О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
Гр.С., 22.12.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.4887 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.1132/31.03.16г. по г.д.№.5201/16 на Апелативен съд С., ГО, 10с., е потвърдено определение №13398/6.06.16 на Софийски градски съд, І ГО, 10с., по г.д.№.10811/14, с което молбата на В. Г. И. и И. Н. И. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 12.01.16 в частта за разноските е оставена без уважение.
Постъпила е частна касационна жалба от В. Г. И. и И. Н. И., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна В. П. Г. оспорва жалбата, вкл. с твърдения, че не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а отделно от това е и неоснователна.
С обжалвания акт е прието, че не са налице основания за отмяна на атакуваното определение – с което жалбоподателите са осъдени да платят на адв. П. Г. на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение /7179,38лв./ за оказана безплатна правна помощ. Отразено е, че, видно от приложеното в първоинстанционното дело пълномощно /стр.172/, в същото е обозначено обстоятелството, че ищцата е дъщеря на адв.Г.-поради което и същият я представлява безплатно. Няма законово изискване посочените от адвоката в пълномощното обстоятелства по чл.38 ЗА да бъдат доказвани, ако не са изрично оспорени в процеса /в случая такова оспорване липсва/. Отделно от изложеното, правилно е прието и, че е налице сезиране с един отрицателен установителен иск с цена 221644,22 лв. – върху която са изчислени и дължимите разноски, държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението, макар и да включва позоваване на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, не съдържа ясно формулиран въпрос. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Само за пълнота следва да се посочи, че във връзка с въпросите относно дължимостта и обстоятелствата, при които се присъжда адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА, е налице задължителна съдебна практика на ВКС – опр.№.515/02.10.15 по ч.т.д №.2340/15, І ТО, опр.№.163/13.06.16 по г.д.№.2266/16, І ГО, по чл.274 ал.3 ГПК /цитираните от касаторите решения на ВКС в тълкувателната си част не засягат въпроси по чл.38 ЗА, а в частта им за разноските касаят случаи, които не са идентични с разглеждания (съдържат обсъждане на хипотези, в които в адвокатското пълномощно не е посочено никакво/конкретно основание по чл.38 ЗА)/. В същата изрично е посочено, че с оглед отразеното в мотивите към т.1 на ТР №.6/12г. на ОСГТК на ВКС – че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване – липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно; самото договаряне на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото; изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38 ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза; достатъчно за уважаване на искането по чл.38 ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36 ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК; ако противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание. В. съд, като е приел, че – в пълномощното е обозначено обстоятелството, че ищцата е дъщеря на адв.Г.-поради което и същият я представлява безплатно, че няма законово изискване посочените от адвоката в пълномощното обстоятелства по чл.38 ЗА да бъдат доказвани, ако не са изрично спорени в процеса – а в случая такова оспорване липсва – е съобразил тази практика.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1132/31.03.16г. по г.д.№.5201/16 на Апелативен съд С., ГО, 10с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: