О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
Гр.София, 24.06.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3946 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК.
Постъпила е молба вх.№.3473/20.04.19 от адв.Г. Б. – пълномощник на М. М. Д., с искане за изменение на постановеното по делото определение №.231/28.03.19 по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът е присъдил такива на представляваната от адвоката страна, при условие, че осъществената адвокатска защита е била предоставена по реда на чл.38 ал.1 т.2 вр. с ал.2 ЗА. При тези обстоятелства разноските следва да се присъдят в полза на адвокатското дружество, осъществявало безплатната защита чрез така упълномощения адвокат, а не на страната, и то при в по-голям размер, вкл. с начисляване на ДДС.
Ответните страни М. И. В. и С. Й. Б. не вземат становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:
Молбата по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Във връзка с подадената от М. В. и С. Б. касационна жалба срещу въззивното решение, М. Д. е подал отговор – чрез упълномощен от него адвокат Г.Б.- към който е приложено и пълномощно за същия и договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“ с отразяване, че представителството се осъществява безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Направено е и искане за присъждане на разноски по реда на чл.38 ал.2 ЗА в размер на 747лв. с ДДС, като са представени доказателства за регистрация на дружеството по ЗДДС. При тези обстоятелства следва да се приеме, че съдът погрешно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение лично на страната – която реално не е извършила такива, вместо на адвокатското дружество, което е осъществявало безплатна защита при условията на чл.38 ЗА. С оглед на изложеното молбата за изменение е основателна и на АД„Демерджиев, Петров и Баев“ трябва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.38 ал.2 ЗА и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаградения, при съобразяване на регистрацията по ДДС, в размер на 747лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 пр.2 ГПК, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение №.231/28.03.19 по г.д.№.3946/18г. на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН [ЕГН], и С. Й. Б., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], общ.Р., обл.П., [улица].24, да платят на Адвокатско дружество „Демерджиев, Петров и Баев“, БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], ет.3, 747лв. /седемстотин и четиридесет и седем лева/ адвокатско възнаграждение с включен ДДС на основание чл.38 ал.2 вр. с чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: