О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 809
Гр.С., 17.11.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2232 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. С. срещу решение от 2.02.17 по г.д.№.11/17 на Софийски градски съд, ІІ Бс.-с което, след отмяна на решение от 17.06.16 по г.д.№.25366/14 на СРС, 72с., ІІ ГО, предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са отхвърлени като неоснователни.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е работил в ответното дружество като „летец втори пилот” на самолет А 320; със заповед №.047-Z-1509/4.03.14, връчена на 14.03.14, е бил командирован за периода 22.03-19.04.14 в К., П., за изпълнение на полети по договор за мокър лизинг с „A.” П.; със Заповед №.047-Z-1524/4.03.14, връчена на 7.03.14, от И.С. е изискано в срок до 10.03.14 да представи международен паспорт, 5 снимки паспортен формат и надлежно попълнен формуляр за получаване на виза във връзка с полетите до П. съгласно командировъчната заповед; същите не са били представени, като в изисканите му по реда на чл.193 КТ обяснения С. е посочил, че заповед №.047-Z-1524/4.03.14 му е била връчена на 7.03.14 /петък/, а определеният срок е бил до 10.03 /понеделник/ – поради което, предвид краткото време и почивните дни, не е бил в състояние да подготви исканите документи; със заповед №.047-Z-1854/17.03.14 на основание чл.190 ал.1 т.7 и чл.187 т.7 и т.10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за виновно неизпълнение на законни разпореждания на работодателя, обективирани в заповед №.047-Z-152/4.03.14 /непредставяне на поискани документи (медународен паспорт, 5 снимки паспортен формат и надлежно попълнен формуляр за своевременно издаване на виза за П., където е бил командирован)/, като е посочено, че обясненията на служителя, че периодът е кратък, са приети за неоснователни, тъй като документите не са били представени и към 17.03.14, като са били изискани от работодателя и с предходни заповеди от 25.10.13 и 18.12.13, които пилотът не е изпълнил. При тези фактически констатации съдът е приел, че основният въпрос, на който следва да се отговори, е дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Посочил е, че в случая такова съответствие е налице, тъй като ищецът необосновано не е предоставил изисканите му документи, като по този начин е препятствал изпълнението на заповедта за командироването му. Съдът е приел, че даденият срок е бил достатъчен независимо от почивните дни – а ако служителят го е считал за недостатъчен, е можел да възрази за това още с получаването на заповедта или да изпълни разпореждането на работодателя със закъснение; пълното му бездействие, без посочване на каквито и да е причини и съображения пред работодателя, вкл. до момента на уволнението, показва съзнателното и недобросъвестно нежелание да представи изисканите документи и снимки, което е особено укорително. В. инстанция е отразила, че непредставянето им не може да бъде оправдано с хипотеза на чл.283 КТ, доколкото в случая не се доказва от страна на С., чиято е доказателствената тежест, че действително командироването му за изпълнение на полетни задачи в П. би застрашило сериозно и непосредствено живота и здравето му – сложната обществено-политическа обстановка в П., макар и ноторно известна, не означава, че същата непременно застрашава живота и здравето на екипажите на самолети, извършващи полети до тази държава; с непредставянето на документите С. е осуетил командироването му до П. и на практика е отказал да полага труд съобразно поставените му задачи за един сравнително продължителен период /22.03-19.04.14/. Съдът е посочил, че такова поведение безспорно се явява затрудняващо планираната работа на авиокомпанията и застрашаващо изпълнението на поетите от нея полетни задачи при спазване на изискванията за безопасност, доколкото работата на пилот, чието командироване не може да бъде осъществено, очевидно следва да бъде поета от друг пилот.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касацион-
но обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС /№.1-№.2/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.3/: 1. „процесуално нарушение, свързано с неуказването на доказателствената тежест по въведено правозащитно възражеиие, чието отхвърляне е мотивирано с недоказаност” /реш.№.1/9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК на ВКС; реш.№.224/23.06.11 по г.д.№.1184/10, ІІІ ГО/; 2. ”процесуално нарушение, свързано погрешно възлагане върху работника на доказателствената тежест за установяване законността на уволнението /реш. по г.д.№.795/14, ІV ГО/; 3. „следва ли опасността, представляваща предпоставка за прилагането на чл.283 КТ, да бъде с неизбежен характер или е достатъчно съществуването й?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Дори да се приеме, че първите два въпроса отговарят на изискванията за годно общо основание за допускане на касационно обжалване, твърдяните във връзка с тях хипотези на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не са налице. Първият въпрос се задава в контекста на твърдения, че съдът не е разяснил с доклада предмета и тежестта на доказване, а е налице последващо аргументиране с неизпълнение на задължение във връзка с тази тежест. Не е налице, обаче, противоречие с цитираната задължителна практика /обобщена и уеднаквена със соченото тълкувателно решение/ – доколкото съгласно същата въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото; в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Вторият въпрос се задава в контекста на твърдения, че въззивният съд неправилно е възложил доказателствената тежест за доказване законността на уволнението на работника. Съгласно цитираната практика работодателят по трудов спор следва да докаже извършването на изброените в заповедта за уволнение нарушения и ако не ги е доказал с допустими по ГПК доказателствени средства, следва да се приеме, че уволнението е незаконно. В. инстанция не се е отклонила от тази практика, респективно не е приемала, че тежестта за установяване законността на уволнението е на работника. Доколкото е отразила, че са налице обстоятелства, чието установяване е в негова тежест, то същите са свързани с релевираното от него възражение, че командироването му за полетни задачи би застрашило сериозно и непосредствено живота и здравето му /предвид позоваването му на хипотеза на чл.283 КТ/ и общото правило /чл.154 ГПК/, че всяка страна следва да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Третият въпрос е неотносим към решаващата воля на съда. Съдът не е приемал, че опасността следва да е с неизбежен характер – посочил е, че тя трябва да е сериозна и непосредствена. Отделно от изложеното, разпоредбата на чл.283 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея недвусмилено е посочено в какво се състои и как се упражнява визираното в нея право. Изрично е отразено, че упражняването му се състои във фактическо преустановяване на работата – когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето – и незабавно уведомяване на прекия ръководител–т.е. веднага щом работникът установи наличието на опасността. В случая няма спор, че работникът не е уведомил прекия си ръководител в контекста на чл.283 КТ веднага – нито след получаване на заповедта за изисканите документи, нито в дадените от него обяснения по реда на чл.193 КТ, нито до налагането на дисциплинарното наказание – позоваването на хипотеза на чл.283 КТ е направено едва в исковата молба.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 2.02.17 по г.д.№.11/17 на Софийски градски съд, ІІ Бс.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: