атакуваната заповед /със същата е разпоредено заплащането му/.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.ІІІ-88/16.08.17 по г.д.№.966/17 на Окръжен съд Бургас в частта му по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. С. Г. срещу решение№.ІІІ-88/16.08.17 по г.д.№.966/17 на Окръжен съд Бургас в останалата му част като недопустима.
Определението в частта за недопускане на касация не подлежи на обжалване.
Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: