О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
Гр.С., 21.12. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.4862 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.3747/15.11.17 по г.д.№.1819/17 на Софийски апелативен съд, 13с., молбата на К. И. Б. за освобождаване от внасяне на държавна такса /ДТ/ по частна касационна жалба против постановено по делото определение от 25.09.17 и за предоставяне на правна помощ е оставена без уважение.
Постъпила е частна жалба от К. И. Б., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение е прието, че исканията са неоснователни поради липса на изискуемите предпоставки за уважаването им. Направени са във връзка с разпореждане за оставяне на частна касационна жалба без движение с указания за отстраняване на нередовности /внасяне на 15лв. ДТ, представяне на мотивирано изложение на касационните основания и приподписване на жалбата от адвокат/. Искането за освобождаване от ДТ е намерено за неоснователно предвид служебно известен на съда факт за наличие на вписани обстоятелства по партидата на молителя в Агенцията по вписванията. Предвид същите е формиран извод, че не може да се приеме, че той не разполага с достатъчно средства за внасяне на ДТ по жалбата и това обуславя неоснователността на молбата за освобождаване на ДТ. По аналогични съображения е отхвърлена и молбата за предоставяне на правна помощ.
Така постановеното определение е незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК такси не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят; преценката се прави като се вземат предвид доходите на лицето и семейството му, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.
В случая молба за освобождаване от ДТ е била подадена още във връзка с предявена от К.Б. частна жалба срещу определение от 21.03.14 по г.д.№.2749/14 на Софийски градски съд, І-2с., за прекратяване на производството по делото, потвърдено от САС с опред. №.3006/25.09.17 по г.д.№.1819/17 – срещу което е и подадена частна касационна жалба, във връзка с отстраняване на нередовността на която се иска и настоящото освобождаване от ДТ и предоставяне на правна помощ. По повод предходната молба са били предоставени доказателства за материалното състояние на жалбоподателя и въз основа на тях съдът /СГС с разп. от 6.04.17 по г.д.№.2749/14/ е приел, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства, налице са предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК и следва да бъде освободен от ДТ. Следва да се има предвид, че цитираната разпоредба регламентира – при основателност на заявеното от страната искане с оглед наличие на изброените в текста й критерии – освобождаване от заплащане на такси за цялото съдебно производство. В този смисъл са и задължителните указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.12 ТР 6/6.11.13 по т.д.№.6/12 на ОСГТК на ВКС – съгласно които основателността на искането по чл.83 ал.2 ГПК се преценява не само с оглед конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, а доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство; в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им до приключването на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В разглежданата хипотеза, видно и от представените с молбата към частната касационна жалба доказателства, няма съществена промяна на обстоятелствата, въз основа на които вече е постановено освобождаване от държавна такса /единствен доход на молителя е междувременно отпуснатата му инвалидна пенсия 230лв. за 96% Т./, респективно същите удостоверяват, че той не разполага с достатъчно средства, за да покрива разходи по държавни такси. При това положение няма основание за промяна на вече постановеното освобождаване от държавна такса, като атакуваното определение, като незаконосъобразно, следва да се отмени.
Основателно е и искането за предоставяне на правна помощ. Доколкото частната жалба е оставена без движение с указания, които не биха могли да бъдат отстранени без ползване на адвокатска помощ – и при вече констатираното затруднено материално състояние на лицето, правна помощ под формата на процесуално представително следва да бъде предоставена. Противното би лишило страната и от теоретична възможност за отнасяне на спора й пред по-горен по степен съд за обжалване – каквато възможност законът иначе предвижда.
С оглед на изложеното атакуваното определение трябва да се отмени, като на жалбоподателя се предостави исканата правна помощ и делото се върна на САС за извършване на по-нататъшни процесуални действия във връзка с администриране на частната жалба и назначаване на служебен защитник.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №.3747/15.11.17 по г.д.№.1819/17 на Софийски апелативен съд, 13с.
ПРЕДОСТАВЯ на К. И. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.Д., ул.506 №.6, правна помощ по чл.21 т.3 ЗПП под формата на процесуално представителство по г.д.№.1819/17г. по описа на САС.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по администриране на частна касационна жалба против определение от 25.09.17 по г.д.№.1819/17 и за назначаване на служебен защитник на страната след изискване от САК определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ съобразно чл.25 ал.4 ЗПП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: