О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
Гр.София, 28.11.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2511 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София“ЕАД срещу решение №.1463/28.02.19 по г.д.№.9405/18 на Софийски градски съд, ГК, ІV Гс. – с което е потвърдено реш.№.21914/27.12.16 на СРС, 73с., по г.д.№.62891/15 за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че Д. Г. Лагариева дължи на основание чл.149 ЗЕ вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД 5264,44лв. незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.12-м.04.14, ведно със законната лихва считано от 5.03.15г., и 1075,89лв. лихви за времето 30.06.12г.-7.05.15г.
Ответната страна Д. Г. Лагариева и третото лице помагач „Техем сървисис“ЕООД не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието от фактическа страна, че за предявения период ответницата е била собственик на процесния имот, но не го е владяла. При тези обстоятелства, съдът, позовавайки се на разпоредбите на чл.153 ал.1 и пар.1 т.42 ДР на ЗЕ /съгласно които потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или титуляр на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление на домакинството/, чл.153 ал.1 ЗЕ ред. изм. ДВ бр.54/12, в сила от 17.07.12, приложима към процесния период /според който всички собственици и титуляри на вещно право ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36 ал.3/ и пар.2а ДР на ЗЕ /предвиждащ, че битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия за собствени нужди/, е приел, че именно доколкото е била титуляр на правото на собственост, ответницата е имала качеството на потребител, респективно клиент на топлинна енергия по презумпцията на закона. При това положение и тъй като предвид чл.153 ЗЕ собственика на имота, а не неговия фактически ползувател – освен ако не е и вещен ползувател или не е сключил индивидуален договор – има качество на потребител на енергия за битови нужди, е намерил възражението за липса на материалноправна легитимация поради неползване на имота за неоснователно /реш.№.507/22.01.13 по г.д.№.1557/ 11, ІV ГО, реш.№.504/26.07.10 по г.д. №.420/09, ІV ГО, реш.№.162/28.05.14 по г.д.№.6397/13, ІV ГО/. Същевременно е отразил, че доколкото, предвид изрично оспорване от ответницата, в тежест на ищеца е било да проведе пълно и главно доказване относно реално доставеното количество ТЕ в процесния имот и неговата цена, такова доказване не е било проведено. Посочил е, че първата инстанция е заличила допуснатите по искане на ищеца СТЕ и ССЕ – поради неоказване на съдействие от същия на експертите за изготвяне на заключение, и не е приела доказателствата, свързани с изготвянето на изравнителните сметки и протоколите за неосигурен достъп за проверка на измервателните уреди за процесния период. От друга страна във въззивната жалба не са били изложени конкретни оплаквания за допуснати процесуални нарушения; не е било направено и доказателствено искане – което, с оглед чл.266 ал.3 ГПК, да обоснове събиране на доказателства във въззивната инстанция. При тези обстоятелства е формиран извод, че допуснатите такива и приетите от въззивния съд експертизи не следва да бъдат обсъждани с оглед чл.266 ГПК и правилата за ограничения въззив. При това положение, след като по делото липсват доказателства за реалното количество доставена топлинна енергия за процесния имот и в случая за ТЕ за БГВ и с оглед приложеното от ищеца писмо, че в сградата е ползвана само топла вода, е прието, че предявеният иск за заплащане на стойността на ТЕ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. С оглед неоснователността на главния иск, за неоснователен е намерен и акцесорният с правно основание чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК; не сочи практика.
Изложението на същия не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, вкл. като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./ – не и в настоящата фаза на предварителна селекция на жалбите по критериите на чл.280 ГПК. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1463/28.02.19 по г.д.№.9405/18 на Софийски градски съд, ГК, ІV Гс.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: