О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
гр.София 20.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2471 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. К. срещу решение № 199 от 09.02.2015 г. по в.гр.д.№ 48/2015 г., на Окръжен съд-Варна, с което се потвърждава решение от 21.11.2014 г. по гр.д.№ 10032/2009 г., на Варненския районен съд и са отхвърлени предявените искове срещу Р. , [населено място] за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „уволнение” със заповед № 07/12.09.2013 г. на директора на РИМ-Варна, за въстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от Кодекса на труда.
Ответникът по жалбата Р. , [населено място] е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия. Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът е посочил материалноправни въпроси, които счита, че са обосновали решението на въззивния съд, но в отклонение са решени в отклонение от практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са установени нарушения на трудовата дисциплина от А. Л. К., изразяващи се в неявяването и на работа в продължение на три последователни работни дни – 21, 22 и 23 август 2013 г., което представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Поисканите от работодателя обяснения на трудовата дисциплина са ясни, недвусмислени и във връзка с констатираното нарушение, но не са били дадени от служителя по негова вина, след което му е наложено дисциплинарно наказание на 12.09.2013 г. В обжалваното решение съдът е преценил, при издаването на заповедта за уволнение в дисциплинарното производство са били спазени задължителните изисквания на закона, с оглед на което е потвърдил наложеното от работодателя наказание.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като повдигнатите въпроси за начините, по които може да се поиска обяснение от служителя, за спазване на сроковете по чл.194, ал.1 КТ и за съдебния контрол върху преценката на работодателя за спазване на критериите по чл.189, ал.1 КТ, са съобразени изцяло с установената задължителна за съдилищата практика на Върховния касационен съд. Въззивният съд е приел, че обяснения по смисъла на чл.193, ал.1 КТ са поискани от органа на дисциплинарна власт за констатираните нарушения на трудовата дисциплина, преди да е наложено дисциплинарното наказание и са достигнали до служителя не по-късно от 30.08.2013 г., когато е връчено на известния на работодателя адрес чрез нейния баща с препоръчано писмо с обратна разписка (чл.195, ал.2, изр.ІІ КТ). Следователно, работодателят е предприел необходимите по закон действия, предварително да изиска от служителя писмените му обяснения, за да прецени всички обстоятелства във връзка с нарушенията, преди да наложи дисциплинарно наказание. Съгласно установената практика (решение № 137/02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК), разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина, т.е. когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, поради това, че работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. В случая, с поведението си служителката се е поставила в невъзможност да приеме лично писменото искане на работодателя за обяснения по чл.193, ал.1 КТ, тъй като в резултат на собствените й действия е била задържана в чужбина и срещу нея е повдигнато обвинение за извършено престъпление. При липсата на извинителна причина, която да изключва по несъмнен начин виновното поведение на работника или служителя, не може да се приеме, че са налице обективни причини за неизпълнение на задълженията по трудовото правоотношение – да се престира работната сила в рамките на установените работни дни или да осигури защитата си, чрез даването на обяснения по чл.193, ал.1 КТ, с оглед възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното нарушение.
Поставеният въпрос за спазване на сроковете по чл.194, ал.1 КТ при налагане на дисциплинарното наказание също не е решен в противоречие със практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно задължителната за съдилищата практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл.290 ГПК, двумесечният срок за налагането му тече от датата, на която субектът на дисциплинарна власт е узнал за извършеното нарушение (решение № 231/13.06.2011 г. по гр. д. № 858/ 2010 г., IV г. о., решение № 256/18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/ 2011 г., IV г. о.). От данните по делото е видно, че комисия е констатирала нарушенията на трудовата дисциплина и работодателят е уведомен за това с протокола от 26.08.2013 г., в който са посочени индивидуализиращите от обективна и субективна страна признаци на деянието. Заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение е от 12.09.2013 г., която е изпратена на известния адрес на служителя, но е върната като непотърсена с пощенско клеймо от 04.10.2013 г., поради което по аналогични съображения – служителката, без извинителна причина, сама се е поставила в невъзможност да приеме уволнителната заповед – правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание е упражнено в двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ и не е било погасено.
Въпросът за спазване на изискванията за преценка на всички обстоятелства, които имат отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл.189, ал.1 КТ и задължението на съда да извърши съдебен контрол за тяхното изпълнение, също не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в посочените съдебни решения. Във връзка с формулирания правен въпрос, въззивният съд е приел, че неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на посочените от служителя обективни причини, а е резултат на неговото противоправно поведение, за което му е повдигнато обвинение, т.е. наложеното от работодателя наказание е съобразено с тежестта на нарушението и отношението на служителя към нарушаването на трудовата дисциплина, както е прието и в представените от касатора решения на Върховния касационен съд. Така в решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. №1040 г. на ВКС, ІV г.о. е посочено, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице и се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. В обжалваното решение въззивният съд е осъществил съдебен контрол за съобразяване на обстоятелствата по чл.189, ал.1 КТ от работодателя в дисциплинарното производство, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по отношение на този материалноправен въпрос.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като поставените за разглеждане материалноправни въпроси, независимо че обуславят съдържанието на постановеното решение, не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК). В правните норми за установяване на трудови нарушения, вида и тежестта на наложените наказания, няма неяснота, непълнота или противоречия, което осигурява точното им прилагане, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал разноските пред настоящата инстанция и е представил договор за правна защита и съдействие на адвокат Д. С. от АК-Варна, за изплатена сума в размер на 420 лева, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на страната.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 09.02.2015 г. по в.гр.д.№ 48/2015 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА А. Л. К., ЕГН [ЕГН], гр.Варна, [улица], вх., етаж , ап. да заплати на Р. , [населено място], бул.М. Л.” № , разноски в размер на 420 (четиристотин и двадесет) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.