О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
Гр.С., 25.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.3509 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.370/2.11.18 то е спряно на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд на РБ по к.д.№.10/18. Същото е приключило с приемане на тълкувателно решение №.15/6.11.18, обн.ДВ бр.95/16.11.18. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно.
С определение №.1531/18.06.18 по ч.г.д.№.1300/18 на Варненски окръжен съд е потвърдено определение на Варненски районен съд от 10.05.18 по г.д.№.4431/18 за прекратяване на производството по делото поради направено възражение за неподведомственост на спора.
Постъпила е частна касационна жалба от Ш. Т. Ю., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както и на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК /очевидна неправилност/.
Ответната страна „Енерго Про Продажби“АД оспорва жалбата. Твърди, че липсва надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и хипотеза на очевидна неправилност. Претендира разноски.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт въззивният съд е приел, че производството /образувано по предявен от Ш.Ю. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сума (7266,70лв.) като стойност на потребена електрическа енергия/ е неподведомствено на съда поради наличие на сключено между страните арбитражно споразумение. Посочил е, че съгласно чл.19 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП. В случая последната хипотеза не е налице, доколкото цитираният параграф предвижда, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност /т.е. нямат качество потребител лица (независимо от това дали са физически или юридически), ако те придобиват стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска или професионална дейност – по отношение на тях забраната на чл.19 ГПК не намира приложение/ – а обектът на потребление на електрическа енергия, за който е бил сключен договорът, е павилион за търговска дейност.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и последващата молба от 5.09.18г. не се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК – при евентуалното разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Доколкото е релевирано оплакване за очевидна неправилност, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Само за пълнота следва да се посочи, че приетото от въззивния съд във връзка с приложението на чл.19 ГПК вр. с пар.13 т.1 ДР ЗЗП и пар.1 г.41б б“а“ ДР ЗЕ е в съответствие с вече наличната трайно установена и безпротиворечива практика на ВКС /реш.№ 12/04.04.18 по т.д. №.2485/17, II ТО, реш.№.75/27.04.15 по т.д.№.324/15, I ТО, реш.№.219/ 10.02.15 по т.д. №.2051/14I ТО, реш.№..7/29.01.15 по т.д.№2540/14, II ТО/.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, на ответната страна се дължат направените разноски пред касационната инстанция в размер на 288лв. за платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1531/ 18.06.18 по ч.г.д.№.1300/18 на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ш. Т. Ю., ЕГН [ЕГН], [населено място], да плати на „Енерго-Про продажби“, ЕИК 103533691, гр.Варна, 288лв. /двеста осемдесет и осем лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: