О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
Гр.С., 06.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1520 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ф. В., В. Л. В. и Л. В. В. срещу решение №.8/12.01.18 по г.д.№.816/17 на Окръжен съд Плевен в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.622/11.04.17 по г.д.№.6944/16 на Районен съд Плевен, предявеният срещу касаторите иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане е уважен, а насрещните им претенции по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД са отхвърлени за сумата над 3684,46лв. до 32935,03лв.
Ответните страни Н. П. П. и Лако В. П. оспорват жалбата; претендират разноски.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за основателен, тъй като не е установено надлежно изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане. През 1992г. ищците прехвърлили на ответника В. Л. В. /техен син/ през време на брака му с ответницата Н. В. и на сина им Л. свой недвижим имот /апартамент в [населено място]/ срещу задължение за издръжка и гледане /приобретателите са се задължили да се грижат за тях до края на живота им и им осигуряват всичко необходимо за спокоен и нормален живот, а прехвърлителите са си запазили пожизнено правото на ползване/; още отпреди сключването на договора прехвърлителите живеели в [населено място], а приобретателите – в [населено място] в процесния апартамент; отношенията им били добри и си помагали взаимно при нужда до около 2011г. /дотогава семейството на В. посещавало често родителите му в Пещерна, помагало в отглеждането на зеленчуци и животни, оказвали са помощ при посещение на лекар на Н. П. във връзка с проблеми със слуха, задоволявали са някои техни нужди – закупили им телевизор, телефон и друга необходима техника/. По делото, обаче, не е установено трайно и непрекъснато да са поели разходите им в пълен обем в който и да е момент след сключването на договора. Двукратно при поискване през 2013 са превели общо сумата 100лв. за дърва, както и периодично са заплащали задълженията за данъци и такси – но тези поети разходи не са достатъчни, за да се приеме, че са изпълнявали в необходимия обем задълженията си по договора за издръжка и осигуряване на спокоен и нормален живот на прехвърлителите. Съдът подробно е обсъдил показанията на всички разпитани свидетели, като е посочил кои от тях цени, в това число при условията на чл.172 ГПК /на другия син на ищците Н. и на дъщерята на ответниците Н./, и кои не и защо /напр. не е кредитирал показанията на св.Н. В., че до края на 2016 ответниците са заплащали всички разходи на прехвърлителите – тъй като те не кореспондират с другите представени доказателства, вкл.за направени плащания, и са в противоречие с показанията на останалите свидетели /трима на брой/, които имат преки и непосредствени впечатления от живота на прехвърлителите, кореспондират си помежду си и установяват, че през последните няколко години приобретателите В. и Н. не са идвали в Пещерна, а синът им Л. е идвал само на гости/. Приел е, че към момента на сключване на договора и през по-голямата част от действието му прехвърлителите не са се нуждаели от ежедневни и непрекъснати грижи, но с оглед възрастта им през последните години потребностите им от такива са нарастнали до необходимост от ежедневни грижи /здравословното им състояние е било сравнително добро до 2015г.-когато рязко се е влошило и от тогава често са посещавали лекар и при нужда са провеждали болнично лечение/. По делото не е установено приобретателите да са положили каквито и да е грижи за тях през последните години, вкл. когато са се нуждаели от лечение. Транспортирането на ищците до личния им лекар в [населено място] и до болнични заведения в [населено място] се е осъществявало изключително от св.И. Ц., който и единствен е разпознат от лични им лекар като техен помощник и придружител. По време на лечението им в П. са живеели при другия им син Н. /който няма задължения към тях по договора, а е изпълнявал синовния си дълг/, а направените в процесния имот подобрения не са довели до подобряване на качеството им на живот, тъй като не са имали възможност да ги ползват /двукратно не са били приемани от ответниците в този дом/. Съдът е обобщил, че предвид установеното състояние на прехвърлителите с оглед заболяванията и възрастта им, приобретателите е следвало да осигурят през целия период на действие на договора /а не периодично/ всеки ден при нужда лични грижи или такива чрез трето лице – като неосигуряването им се явява неизпълнеине на задълженията им. Живеенето в различни домакинства и влошаването на отношенията не е пречка за изпълнение на задълженията, като при липса на съдействие от прехвърлителите приобретателите са имали възможност веднага да трансформират задължението си в парично и да превеждат ежемесечно парични суми за задоволяване нуждите им, в това число за грижи от трето лице – за което по делото не са представени доказателства. Съдът е посочил, че релевираните във въззивната жалба твърдения и доказателствени искания, касаещи трансформация на задължението за издръжка, се явяват късно направени – пред първата инстанция приобретателите не са завили искане за трансформация чрез насрещен иск с правно основание чл.97 ал.1 ЗЗД, а отделно от това при липса на съдействие от кредитора, за да се освободят от последиците на неизпълнението, длъжниците е следвало да искат от съда веднага трансформация на натуралната престация в парична и да продължат изпълнението в пари. При тези обстоятелства и доколкото задължението за издръжка и гледане в натура е ежедневно и непрекъснато от момента на възникването му до смъртта на прехвърлителите, въззивната инстанция е намерила, че е налице пълно неизпълнение от страна на приобретателите по договора за издръжка и гледане, респективно основанието на чл.87 ал.3 ЗЗД за развалянето му.
Във връзка с претенциите по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е прието, че в тежест на ищците по насрещния иск е да докажат, че е налице имуществено разместване – т.е. предаване на твърдяната в исковата молба имуществена облага – заплащане на суми за разходи и за данъци. По делото се установява плащане на 641,82лв. вместо прехвърлителите като ползуватели на имота-и тази сума им се дължи. Липсват, обаче, доказателства за плащане на разходи за консумативи и даване на издръжка в изпълнение на договора в претендирания размер. От показанията на разпитаните свидетели /в това число тези на приобретателите/ не се установяват конкретно платени суми за конкретни разходи на прехвърлителите в който и да е момент от периода на действието на договора до подаването на исковата молба – но се установява, че те са отглеждали животни и растения за семейството на сина си В. В. /приобретател по договора/ и са се грижили за децата му, когато са гостували на село. При това положение, макар и да има данни от заключението на счетоводната експертиза за размера на иска /колко са разходите за издръжка за едно лице за периода 7.07.92-16.09.16(57828,30лв) на база данни от НСИ/, той е недоказан по основанието си и следва да се отхвърли. Относно претенцията за увеличената стойност на имота, както и за другите претендирани на отпаднало основание суми, възражението за давност е намерено за неоснователно предвид ППВС 1/79, реш.№.1110/ 28.11.17 по г.д.№.5557/16, Второ ГО. Прието е, че приобретателите са правили ремонти в имота, като само част от тях са довели до увеличаване на стойността му и не са били свързани с обикновеното му ползване. С оглед обстоятелството, че с развалянето на договора прехвърлителите получават имот, чиято стойност е увеличена вследствие на извършени подобрения, доколкото причината за развалянето е поведението на приобретателите, те следва да бъдат обезщетени като недобросъвестни владелци – и да получат по-ниската стойност между тази на вложените средства и увеличената стойност на имота /ППВС 6/74 т.IV-11 за права недобросъвестни владелци/. При това положение и като се има предвид, че представените договори за ремонтни услуги не доказват плащането на извършените ремонтни работи /а само договарянето им в размер на 8700лв./, част от тях са свързани с ползването на имота и остават за сметка на ползувателите и стойността на подобренията съгласно заключението на вещото лице надвишава тази, с която се е увеличила стойността на имота, е присъдена последната.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, релевантни за спора факти? и при установени с писмени и гласни доказателства сочещи издръжка и гледане между страните да приеме, че такива съществуват и докога? Докладът по делото отговаря ли на чл.146 от ГПК, тъй като няма указания за трансформация, в тази връзка правилно ли ОС Плевен не се произнесъл с определението си за насрочване, и в съдебно заседание по искането за трансформация, направено за първи път пред въззивната инстанция с въззивната жалба?“ /ТР №.1/13 ОСГТК на ВКС, реш. по г.д.№.4744/08, I ГО, реш. по г.д.№.1660/09, I ГО, реш. по г.д.№.241/11, I ГО, реш. по г.д.№.1656/ 13, II ГО, по г.д.№.952/10, I V ГО, по г.д.№.2343/13, III ГО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
Поставените от касатора въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси не са общи и абстрактни, каквито визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни въпроси по делото, свързани с фактите и обстоятелствата на разглеждания спор – чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество. Предвид изложеното те не съставлява годно общо основание за допускане на касация, респективно по отношение на тях не са налице твърдяните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че първият въпрос съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК в частта му относно задължението на съда за обсъждане на доказателствата – безсъмнено съгласно задължителната практика на ВКС /в това число цитираната/ съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност – като не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него такива. В. съд е обсъдил всички доказателства по делото – в това число свидетелските показания /вкл. на св.Н. В. и св.Н. В. при условията на чл.172 ГПК/ – и изрично е посочил кои от тях кредитира и кои не. Отразил е, че на база всички събрани доказателства, в това число тези на Н. В., не се установява трайно и в пълен обем изпълнение на задълженията на приобретателите за издръжка и гледане–което е основание за разваляне на договора. От друга страна изрично е посочил и, че именно доколкото не е установено такова, искът за заплащане на суми на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, макар и установен по размер от заключението на счетоводната експертиза, не е доказан по основание – и не следва да бъде уважаван /т.е. заключението е взето предвид и ценено, но претенцията е отхвърлена поради липса на доказателства за плащане на разходи и даване на издръжкат-.е.за надлежно изпълнение на поетото с договора задължение/. Аналогично е процедирането и във връзка с претенцията за извършени подобрения – заключението на техническата експертиза е обсъдено, но е прието, че се дължи не стойността на направените разходи, а тази, с която се е увеличила стойността на имота, предвид качеството на недобросъвестни владелци на приобретателите. От друга страна същите не са въвели надлежно в предмета на спора /с насрещната искова молба/ иск по чл.97 ал.1 ЗЗД за трансформация на задължението за издръжка и гледане в парично – като допустимостта на разглеждането на предявено едва с въззивната жалба искане в този смисъл е обсъдена с въззивното решение. С оглед на изложеното, въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, а я е съобразил и спазил. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване н авъззивното решение не следва да се допуска. На ответните страни се дължат направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 1000лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.8/12.01.18 по г.д.№.816/17 на Окръжен съд Плевен в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н. Ф. В., ЕГН [ЕГН], В. Л. В., ЕГН [ЕГН] и Л. В. В., ЕГН [ЕГН], да платят на Н. П. П., ЕГН [ЕГН], и Лако В. П., ЕГН [ЕГН], 1000лв. /хиляда лева/ разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: